Решение № 46 от 19.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Плевен, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600546 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия В. Б. Ц.- адвокат Х.

П. Я. от САК срещу присъда № 77 от 15.05.2024г по НОХД 2147/2023г. по описа на Районен съд-Плевен, с която подсъдимият бил признат за виновен за това, че на 20.09.2023г. в *** е управлявал лек автомобил „***“, с регистрационен № *** с концентрация на алкохол в кръвта 0.66‰, след като е осъден по НОХД 2472/2020г. по описа на Районен съд-Плевен- престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца при първоначален общ режим. С присъдата на основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не е наложил кумулативно предвиденото наказание, глоба. Със същата присъда на основание чл. 343г., вр. чл. 343б, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от датата на фактическото отнемане. На основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1 НК първоинстанционният съд осъдил подсъдимия да заплати равностойността на 1 моторното превозно средство в размер на 1680,00 лв., с равностойност в евро 858,97 /осемстотин петдесет и осем евро и деветдесет и седем цента/ евро, тъй като не е негова собственост. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание по НОХД 2472/2020г. в размер на три месеца отделно от наложеното с атакуваната присъда, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Разноските били възложени на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК.

В жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи, че присъдата е необоснована, неправилна и явно несправедлива. Повдигнатото обвинение не било доказано по несъмнен начин повдигнатото обвинение. Концентрацията на алкохол в кръвта не била установена по надлежния начин, а това бил този, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г.- за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от същата срокът за явяване за вземане на кръв е до 45 минути. В нарушение на Наредбата неговият подзащитен е бил заведен повече от час и половина след това. През това време подсъдимият е бил задържан от полицейските служители. Според защитата следвало да се вземе предвид заключението на вещото лице по назначената и изслушана пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза. Според вещото лице към момента на тестването с дрегера концентрацията на алкохол в кръвта следва да е било доста по-ниска от определената 0.66‰. Вещото лице бил медик с над 40-годишен стаж и нямало основание да не се кредитира казаното от него. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 343б НК, правнорелевантно било количеството алкохол в кръвта, с което е управлявано МПС, което означава към 12:53 часа и че показаната стойност на дрегера би била допустима само ако подсъдимият бил отказал да даде кръвна проба, което в настоящия казус не било налице. За подалия жалбата е необяснимо поведението на полицейските служители, които не са имали основателна причина да не транспортират незабавно подсъдимия за вземане на кръв.

Акцентира се върху показанията на свидетеля Й., който възприел, че подсъдимият пиел водка, но свидетелят не можал да посочи големината на бутилката- „патронче“ или половинка. Твърди се още, че обвинението не било доказано по несъмнен начин и че обвинението не можело да поичива на предположения. Моли да бъде отменена постановената присъда и да бъде прочетена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

2

В срока по чл. 322 НПК не е подадено писмено възражение от страна на прокуратурата срещу жалбата на подсъдимия, като с нея не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, след проведено следствие във въззивното производство, прокурорът от ОП-Плевен дава становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Обжалваната присъда била законосъобразна и мотивирана, наложеното наказание било справедливо с оглед обществената опасност на дееца и събраните данни за неговата личност и съдимост. Пред въззивната инстанция не били събрани никакви доказателства в подкрепа на подадената въззивна жалба. Моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подсъдимия пледира, че обвинението не било доказано по никакъв начин. При вземането на проба за алкохол не бил спазен редът, предвиден в Наредба № 1 за установяване концентрацията за алкохол.

Позовава се на упътванията за техническото устройство Дрегер, че на страница 12 било записано как пробата следвало да бъде извършена поне 15 минути след употребата на алкохол, което се опровергало от показанията на свидетел-очевидец. Твърди още, че цялото заключение на назначената и изслушана пред съда трета и последна експертиза се базирала изцяло на предположението, че била активирана опцията „Дрегер“-ът да открие остатъчен алкохол в кръвта. Следвало да се кредитират заключенията на другите вещи лица, съгласно чиито заключения концентрацията на алкохол в кръвта била под необходимата граница за повдигане на обвинение. Не можело обвинението да почива на предположения, то следвало да бъде категорично доказано, което в настоящия случай не било извършено. Всяко съмнение, което било внесено в обвинението, следвало да се тълкува в полза на подсъдимия. Това било съществото на презумпцията за невиновност.

Единственият възможен съдебен акт бил подсъдимият да бъде оправдан.

В правото си на лична защита подсъдимият заявява, че това ходене по мъките вече две години било страшно за него, защото не знаел какво щяло да стане. Той бил с 80% инвалидност заради сърцето и не употребявал често алкохол, но в случая употребил. Най-много страдал относно това, че с деянието си влошил състоянието на жена си, която била с диабет. Не му станало ясно защо след като 5 пъти бил помолил полицаите да даде кръв, те не му били разрешили. За срама, който изживял пред обществото, моли да бъде 3 полезен за семейството и да бъде оправдан.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери на основание чл. 313 и 314 НПК изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в наказателния процес и срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия В. Б. Ц. е частично основателна, но не по изложените в нея доводи.

Фактическата обстановка е изяснена от РС-Плевен. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред съответния обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран по време на производствата пред първата и въззивната инстанция, проверен и приобщен по реда на НПК, изяснява всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка, която по отношение на главните факти съвпада с приетото от първия съд, но се допълва въз основа на новите доказателства, събрани във въззивното следствие:

На 20.09.2023 г. около 12:20 часа подсъдимият паркирал лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на съпругата му, в близост до блок ***.

Извадил от багажника на автомобила малко шише с водка (тип „патрон“ с вместимост 200 мл.), седнал на шофьорското място и за около 30 минути, четейки вестник и пушейки, изпил съдържанието му. Очевидци на тези действия станали живущите наблизо свидетели Н. И. и С. З., заедно с още един техен съсед – Т.. Поведението на подсъдимия ги възмутило, защото това бил поредният подобен случай – да паркира, да изпие за кратко време малка бутилка с алкохол, след което да потегли с автомобила си.

Затова св. С. З. решил да сигнализира чрез системата за спешни повиквания на тел. 112, като обаждането му било регистрирано в 12:34 ч., последвано от повторно обаждане в 12:41 ч. с изказано притеснение, че водачът може да напусне преди идване на полицията.

4

Минути след това на място пристигнали полицейските служители – св.

А. Й. и св. К. С., спрели със служебния автомобил в района и когато забелязали потеглянето на подсъдимия с автомобила, го спрели за проверка.

Подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер-Алкотест“ 7510 и в 12:53 ч. уредът отчел положителен резултат1,89‰, за което бил съставен АУАН и бил издаден Талон за медицинско изследване, екземпляр от който бил връчен на подсъдимия 13:50 ч. Паралелно с АНП било пристъпено към действия по разследването – Оглед на местпроизшествието за времето от 13 до 14 часа.

След извършване на огледа, подсъдимият бил придружен от полицейските служители до УМБАЛ „Г. Странски“ АД Плевен, където му била взета кръвна проба в 14:15 ч. В рамките на медицинския преглед в Протокола по образец (л. 32) д-р Т. е удостоверил установените от него мирис на алкохол, съобщеното от В. В. употребено количество водка 100 мл., както и неволно движение на очите с времетраене 5 сек. Алкохолният мирис е посочен и в обективното състояние на В. Ц. в издадения от същия лекар лист за преглед (л. 112).

Последващото изследване на пробата с химическото изследване чрез газ-хроматографския метод установява наличие на етилов алкохол с концентрация от 0,66‰, което е удостоверено от химика на БНТЛ при ОД МВР Плевен – л. 30.

Относно фактическите изводи, че подсъдимият В. Ц. е употребявал алкохол „водка“, вместимостта на шишето, в което е била пакетирана, както и продължителността на употребата и времето, съдът се довери на показанията на очевидците – св. С. З. – л. 94-95 („отвори си багажника, обаче седна на волана с шишенце водка…отвори си вестника, прочете си го, изпуши няколко цигари…за около 30 минути…спря на контейнера да си изхвърли бутилката… шишето, което видях, е около 200 мл.“) и св. Н. И. – л. 108 („аз лично съм го виждал 4-5 пъти…спира колата…от багажника взима шишето, от малките патрончета от 200 мл., седна на шофьорската седалка, отвори вестник, 4-5 цигари, след което запали, завъртя към ЛВТ, спря да изхвърли шишето и полицаите го спряха“). Двамата са наблюдавала поведението на подсъдимия в продължение на около 30 минути. Техните показания се подкрепят и допълват от обясненията на подсъдимия В. Ц., депозирани пред въззивния съд – „То 5 беше 200 мл., ката ги продават…“, от съдържанието на аудозаписа от обаждането на тел. 112, приобщено чрез назначената по делото Съдебнотехническа експертиза, от показанията на полицейските служители, които също са възприели изхвърлената празна бутилка от водка и нейната вместимост. Пред св. А. Й. – л. 107, подсъдимият споделил, „че е изпил 200 гр. водка на два пъти и това го прави, защото се прибира от работа, пие 200 гр. водка, защото жена му не му дава да пие. Той живее в бл. 74…пред мен той призна, че е употребил алкохол 200 грама бомбичка на два пъти“.

Показанията на св. Й. освен достоверни, като съответни на всички коментирани по-горе източници, са и допустими и не попадат под забраната на чл. 118 НПК, поради обстоятелството, че това е извънпроцесуално признание в рамките на административнонаказателна процедура, а не полицейска беседа. Подсъдимият също признава за употреба на алкохол от шише с вместимост 200 мл. – л. 34, за което обаче давя обяснение, че е било разделено между него и колегата му. Настоящият съд приема за достоверна възможността подсъдимият да не е употребил цялото количество, като съобрази и заключението на комплексната експертиза в настоящото производство и което обстоятелство ще бъде изяснено подробно с коментара на същата в доказателственият анализ.