Решение № 437 от 19.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Русе, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20224500100312 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.

Ищецът Д. И. К. твърди, че на 16.05.2021г рано сутринта в гр.Русе Н.С. потеглила с управлявания от нея лек автомобил „БМВ 330 XI“ с рег № Р 9138 КН от нощен клуб „Шоурум“ за с.Т.,обл.Р.. Заедно с нея в автомобила пътувал Д. К., който бил седнал на предната седалка. В района на т.нар „дъгов мост“ С. управлявала автомобила си със скорост от 132.2км/ч. и изпреварила движещият се пред нея л.а“Ауди А3“ с рег № Р 0593КР. След като преминала моста С. продължила движението си със същата скорост по път І-5. Малко след това достигнала км 3+700, непосредствено до отбивката на бензиностанция „Лукойл“.Поради високата скорост на автомобила и мократа пътна настилка, поради чести краткотрайни превалявания, управлявания от С. автомобил загубил устойчивост, в резултат на което се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, врязал се с по-голямата си част влязъл под полуремаркето на товарен автомобил с рег № GE ТА 727, който бил спрян в крайна дясна лента на пътното платно, успоредно на бензиностанция „Лукойл“ до информационната табела с цените на горивата. От удара на автомобила, управляван от С., настъпили деформации, довели до пълната му непригодност, а С. и Д. К. останали затиснати в купето без признаци на живот. Било образувано ДП-пр.пр. № 2046/21 по описа на РОС, но същото било прекратено с Постановление от 25.02.2022г водено за престъпление по чл.343, ал.3, пр.5,б.“Б“,пр.1 вр ал.1,б“В“ вр чл.342, ал.1,пр.3 НК, поради смъртта на Н.С. на 16.05.2021г. Ищецът твърди, че е брат на починалия от ПТП-то Д. К., както и че между двамата имало създадена трайна и дълбока емоционална връзка. Твърди, че в резултат на смъртта на брат му претърпял продължителни емоционални болки и страдания. От раждането до смъртта на брат му двамата живеели в едно къща в с.Тръстеник като обитавали една стая.

1

Твърди, че бил силно привързан към брат си Д., взаимно си помагали и учението и в ежедневието, били ежедневно заедно, двамата братя били неразделни. Смъртта на брат му му се отразила изключително негативно.

Страдал от неговата липса, променил се като се затворил в себе си и постоянно тъгувал за брат си, постоянно бил тъжен и не се усмихвал. Често посещавал гроба на брат си и плачел за неговата липса. Счита, че за причинените му неимуществени вреди вследствие на смъртта на брат му, ответникът като застраховател на лекия автомобил, управляван от С., следва да му заплати обезщетение. На 25.03.22 подал заявление до застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но същият отказал с мотива, че няма доказателства за трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили то смъртта на брат му Д. К., в размер на 50 000лв, частичен иск от иск в размер на 100 000лв, ведно със законната лихва от 25.03.2022 до окончателно плащане. Претендира и разноските по делото.

Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“АД със седалище и адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, настъпило на 16.05.2021г.Оспорва твърдението за наличието на изключително близки отношения между ищеца и брат му, като в тази връзка оспорва твърденията за търпени от ищеца неимуществени вреди, които да се настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие. Оспорват твърденията за настъпване на неимуществени вреди, обосноваващи размер на предявената искова претенция. Ищецът е млад човек, несъмнено загубата на близък човек се отразява неблагоприятно на найблизките ми, но ищецът не е останал сам, а напротив-трагедията е сплотила семейството още повече, което е допълнителна предпоставка за по-леко приемане на загубата. Липсват твърдения и доказателства за това към момента на ПТП, ищецът да е имал отношения на особена близост с пострадалия, които да обосновават да се приеме наличие на житейска връзка, различна от обичайната между лица в посочената родствена връзка. Няма твърдения и доказателства ищецът да е бил зависим изключително от грижите на брат си поради особени, различни от обичайните житейски обстоятелства. Няма твърдения за настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищецът и брат му да са имали изключителни и особени отношения, различни от обичайните. Описаните в допълнителната молба отношения между ищеца и брат му са напълно нормални и естествени за връзка между братя. Ищецът не е наследник на пострадалия по права линия и не е от кръга на лицата по ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69, нито се сочат особено житейски обстоятелства, които да обосновават да се направи изключение от кръга лица с право на обезвреда.

Оспорват отношенията между ищеца и брат му да са били с особена близост, по-силна или различна от обичайната за родствената връзка или да са били заместващи спрямо връзка от най-близкия родствен кръг, както и да са налице особени обстоятелства, обосноваващи разширяване на кръга лица с право на обезщетение за неимуществени вреди. Освен това претендираната сума е прекомерна по аргумент от разпоредбата на § 96, ал.3 ЗИДКЗ/ Дв бр.101/07.12.2018г/ във връзка с § 77 от същия закон. Оспорват предявените искови претенции и по размер. Обезщетението е недължимо,а освен това е и прекомерно и заявено н противоречия с принципа на справедливост по чл.52 2

ЗЗД. Прави се възражение за съпричиняване на вредоностия резултат от Д. К., който е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради нарушение на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането му, като в качеството на пътник в л.а „БМВ 316“ с рег № Р 7625ВТ е бил без поставен обезопасителен колан. Твърди се, че С. е управлявала лекия автомобил с висока концентрация на алкохол в кръвта. Непосредствено преди инцидента С. и Д. К. са били заедно на дискотека и К. е знаел и не е имало как да не знае, че С. е употребила алкохол и въпреки това се качва в автомобила. Оспорва се и претенцията за законни лихви.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.05.2021 около 04.45часа на главен път 1-5/Русе-Велико търново/ в района на 3+700 посока гр.Бяла се движил л.а „BMW 330 XI” с рег № Р 9138 КН, управляван от Н.Н. С.. В лекият автомобил като пътник се е возил Д. И.

К..

В района на отбивката за бензиностанция “Лукойл” автомобилът поднася наляво, след което насочен косо вдясно, с блокирана спирачна система/оставени са протривни следи по асвалта/, се блъска в задната част на полуремарке с рег № GE ТА 727. Влекачът и полуремаркето са били паркирани извън дясната лента за движение по пътя,т.е не са били в движение. Вследствие на удара на място са починали водачът на лекия автомобил Н.С. и пътуващият в автомобила Д. К..

Образувано е ДП-пр.пр.№ 2046/21 по описа на ОП-Русе /ДП № 176/21 по описа на ОД на МВР-Русе/, което с Постановление от 25.02.2022г е прекратено поради смъртта на водача на л.а С.. В постановлението е посочено, че С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото в чл.343,ал.1,б.“В“ вр чл.342, ал.1 НК, тъй като е нарушила правилата за движение-чл.20, ал.1 ЗДвП-като водач не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато прътното превозно средство, което управлява, чл.20, ал.2 ЗДвП-като водач на пътно превозно средство не изпълнила задължението си при избиране на скоростта за движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието нъ пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движинеите, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяка предвидимо препятствие. Като водач не изпълнила задължението при възникнала опасност за движението да намали скоростта или да спре; чл.21, ал.1 ЗДвП- като водач на пътно превозно средство категория „В“ при избиране на скоростта за движение привешила скоростта като се движила със скорост от 132.2км№ч в резултат на което причинала собствената си смърт и тази на Д. К.. Според същото постановление водачът на товарен автомобил „МАН“ не е извършил нарушение на правилата за движение, тъй като бил спрял на разрешено за това място.

Приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която се е запознало с огледа на местопроизшествие, съдържашо се в досъдебното производство, управляваният от Н. С. лек автомобил се е движил със скорост по-висока от допустимата в района на произшествието като същата е била 132.2км/ч. с тази скорост излиза от левия завой, който прави главен път 1-5, преди мястото на ПТП-то.Пътната настилка е била мокра и С. не е успаля да овладее автомобила и е допуснала сблъсък с полуремаркето на паркираната товарна композиция. Най-вероятната причина 3 за катастрофата, според вещото лице,е че лекият автомобил се е движил с посочената по-горе скорост. Товарният автомобил е бил паркиран извън лентите за движение и не е пречел на движението и видимостта по пъта.

Същият не е извършил неправилно действия от техническа характер.

Предприетите от водача на товарния автомобил мерки са били достатъчни за осигуряване от технически характер на безопасността в учаскъта на възникналото ПТП.

Според приетата съдебно-медицинска експертиза от снимковия материал, съдържащ се в досъдебното производство, е видно, че предпазният колан за предната дясна седалка, където се е намирал Д. К., е в прибрано в колонката положение. При извършената съдебномедицинска експертиза на трупа на К., не са установени травматични увреждания характерни или специфични за получаване при поставен предпазен колан. На база на тези данни вещото лице прави категорични извод, че Д. К. е бил без поставен предпазен колан. Вещото лице сочи, че при процесното ПТП, локализацията и тежестта на деформациите на лекият автомобил и установените травматични увреждания по Д. К., може да се направи категоричен извод, че при процесното ПТП наличието на поставен предпазен колан от К., не би могло да предотврати настъпването на тежки несъвместими с живота увреждания, водещи до сигурен летален изход.Според заключението на вещото лице, от съдържащите се в досъдебното производство химически експертизи на кръв и урина, иззети от трупа на Н.С. е видно, че към момента на процесното ПТП в кръвтта и урината й не са се съдържали етилов алкохол, както и наркотични и лекарствени средства от посочените в заключението групи.

Ищецът Д. И. К., видно от представеното удостоверение за родствени връзки, издадено от с.Тръстеник, община-Иваново, е брат на починалия Д. И.

К..

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че Д. и брат му Д. още от деца били неразделни, както в училище, така и в игрите.

Когато пораснали двамата продължили да бъдат много близки един с друг.

Заедно излизали по заведения с приятели. Д. като по-малък брат бил много привързан към Д.. Двамата ползвали една стая в дома им, в която имало две ъглови легла. Според св.А. М. в къщата имало възможност да са в отделни стаи, но тъй като били много привързани един към друг и искали да контактуват помежду си имали обща стая. Д. катастрофирал на рождения си ден, след което брат му Д. се травмирал.Преди катастрофата с брат му Д. бил много жизнерадостен, а сега бил постоянно тъжен, умислен. Постоянно бил затворен у дома си не контактувал много с други хора, включително с приятели. През цялата учебна година след смъртта на брат му му било трудно да се адаптира там. Няколко месеца постоянно сънувал кошмари и преживявал смъртта на брат си и катастрофата. Първият месец след смъртта на Д. брат му почти всеки ден ходел на гробищата, а сего продължавал събота и неделя да ходи.Според свиделетя Е. Я. и понастоящем Д. всеки ден ходел на гроба на брат си. Д. бил като идол за него. Д. му подражавал. Д. помагал на брат си във всичко, както в учението, така и в ежедневието. Ако Д. имал нужда от помощ в каквото и да било брат му Д. веднага откликвал. След смъртта му станал травмиран и особен, не контактувал с околните. Св. М. често го виждала със зачервени от плач очи, защото той се криел когато плаче. Св.М. и родителите му искали да му помогнат, за да почне да излиза с приятели, но той отказвал съдействие. Той им казвал, че като го няма батко 4 му, не иска да ходи по заведения и други места. Преди катастрофата двамата братя ходели по заведения, обичали да се разхождат с колата, правели планове да ходят заедно на почивка. Преди катастрофата двамата били постоянно заедно, ходели, заедно с други младежи от селото на пикници в гората и развлечения. След смъртта на Д. брат му Д. вече не искал да ходи с приятелите си, да излизи. Изпитвал страх постоянно. Искал постоянно да е с родителите си, защото имал страх, че ще изгуби и тях. Мислил си, че след като е загубил брат си, ще изгуби и родителите си. Майка му споделяла със св.М., че и понастоящем Д. понякога се буди през нощта с викове от страх.