Определение № 11498 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11498 гр. С, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110101988 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 21891/23.01.2026 г., на Л. С. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М, бл. 204, вх. 3, ет. 1, ап. 48, представлявана от процесуалния си представител – адв. С. С. С., Съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С, ул. „Р, ет. 2, вход от ул. „НР против „АФ” ООД с ЕИК ********* и с адрес на управление: гр. С, район Т, ж. к. „ИВ”, ***, бл. 9, ет. 2, представляван от ЦПК управител В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и на основание чл.140 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.06.2026 г. в 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на Договор за паричен заем „******************/ 21.08.2019 г.

В исковата молба се твърди, че на 21.08.2019 г. страните са сключили Договор за паричен заем „****************** за сумата от 1000,00 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) от 49,02%; лихвен процент на кредита – 40,00 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%. Твърди, че в договора не е посочен изрично лихвен процент на ден, каквито са задължителните изисквания на ЗПК. Броят на предвидените погасителни вноски са 6, като всяка вноска е дължима ежемесечно, съгласно посочена в ДПЗ дата таблица, която няма характер на погасителен план по смисъла на ЗПК.

Твърди, че с договора му е вменено и задължението да предостави едно от предвидените в 1 договора обезпечения на кредита - чл. 3, което да е представено в срок от десет дни – поръчител физическо лице или банкова гаранция, които да отговарят на изискванията на финансовата институция.

Ищецът твърди, че още при изготвянето на Договора, икономически по-силната страна е предвидила неизпълними условия пред заемополучателя за предоставяне на обезпеченията в чл. 3, поради което единствената опция за потребителя е да посочи, че иска заемът да бъде обезпечен от дружество – гарант, одобрено от заемодателя – ответник, поради което ответникът е предвидил в чл. 3, ал. 2, ако не бъде предоставено обезпечение по алинея първа, да се заплаща неустойка „в размер на от усвоената главница към последно число на предходния месец, която не е погасена от Кредитополучателя до второ число на съответния месец“. Тази неустойка изначално е предвидена като дължима допълнителна сума към всяка месечна вноска. Сочи, че неустойката не е включена при изчислението на ГПР, тъй като ако беше включена, размерът на ГПР щеше значително да надхвърли законоустановения максимум от пет пъти размера на законната лихва, регламентиран в ЗПК.

Счита, че Договорът за паричен заем е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

При евентуалност, ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, твърди, че същият съдържа нищожни клаузи. Твърди, че легалната дефиниция на процесния договор за кредит се съдържа в Закона за потребителските кредити, като ответното дружество е финансова институция, която по смисъла на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сочи, че съгласно § 4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителските кредити.

Сочи, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Счита, че договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. Позовава се на чл. 22 от ЗПК (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Счита, че в процесният Договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК. Твърди, че процесният ДПЗ не отговаря на изискването съдържанието му да е ясно и разбираемо за потребителя, тъй като изначално съдържа подвеждащи клаузи, каквато е тази за „таксата гарант”, която практически е дължима пряко на „АФ” ООД, но не е включена в ГПР при формиране на общите разходи по кредита. Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите е посочен срок на договора за кредит. Счита, че такъв няма в процесния договор. Същият съдържа единствено схема на погасяване /дати/, която не е и погасителен план по смисъла на материалния закон.

Следователно, в Договора няма срок, отделно, че и самият погасителен план не съответства на изискванията за такъв съгласно ЗПК. При липса на погасителен план, договорът за потребителски кредит също е недействителен. Твърди, че не е посочена и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. В Договора бил посочен размер на 2 възнаградителната лихва – 40,00%, като ГПР е фиксиран на 49,02%, но не било посочено какви такси или други разходи са включени в разликата от 9,02% между ГПР и договорната лихва, което означава, че ГПР е посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се посочи методиката за изчисляване на ГПР и какво точно съдържа оскъпяването на кредита. Счита, че е налице грубо нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита, каквато се явявала задължително вменената му неустойка, разбита на отделни вземания още при сключване на ДПЗ в полза на ответника. Счита, че предвиждайки заплащането на неустойка, кредиторът действа абсолютно недобросъвестно като целта е формално Договорът да съответства на изискванията на ЗПК по отношение на максималния размер на ГПР, но реално като не е включена таксата гарант се предотвратява нарушаване на разпоредбите на ЗПК. Счита, че при включване на таксата гарант ГПР по договора щял значително да надхвърли тавана от пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл. 11, ал.

1, т. 11 ЗПК, договорът трябвало да съдържа задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването”. Счита, че поради липсата на погасителен план не е ясно дали при отделните вноски не е налице начисляване и лихва върху лихва или лихва върху таксата „гарант”.

Твърди, че не е ясно от Договора дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от главницата. Твърди, че процесният договор е в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, тъй като не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсвало посочване на реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23), както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24). Твърди, че не са му представени Общите условия към договора и не ги е подписал на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание влече до недействителността на ДПК.

Счита за нищожна като противоречаща на добрите нрави е клаузата, включена в ДПЗ, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 40,00%. Счита клаузата е подвеждаща, не е съставена по ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като не е посочено какво точно включва, извън договорната лихва от 40,00%. Счита, че ако оспорените клаузи и съответно – Договора за предоставяне на гаранция, не бяха част от договорното правоотношение, то кредиторът не би сключил договора за потребителски кредит с ищеца. Моли съда да уважи исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим. Твърди, че не е кредитор на ищеца, тъй като вземането е било прехвърлено на трето лице - на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ AД. Твърди, че „АФ“ AД няма претенции за заплащането на дължими суми по процесния договор за кредит от ищцата, поради факта че не то е носител на субективното право да иска заплащането на сумата, а ищецът няма правен интерес от водене на дело 3 срещу „АФ“ AД, тъй като последното не е предприемало никакви действия за събиране на вземането – нито покани, нито телефонни обаждания, считано от 20.11.2025 г. (от която дата вземането не е в патримониума на „АФ“ AД). Счита, че ответното дружество е лице, чуждо на правния спор, тъй като не притежава материалноправна легитимация. Счита че искът се явява недопустим, поради обстоятелството, че „АФ“ AД не е надлежна страна. Следователно „АФ“ AД не притежава и процесуална легитимация, тъй като последната обезпечава участието в исковия процес на лицата, които са непосредствено заинтересовани от разрешаването на правния спор и са адресати на силата на присъдено нещо. Счита, че в качеството ни на страна, която не е носител на материалноправна легитимация, както и на процесуална такава, е неотносимо към правния спор да вземаме отношение по основателността на иска.

Оспорва иска като неоснователен и излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Моли производството да бъде прекратено, като недопустимо, а при евентуалност – да бъде отхвърлена исковата молба. Претендира разноски.

ПРИЕМА за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между страните е бил сключен Договор за паричен заем „******************/ 21.08.2019 г., на основание чл. 146 от ГПК.

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличието на правен интерес от водене на установителния иск срещу този ответник предвид направеното възражение от ответника; наличие в процесния договор на атакуваните договорни клаузи, които противоречат на или заобикалят закона, уговорени са в негова вреда, не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebc6fd4d-69ac-4a58-95bc-419c07563c5d