Решение № 114 от 29.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Варна, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000091 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София срещу постановеното по т.д.

№401/2023 г. по описа на ОС - Варна решение №294/01.07.2024 г., в частта с която въззивникът е осъден да заплати на З И. М. от с.Михалич, обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нанесени телесни увреждания и прекъсване на бременността й, причинени от настъпило ПТП на 04.08.2022 г. по пътя между гр. Долни Чифлик и с.Пчелник, за горницата над 250 000 лева до присъдените 450 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2022 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба се излага съображение за незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди, че размерът който е определен за обезщетение е несправедлив, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се отклонение от практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, което води до завишен размер на обезщетение.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор, се излагат подробни съображения за оставянето на въззивната жалба без уважение.

Постъпила е и частна жалба от З И. М. от с.Михалич срещу постановеното по т.д.

№401/2023 г. по описа на ОС - Варна определение №92/20.01.2025 г., с което съдът е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК, чрез увеличение размера на адвокатското възнаграждение.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който се излага становище за неснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, само по иска за заплащане 1 на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над 250 000 лв., решението е влязло в сила в осъдителната част за сумите 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 14 046.23 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством увеличаването му при нарушение принципа за справедливост и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемата М., в резултат на произшествието е получила травматични увреждания, изразяващи се в 1. Травма на главата - разкъсноконтузна рана в дясната част на темето; 2. Гръдна травма: счупване на единадесето ребо в ляво; контузия на белите дробове в дясно; охлузвания по гръдния кош; 3. Травма на корема: охлузвания и кръвонасядания по корема; 4.Травма на гръбначен стълб: счупвания на десните странични израстъци на първи, втори, трети, четвърти и пети поясен прешлен и бодилестия израстък на пети поясен прешлен; 5. Травма на таза многофрагментно счупване на кръсцовата кост; многофрагментни счупвания на срамните кости двустранно; 6. Травми в областта на ръцете - охлузвания на ръцете; охлузване на десен лакът; разкъсно-контузна рана на ляв лакът; охлузвания; 7. Травми в областта на краката: охлузвания по двете бедра; разкъсно-контузна рана на дясно бедро; многофрагментно счупване на дясната бедрена кост в долната и част със засягане на ставната повърхност; счупване на малкия пищял на десен крак в горната му част; многофрагментно счупване на голям пищял в средна към долна трета на ляв крак; изкълчване на близката тибиофибуларна става на ляв крак; 8. Остра кръвозагуба - установени стойности на хемоглобина - 58 гр/л. Установен е и абортиран плод в матката с размери отговарящи на 1-2 лунарен месец от бременността като експертите са категорични, че спонтанния аборт е вследствие на ПТП-то.

Установените счупвания са наложили оперативна намеса за наместване фрагментите и стабилизиране на поясните отдели на гръбначния стълб. Развилият се остър анемичен синдром като част от клиничната изява на съчетаната травма е обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота. Състоянието е овладяно чрез спешно кръвопреливане.

Травмата в областта на таза е обусловила трайно затруднение в движението на долните крайници за период от около една година, а травмите в областта на гръбначния стълб са обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 6 месеца.

Според експертизата, многофрагментното счупване на дясна бедрена кост, въпреки приложеното адекватно лечение се е усложнило с незарастване на костите на дясно бедро и образуване на псевдоартроза /лъжлива става/. Същото се е получило и с счупването на голям пищял на подбедрицата на ляв крак. Към момента възможността и за ходене е ограничена и доколкото е възможна се дължи на поставените там остеосинтезни материали. Това състояние експертите определят като ОСАКАТЯВАНЕ на десен и ляв крак.

Посочените увреждания са наложили извършването на множество оперативни интервенции, всичките с висока степен на сложност и изискващи голям опит и квалификация от лекарите, както и специализирано хирургическо оборудване за тяхното 2 провеждане. В резултат на получените травми и проведените към момента на прегледа операции вещите лица са констатирали по тялото на въззивемата вертикален ръбец по гърба в срединна поясна област с дължина около 30см., груби белези по цялата предна и външна част на дясно бедро, предна повърхност на коляното и предна повърхност на дясна подбедрица, наличие на масивни белези по предна повърхност на лява подбедрица. Всички ръбци са с белезниково розов цвят, добре видими и според експертите отговарят на медикобиологична квалификация ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ. Без хирургически интервенции обичайния вид на кожата не може да се възстанови.

При извършения преглед, вещите лица са установили, че лечебно-възстановителния процес не е приключил, като възможностите за ходене са силно ограничени и болезнени. Без бъдещи оперативни интервенции, които евентуално да коригират възникналите лъжкливи стави е невъзможно възстановяване на състоянието и нормално ходене. Вещите лица сочат, че не може да се даде гаранция за подобряване на възможностите й за ходене въпреки евентуално проведени бъдещи операции.

От заключението се установява още, че процесното ПТП е довело въззиваемата до ДЕТЕРОДНА НЕССПОСОБНОСТ, тъй като получените травми не позволяват пострадалата да роди по естествен път при бъдещо забременяване. Според експерта д-р С – акушергинеколог, фрактурата на срамната кост не позволява раждане по естествен път, защото тя е най-важният елемент от тазови пръстен на изхода на таза. Вещото лице категорично сочи, че увреждането е трайно и при всяка последваща бременност възможността от тежки последствия за майката и плода са големи, поради което единствената възможност и то при положение, че изобщо е възможно износване на плода е раждане чрез Цезарово сечение.

От показанията на свидетелите Ф А Х, Е И. М., Ф А М, които съдът кредитира като непосредствени и при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК се установява, че след инцидента въззиваемата е била настанена в болница, била е напълно неподвижна, не можела да се обслужва сама и имала нужда от постоянни грижи, като десният й крак е бил двойно по-широк, много надут и вдигнат. По повод травмите от произшествието били извършени седем операции, като по време на болничния престой, а и след това въззиваемата била напълно неподвижна. Престоят в болницата продължил до 23.08.2022 г., след което пострадалата била транспортирана до жилището на родителите й, които са полагали грижи за нея, тъй като съпругът й също се е възстановявал от травмите си след ПТП-то. Едва в края на м.декември, въззиваемата за пръв път била изправена и направила първата крачка с помощта на родителите си. През цялото време е била обслужвана от родителите си, като ползвала памперси около 2-3 месеца, а след това е имала поставен катетър. Периодът на пълна зависимост от чужди грижи е продължил около 7 месеца, а след това ползвала проходилка за период от година и повече, като към настоящия момент се придвижва с помощта количка и патерици. От многото рани и операции, по тялото на въззиваемата останали много белези, от които тя много се срамувала, постоянно говорила за травмата, която е получила, че не може да има повече деца, че не е пълноценна като жена, че мечтите й вече са се сринали.

Според свидетелите и към настоящият момент, въззиваемата изпитва много болки, постоянно приема няколко вида болкоуспокояващи и има ограничения в движението на краката. Свидетелите обясняват, че в психическото състояние на ищцата настъпила съществена промяна – преди инцидента била много общителна и жизнерадостна, а впоследствие се затворила в себе си, ограничила контактите, много тежко преживяла прекъсването на бременността си, както и това, че лекарите й съобщили, че в бъдеще много трудно ще има дете, предвид получените травми и лекарствата, които би трябвало да взима във връзка с тях.

От заключението на вещите лица по съдебно-психологичната и психиатрична експертиза се установява, че при въззиваемата е имало остра стресова реакция и разстройство в адаптацията й, на базата, на които, поради продължителността на разстройството, са се развили симптоми на смесеното тревожнодепресивно разстройство, 3 които са установяват и към момент на изследването, като причината за това е ПТП-то и последиците от него. Особено доминиращи са страховете свързани със загубата на желаната бременност и невъзможността да бъде пълноценна жена и майка, както и страховете свързани с бъдеща трайна двигателна инвалидизация. Установени са нарушение на съня, тревожност, трайно потиснато настроение, мисли за безперспективност. Това е дълбока и трайна промяна в психологичното състояние и се налага интензивно и продължително психологично и психиатрично лечение, което да промени нагласите й към живота и тя да се мотивира за живот при новите условия.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.