Решение № 693 от 16.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Варна, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110109311 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 8, срещу ЯН. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, положителен установителен иск с правно основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 116,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *** от 05.07.2017 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума е издадена фактура № 1238275727/15.12.2017 г. и което вземане е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г. и впоследствие – от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15531/2020 г. по описа на РС-Варна.

Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на лично ответника по реда на чл. 45 ГПК на 05.09.2021 г. и в указания едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

Първото по делото заседание е проведено на 21.02.2022 г., като редовно призованият ответник не се е явил лично и не е изпратил представител, нито е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От приложените по делото книжа се установява, че на страната двукратно са 1 дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК). Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Искът е основан на следните фактически твърдения: На 05.07.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника Я.Г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *** за ползване на интернет услуга при условията на тарифен план „VIVACOM FIBERNET 50“ с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС, както и телевизионна услуга при условията на тарифен план “VIVACOM TV L +” с месечна абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС със срок на договора от 24 месеца, тоест до 05.07.2019 г. За потребените от ответника услуги по договора за отчетния период от 15.08.2017 г. до 14.11.2017 г. операторът е издал три броя фактури на обща стойност 87,38 лв., които не са заплатени в предвидения в чл. 29 от ОУ и указан във всяка фактура срок. Поради неизпълнение на задължението на абоната, на основание чл. 50 във вр. чл.

43.1. от ОУ, операторът е прекратил едностранно и предсрочно договора на 11.12.2017 г., която дата е генерирана автоматично по вградената електронна система на БТК при нерегистрирано плащане след падежа и е издал крайна фактура № 1238275727 от 15.12.2017 г., с която е начислил неустойки в общ размер на 392,31 лв., от които и процесната такава по т. 2 от договора в размер на 116,97 лв., формирана като сбор от трикратния размер на избраните по договора месечни абонаменти без ДДС. Неустойката е дължима поради предсрочното прекратяване на договора и обезпечава виновното неизпълнение на поетите по него задължения от страна на абоната. Вземането за неустойка е цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. от цедента „С.Г.Груп“ ООД, който е бил негов титуляр по силата на предходен договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Ответникът е уведомен за двете цесии с получаване на препис от исковата молба и приложеното към нея нарочно уведомление. За така придобитото вземане за неустойка ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника (сега ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и заповедният съд му е дал указания за предявяване на установителен иск.

Ответникът не е оспорил така изложените фактически твърдения.

Отделно от това, същите се подкрепят и от представените от ищеца писмени доказателствени средства. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявения иск.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

2

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в исковото производство разноски в общ размер на 205 лв., от които 25 лв. за внесена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г. (л. 8), съдържащ разписка, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение в размер на 205 лв., включващи държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 180 лв., като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, че в полза на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 8, съществува вземане против ответника ЯН. Т. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, в размер на сумата от 116,97 лв. (сто и шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *** от 05.07.2017 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума е издадена фактура № 1238275727/15.12.2017 г. и което вземане е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г. и впоследствие – от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15531/2020 г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЯН. Т. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.

***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 8, сумата от 205 лв.

(двеста и пет лева) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

3

ОСЪЖДА ЯН. Т. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.

***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 8, сумата от 205 лв.

(двеста и пет лева) за сторените в заповедното производство съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4