Решение № 260 от 15.02.2024, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

15.02.2024

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

25.01.

Година

2024

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Василева като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

506 по описа за

2023 година.

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Ш.Х.Х. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез адв. М.Б., в която се твърди, че с Разпореждане №

2113-08-1250#8/29.08.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали й било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл. 68. ал. 3 от КСО с мотив, че действителният й осигурителен стаж е по-малко от минимално изискуемия такъв съгласно разпоредбата на чл. 68. ал. 3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж.

Сочи, че обжалвала постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - ***, видно от сключен договор за правна защита и съдействие № **/*** г., за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

С Решение №

2153-08-223/05.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали била отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали. Решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, било обжалвано пред Административен съд Кърджали, който с Решение № 404/11.12.2023 г., постановено по административно дело № 415/2023 г. по описа на .Административен съд - Кърджали, отменил Решение № 2153-08-223/05.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, при което върнал преписката на длъжностното лице за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране.

Счита, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон/КСО/ административно производство, разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред. по който страната, оспорваща административен акт по административен ред можело да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК, а именно, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед горното намира, че в конкретния случай били налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.

1 от ЗОДОВ, тъй като държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действа.то виновно. изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка - пряка и непосредствена между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика на ВАС приемала, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следвало да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.

Освен преки, вредите следвало да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В случая била налице предпоставката - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

На следващо място, налице било и второто условие за възникване на право на обезщетение, т.е. настъпили вреди за ищеца, били пряко следствие от издадения незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт гр.София ***, да заплати на Ш.Х.Х. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Б. е постъпила молба, в която поддържа иска и моли за решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът НОИ – София, чрез пълномощника юрисконсулт Х. депозира отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. В тази връзка се сочат твърдения, че процесният договор за правна защита и съдействие е уреждал договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителят е заплатил адвокатско възнаграждение на адвокат, а не на ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са съображения, че фактът, относно наличието на отменен от АдмС – Кърджали акт на директора на ТП на НОИ – Кърджали и връщането на преписката за ново произнасяне на ръководител „Пенсионно осигуряване“, по подаденото заявление, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не водело автоматично до извода, че са настъпили вреди и то, които са в пряка и непосредствена връзка с отменения акт. Релевирани са доводи относно приложението на чл. 120, ал. 2 от КСО. В заключение се сочи, че в случай съдът уважи иска, то ищецът би получил обезщетение за целия правен спор, общо в размер на 1000 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск и присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност релевира искане съдът да не присъжда или да намали адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт З. Б., която оспорва предявения иск по основание. Сочи, че съгласно чл. 120, ал. 2 от КСО жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Договорът за правна защита и съдействие, приобщен като доказателство по делото, бил сключен между страните на 12.09.2023 г., т.е. производството по административно обжалване се е реализирало след въведените промени в чл. 120, ал. 2 от КСО. С оглед изложеното и предвид мотивите в отговора на исковата молба, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор В. изразява становище за основателност на исковата претенция. Счита, че в случая били налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска, тъй като бил налице незаконен административен акт; касаело се за понесена имуществена вреда от ищеца, произтичаща от заплатения от него адвокатски хонорар за обжалване на разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, както и била налице пряка причинно-следствена връзка. Относно въведеният довод за изменението на чл. 120, ал. 2 от КСО, в действие от 01.08.2023 г., излага доводи за противоречие на нормата с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира, че същата се явява и в противоречие с въведеното правило в чл. 7 от Конституцията на Р България, която е в същия смисъл, както разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид това счита горе въведеният довод от пълномощника на ответника за неоснователен. Излага съображение за ирелевантност на обстоятелството, че с разпореждане от 10.01.2024 г. на ищцата е била отпусната пенсия.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.07.2023 г. Ш.Х.Х. от ***, с ЕГН **********, е депозирала в ТП на НОИ – Кърджали Заявление с вх. № 2113-08-1250, с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО/л. 36 от а. д. № 415/2023 г. на Административен съд – Кърджали, прието като доказателство в настоящето производство/.

С Разпореждане №

2113-08-1250#8/29.08.2023 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали на ищцата е било отказано отпускане поисканата пенсия. Административният орган е изложил мотиви, че периода на майчинство се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Предвид обстоятелството, че Ш. Мехмед е нямала 15 години действителен осигурителен стаж е бил постановен отказ да му бъде отпусната пенсия отпускане на ЛПОСВ/л. 14 от а. д.

№ 415/2023 г./.

Ш.Х.Х. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл.

117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което е било постановено Решение №

2153-08-223/05.10.2023 г./л. 7 – л. 8 от а.д. № 415/2023 г./, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което жалбата против Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г., е била отхвърлена. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г., на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, ищцата е сключил Договор за правна защита и съдействие № **/*** г. с адв. Д. Й. К. от АК – ***, с договорено и заплатено, в брой, възнаграждение, в размер на 500 лв./л.

29, стр. 2 от настоящето дело/.

С Решение № 404/11.12.2023 г., постановено по а. д. № 415/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е било отменено Решение № 2153-08-223/05.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-1250#8/29.08.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като съдът е постановил изпращане на преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2113-08-1250/06.07.2023 г. на Ш.Х.Х., при спазване на дадените указания по прилагането на закона. Изрично в мотивите на акта съдът е посочил, че решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Решението на административния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 29.12.2023 г.

В изпълнение на горепосоченото Решение № 404/11.12.2023 г., постановено по а. д. № 415/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане № ********** от 11.01.2024 г., с което на Ш.Х.Х. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.07.2023 г./л. 27 от настоящето дело/.

Разпечатката съдържа 56 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebc842aa-f200-4fe6-9e5e-11a74918dbf5