Определение № 189 от 21.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Ловеч, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500095 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, представлявано от М. Слачик и Д. К. К., чрез адвокат Виолета Герова-САК, съдебен адрес в гр.София, бул.“България“№81, вх.“В“,ет.8, срещу Разпореждане № 96/12.01.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 975/2023г. по описа на РС-Тетевен, в частта, в която е отхвърлено заявлението до размера на 405.86лв.,представляваща претенции за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и неустойка по договора за ползване на устройство,с отстъпка от стандартната цена,съгласно Споразумение от 25.08.2021г.

Счита приетото от съда в обжалваната част за неправилно поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Развива подробни мотиви на несъгласие с приетата от съда неравноправност на оспорваните клаузи за неустойки. Твърди,че същите не противоречат на императивни правни норми и са приети от страните при сключване на договора.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и се уважи претенцията за неустойки.

По допустимостта.

Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 975/2023г.по описа на РС-Тетевен, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 15.12.2023г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 1

975/2023г. по описа на съда. Заявителят „Йеттел България“ЕАД е предявява вземане срещу И. Н.

И. с ЕГН ********** от гр.Тетевен, в общ размер на 751.23лв.,от която сума – 345.37лв.незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 405.86лв.неустойки,от която за предсрочно прекратяване на договора-126.78лв.-стойността на 3 месечни абонаментни такси и 279.08лв.-неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI P Smart 2021 Dual Green с отстъпка от стандартната цена,съгласно Споразумение от 25.08.2021г.

Претендира и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предявена е и претенция за възстановяване на направените от заявителя разноски,формирани от внесената държавна такса и адвокатския хонорар.

Заявителят твърди,че поради неизпълнението на абоната на задълженията за дължимите месечни абонаментни вноски,договорът за ползваните от него мобилни номера е предсрочно прекратен по негова вина и е възникнала отговорността за неустойки по него и по договора за предоставено устройство.За вземанията операторът е издал фактури.

Към заявлението са приложени договорите- за мобилни услуги от

25.08.2020г.,приложение към договора, Декларация за съгласие от родител за подписване на договор от непълнолетен от 25.08.2020г.,Допълнително споразумение от 25.08.2021г., Заявление за активиране на услуга, Декларация за съгласие от родител за подписване на договор от непълнолетен от 25.08.2021г.,Застрахователна полица за застраховка на предоставено устройство от 25.08.2021г., издадените фактури, Общи условия на „Йеттел България“ЕАД, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя, Договор за правна защита и съдействие и фактура за адвокатския хонорар.

След уточняване на надлежния длъжник, РС-Тетевен се е произнесъл с обжалваното Разпореждане №96/12.01.2024г.,с което е уважил заявлението в частта по отношение претенцията за неплатени такси за ползвани услуги в размер на 345.37лв., законна лихва от 15.12.2023г.до изплащане на вземането,разноски -25лв.и адвокатско възнаграждение от 240лв. Отхвърлени са претенциите за неустойки поради липса на доказателства за прекратяване на договора. Съдът е развил и мотиви за неравноправност на тези клаузи.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдение,че облигационното отношение е прекратено, следва да се приложат и доказателствата,с които тази последица е обективирана.

По правилото на чл.269 от ГПК предмет на настоящето произнасяне са само претенциите за неустойки.

Съставът намира,че не е обосновано обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договорите, както се твърди. Заявителят изобщо не сочи дали, кога и как е уведомил абоната за предстоящо предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение.

Позовава се на Общите условия към договорите, но не представя доказателства да е съществена именно предвидената там процедура- чл.19б,б.“в“. Известно е,че упражняването на правото за 2 прекратяване на договора следва да е във формата,в която е бил сключен- в случая писменасъгл.чл.87,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД. Според трайната съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и достигането й до знанието му. От приложените към заявлението документи не се установява заявителят да е изпълнил тази процедура преди подаване на заявлението. При тези данни съдът не може да установи дали и кога е настъпила тази промяна в договорните отношения, довела до твърдяното прекратяване на отношенията между оператора и абоната. Не може да се направи извод настъпило ли е предвиденото условие за прекратяване на договорите, което от своя страна е предпоставка за претендираните неустойки.Изводът е,че не са наведени твърдения и не е обосновано кога и как е настъпила изискуемостта на вземанията на оператора към абоната.

Затова съставът намира,че Разпореждане № 96/12.01.2024г. на РС-Тетевен, пост.по ч.гр.д.№ 975/2023г., следва да се потвърди в обжалваната му част.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпо реждане № 96/12.01.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 975/2023г. по описа на РС–Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ЙЕТТЕЛ

БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София,ЖК“Младост-4“Бизнес Парк София,сграда 6, представлявано от М. Слачик и Д. К. К., срещу И. Н. И. с ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес в гр.Тетевен, ул.“И. Вазов“102, по претенциите за неустойки в общ размер на 405.86лв.,от която- неустойки за предсрочно прекратяване на договора-126.78лв.-стойността на 3 месечни абонаментни такси и 279.08лв.-неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена,съгласно Споразумение от 25.08.2021г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3