Присъда № 21 от 03.10.2023, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 21 от 03.10.2023 година по НОХД № 408/2023 година на Районен съд (РС) – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 198/2023 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 981/2023 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, С. С. – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –Свиленград, повдига обвинение на С. Е. М., роден на ************* година в град Бургас, българин, български гражданин, живущ в село **********, област Бургас, със средно образование, разведен, ЕГН **********, осъждан, за това, че в периода от месец Август 2022 г одина до месец Юни 2023 година, включително, в град Свиленград, област Хасково, след като бил осъден с Решение № 2100/10.12.2020 година по гражданско дело (гр.д.) № 4768/2020 година по описа на Р С - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 г одина, потвърдено с Решение № II-31 от 20.08.2021 година по въззивно гр.д. (в.гр.д.) № 273/2021 година по описа на Окръжен съд - Бургас, да издържа свои низходящи - сина си С. С. М., роден на *********** г одина и дъщеря си Т. С.

М., родена на ************* година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно:

- за детето С. С. М. – 11 месечни вноски по 200 лв. месечно, от които 10 пълни месечни вноски (считано от месец Септември 2022 г одина до месец Юни 2023 година, включително) в общ размер на 2 000 лв. и една непълна месечна вноска, дължима за месец Август 2022 година в размер на 180 лв. или общо: 2 180 лв. и

- за детето Т. С. М. – 1 0 месечни вноски по 160 лв. месечно или общо: 1 600 лв., считано от месец Септември 2022 г одина до месец Юни 2023 година, включително, или обща сума за издръжка за двете деца – 3 780 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият С. Е. М. и служебният му защитник – младши адвокат И. Д., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на минимално по размер наказание „Пробация”, тъй като обществена опасност на деянието не била висока и поради наличие на финансови затруднения.

Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград: Прокурор С. С. поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в 1 хода на процеса, както и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия.

Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, с оглед продължителния период на неплащане на издръжките на децата и обремененото съдебно минало – сочени за отегчаващи обстоятелства, а като смекчаващо се сочи признание на вината. Пледира да бъде наложено наказание „Пробация” с приложение на двете задължителни пробационни мерки за срок от около 10 месеца, съответно периодичнот на явяването 2 пъти седмично за мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес”.

Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес на децата С. С. М. и Т. С. М. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето(ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.

Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник – младши адвокат И. Д., в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т.

2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия С. Е. М. индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 230801005000343641 от 01.08.2023 година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Бургас, подсъдимият С. Е. М. е осъден един път - с Опредление № 187/11.03.2020 година по НОХД № 978/2020 година по описа на Р С - Бургас, влязло в сила на 11.03.2020 година, за престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК, 2 като му е наложено едно общо наказание: „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66 от НК. С Присъда № 25/02.11.2022 година по НОХД № 524/2022 година по описа на РС - Свиленград, влязла в сила на 18.11.2022 година, М. е признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК по отношение на децата С. и Т., като на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено наказание, тъй като до приключване на съдебното следствие е изпълнил задължението си.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият не притежава недвижими имоти, притежава 2 броя моторни превозни средства, както и не работи.

Съгласно Характеристичните справки, изготвени от ПИ

Т.Тахтаджиев (служител на V-то РУ – Бургас) подсъдимият е познат на съседите си като тих и спокоен, несъздаващ проблеми, плащащ редовно задълженията си към входа и има криминалистическа и съдебна регистрации.

Подсъдимият С. Е. М. и свидетелят К. Т. С. (с бивше фамилно име М.), сключват граждански брак през 2004 г одина в град Бургас. По време на брака им н а *********** година се рожда детето С. С. М., а на ************* година - детето Т. С. М. . През 2018 година след влошаване на отношенията между двамата съпрузи, свидетелят К. С. напуска семейния дом в град Бургас заедно с двете деца и се мести да живее в град Свиленград, област Хасково.

С Решение № 2100/10.12.2020 година, постановено по гр.д. № 4768/2020 година по описа на РС - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 г одина, потвърдено с Решение № II-31 от 20.08.2021 година по в.гр.д. № 273/2021 година по описа на Окръжен съд – Бургас , бракът между съпрузите е прекратен, като упражняването на родителските права спрямо двете деца са предоставени на майката, а бащата - подсъдимият С. Е. М., е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетния си син С. в размер на 200 лв. и на малолетната си дъщеря Т. - в размер на 160 лв., считано от датата на подаването на Исковата молба на 15.06.2020 г одина до настъпването на основания за изменение или прекратяване на задължението за плащане.

Във връзка с дължимите месечни издръжки свидетелят С. се снабдява с Изпълнителен лист (ИЛ) № 3398 на дата 29.12.2020 година и при ДСИ в РС - Бургас образува изпълнително дело (изп.д.) с № 168/2021 година, по което не постъпват никакви плащания.

След влизането в сила на 18.11.2022 г одина на Присъда № 25/02.11.2022 година по НОХД № 524/2022 г одина по описа на РС Свиленград за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено от М. през времето от месец Декември 2021 година до месец Юни 2022 година, включително, той изплащ а чрез дружество за бързи преводи „Изипей ” АД сумата от общо 540 лв. на свидетеля С., предназначена за издръжката на децата, която се разпределя по следния начин: 200 лв. за детето С. и 160 лв. за детето Т., представляващи издръжката им за месец Юли 2022 година, 160 лв.

3 за детето Т., представляващ и издръжката му за месец Август 2022 година и 20 лв. за детето С., представляващи частичната му издръжка за месец Август 2022 година. Друго плащане на издръжките на двете деца няма.

Поради неплащане на дължимата от страна на М. издръжка на двете деца, свидетелят С. на 02.03.2023 година подава Жалба до Районна прокуратура - Хасково, Т ериториално тодление - Свиленград, по повод на която е образувано настоащото ДП.

Видно от приложения в кориците на делото Социален доклад става ясно, че майката отглежда децата в семейна среда, осигурила им е подходящо жилище, поддържа добра хигиена, децата е в добро общо здравословно състояние, задоволява нуждите и потребностите им събразно възможностите си, развиват се нормално за възрастта си, децата получават необходимите обич и топлина.

По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за плащане на месечните издръжки на децата С. и Т..

Също така към настоящия момент липсват данни подсъдимият да е изпълнил задължението си за плащане на дължими издръжки, в сумарен размер от 3 780 лв. за децата С. и Т..

Разпитан в хода на ДП подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, но се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК да не дава обяснения. В съдебната фаза на процеса подсъдимият се признава за виновен.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени можество писмени документи и т.н.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Жалба; Разписки за парични преводи;

Присъда № 25 от 02.11.2022 година по НОХД № 524/2022 година на РС – Свиленград; Решение № 2100/10.12.2020 година по гр.д.№ 4768/2020 година на РС - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 година; Решение № II-31/20.08.2021 година по в.гр.д.№ 273/2021 година на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 година; Амбулаторен лист; Удостоверения за раждане на децата С. и Т.; Писма от различни институции; Социален доклад;

Характеристични справки; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справки за съдимост, ведно с Бюлетини и актуална такава; приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на 4 чл. 283 о т НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: К. Т. С. и С. С. М., материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетел. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията им, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно периодът, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подс ъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справки за съдимост, Разписки, Социален доклад, Удостоверения за раждане, Решение № 2100/10.12.2020 година по гр.д. № 4768/2020 година на РС - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 година, потвърдено с Решение № II-31/20.08.2021 година по в.гр.д. № 273/2021 година на Окръжен съд - Бургас и др.