Решение № 446 от 10.04.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Кюстендил, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520100246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 1214/29.01.2025 г., подадена от С.

М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. "*** ***********" №***, вх. *, е *, ап. ***, против Прокуратурата на Република България, адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ №2.

В исковата молба се твърди, че на 27.06.2024 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП №1322/2024 г. на КРП, ДП №***/2023 г. на РУМВР – Кюстендил за престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК. По така образуваното досъдебно производство било отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца за срок от 18 месеца, което му създало множество притеснения и неудобства от необходимостта да ползва обществен транспорт и такси. Обстоятелството, че за повдигнатото му обвинение се предвиждало наказание лишаване от свобода за минимум 1 година силно притеснило ищеца. Дори евентуалното му условно осъждане будело страх от влизане в затвора.

Ищецът заявява, че станал изнервен, раздразнителен, избухвал лесно и сънят му бил неспокоен. Променил начина си на живот – затворил се в себе си и загубил желание да живее пълноценно, да контактува с приятелите и познатите си. Страдал ежедневно от несправедливото обвинение. Сочи, че случаят се разгласил сред неговото обкръжение, което унизило достойнството му на почтен гражданин, който винаги стриктно спазвал закона и никога и по никакъв повод не е извършвал престъпления и нарушения. Твърди, че 1 мисълта, че отрицателният обществен отзвук против хора, които управляват МПС след употреба на наркотици, се отнася и до него, допълнително го смазала психически. Наложило се да пие успокоителни лекарства. Ежедневно се страхувал да не бъде признат за виновен и да не му бъде наложено ефективно наказание, въпреки че се чувствал невинен.

С постановление на КРП от 16.10.2024 г. наказателното производство против ищеца било прекратено. Същият обжалвал това постановление тъй като не бил съгласен с основанието за прекратяване, но КРС потвърдил акта на прокуратурата с определение от 27.11.2024 г., влязло в сила на 08.12.2024 г. като необжалвано.

Твърди се, че така посочените събития, породени от неоснователни действия на прокуратурата, причинили на ищеца неимуществени веди, които следва да бъдат репарирани по реда на ЗОДОВ.

Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. К. сумата от 10 000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано 08.12.2024 г. до окончателното издължаване. Претендират се и разноските по делото.

Направени са доказателствени искания за допускане на разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване вида и обема на претърпените от ищеца душевни болки и страдания, както и да бъде изискано от КРП ДП №***/2024 г. на КРП, ДП №***/2023 г. на РУМВР – Кюстендил, които са уважени.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан поради следните съображения: исковата молба била неподкрепена с писмени доказателства. Липсвали доказателства за връзка между действията на прокуратурата и твърдените болки и страдания. Следвало при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да се взимат предвид критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се държи сметка, че размерът на обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалия, както и тежестта на обвинението, продължителността на разследване, какви мерки за неотклонение за приложени спрямо лицето, има ли други мерки за процесуална принуда и тяхната продължителност.

Акцентира се, че С. К. имал качеството обвиняем само за периода 27.06.2024 г. до 16.10.2024 г., като наказателното производство приключило още на досъдебно производство, а прокуратурата по никакъв начин не огласила разследването. Размерът на претендираното обезщетение не бил съобразен с посочените обстоятелства. Сочи се още в отговора, че наказателното производство било прекратено, доколкото се преценило, че деянието на ищеца е осъществено при липса на умисъл, въпреки осъществяването от обективна страна на престъпния състав по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 НК. Било налице основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ. Възразява се срещу искането за допускане на свидетели за разпит от страна на ищеца, доколкото не било 2 спазено условието за именното им посочване и за какви обстоятелства ще дават сведения. На база на горното се иска или изцяло отхвърляне, като неоснователна и недоказана, исковата претенция, или, алтернативно, частичното й уважаване.

Изразено е становище по доказателствените искания на ищеца и са иска да бъде изискан и приложен заверен препис от Определение № 392 от 27.11.2024 г. на КРС.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа исковата молба. Твърди, че привличането на ищеца като обвиняем и последвалата задължителна полицейска регистрация са му създали изключителни притеснения, стрес и неприятни преживявания.

Акцентира се върху чистото съдебно минало на ищеца и доброто му име в обществото. От ответната страна оспорват предявения иск изцяло, алтернативно считат претенцията за завишена и неотговаряща на критериите за справедливост. Твърдят приложимост на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че по досъдебното производство е доказано извършването на престъпление, а отсъствието на субективна страна е доказано едва след повдигане на обвинението и предявяване на доказателствата на обвиняемия. Отбелязано е, че в хода на досъдебното производство са събирани доказателства изцяло в полза на обвиняемия, както и че повдигането на обвинение на фазата на досъдебното производство не е окончателно – такова би било евентуалното внасяне на обвинителен акт в съда. От ищцовата страна оспорват приложимостта на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Процесуалният представител на С.

К. поддържа, че последният през целия период на разследването е твърдял факти и обстоятелства, които изключват субективната страна на престъплението, а от листовката на лекарството, което приемал по лекарско предписание, не се установявали противопоказания при управление на МПС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП №****/2024 г. на КРП, ДП №***/2023 г. на РУМВР – Кюстендил за престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК, както и че досъдебното производство приключило с постановление на КРП от 16.10.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, обжалвано от ищеца и потвърдено от КРС с определение от 27.11.2024 г., влязло в сила на 08.12.2024 г.

С постановление от 27.06.2024 г. ищецът С. К. е бил привлечен като обвиняем за горното престъпление. Ищецът фактически е узнал за това обстоятелство на 04.07.2024 г., когато постановлението за привличане като обвиняем му е било предявено. На тази дата е извършен разпит на същия. К. е разпитван като обвиняем и на 12.07.2024 г. и 11.03.2024 г. Ищецът е задържан на 09.07.2023 г. за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. чл. 343б, ал. 5 НК. Не е взета мярка за неотклонение. В хода на разследването са назначени автотехническа и тройна автотехническа 3 експертиза, както и съдебно-химическа и съдебномедицинска експертиза. На 07.08.2024 г. на С. К. е предявено разследването съгласно чл. 227 от НПК. С постановление на наблюдаващия прокурор от 15.10.2024 г. е прието, че следва да бъде прекратено досъдебното производство, във връзка горепосоченото обвинение, защото употребата на лекарства по лекарско предписание е разрешена употреба, при това тя е задължителна за пациента, доколкото не той си избира как да се лекува и следва лечението си в интерес на здравето си и защото употребяващият такъв тип лекарства субект няма преживяване, че нарушава закона, като си пие лекарствата. Т.е. не може да се формира изискуемият от закона умисъл за извършено престъпление при употреба на наркотични вещества. Поради изложените съображения е прието, че наказателното производство водено срещу К. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК следва да бъде прекратено поради липса на умисъл за извършването му. Това постановление е обжалвано от ищеца в настоящото производство и е потвърдено с Определение № 392 от 27.11.2024 г. по ч.н.д.№ 1102/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, влязло в сила на 10.12.2024 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – С. А. – дъщеря на ищеца, както и М. К. – негов син. С. А. съобщава, че знае за образуваното дело срещу баща й през 2024 г. Той бил много стресиран, обезпокоен, не можел да се храни и отслабнал с 20 кг. Тези промени настъпили през месец юли 2023 г., непосредствено след инцидента /реализирано ПТП на територията на град Кюстендил, довело до привличането му като обвиняем/. Ищецът станал раздразнителен, а преди това бил спокоен. Приемал лекарства за поддържане на кръвното му налягане в нормални граници. Свидетелката твърди, че баща й не можел да спи, спрял да се вижда с приятелите си, някои от които разбрали за случилото се, незнайно за свидетелката по какъв начин. Същата заявява, че не живее в едно домакинство с ищеца, а ги „дели една улица“. М. К. също поддържа, че повдигнатото обвинение се е отразило зле на баща му. Ищецът бил разстроен и притеснен от мисълта, че ще го осъдят и ще бъде възприеман в обществото като „наркоман“. Бил нервен, не се хранел, претърпял коренна промяна в поведението си след катастрофата. Свидетелят сочи, че баща му приемал лекарства за кръвно и подагра. Звънял поС.но на сина си, споделяйки страховете си от осъждане. Автомобилът му липсвал, защото ищецът бил добър шофьор, а липсата на превозното средство/сваленият номер на колата привлекли и вниманието на съседите, което допълнително притеснило ищеца.

Приятелите му го отбягвали след като разбрали, че е обвиняем. Свидетелят заяви, че е придружавал ищеца при всички разпити и е наблюдавал как след всеки от тях баща му бил много разстроен и видимо притеснен, че ще бъде осъден въпреки невинността си.

Показанията на свидетелите следва да бъдат преценявани в светлината на чл. 172 от ГПК, с оглед близката им родствена връзка с ищеца. В този смисъл и с оглед явната заинтересованост от изхода на делото, настоящият съдебен състав, счита че интензитетът на отрицателните емоции, изживени от ищеца, за който свидетелстват дъщерята и синът му, е бил по-нисък от 4 действителния. От друга страна съдът дава вяра на показанията на свидетелите, че баща им се е притеснявал от евентуална санкция за престъплението, за което е бил привлечен към наказателна отговорност.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и на събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на двамата свидетели.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ).

В Решение № 5 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2020 г., III г. о., ГК е възприето, че изразите "обвинение в извършване на престъпление" и "ако образуваното наказателното производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето", по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, следва да се тълкуват разширително, като се включат и случаите, когато е образувано досъдебно производство въз основа на законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, срещу конкретно посочено лице, за точно определено деяние и са предприети точно определени процесуални действия и след това производството е прекратено, включително и когато това лице е разпитвано само в качеството на свидетел. С оглед дадените разяснения искът е предявен срещу надлежна страна от активно легитимирано лице и е допустим.