Решение № 15135 от 05.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15135 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110133327 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 261305/14.08.2024 г./ на Ц. П. Х., В. Й. П., Х. А. Г., Е. Д. Б. и М. И. Ц. срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. ************, представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост К. П. Д., с която е предявен иск за отмяна на всички решения, взети на проведено на 03.05.2023 г. общо събрание на етажната собственост. Претендират се разноските по делото.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Излагат, че на 03.05.2023 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, като оспорват всички взети на него решения като незаконосъобразни.

Поддържат възражения за допуснати нарушения при свикването на общото събрание. Сочат, че в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС поканата за свикването му е поставена на ел. таблото на блока и в асансьора не на 25.04.2023 г., а на 20.04.2023 г. Изтъкват, че в нея липсват имената и качеството на лицата, които са свикали общото събрание, а под текста на поканата било обозначено единствено, че то е свикано от управителния съвет на етажната собственост, след което имало само един подпис /вместо три/, без да е ясно от кого е подписана поканата. Посочват, че неподписана и без име е била и получената от ищеца Ц.

Х. на 20.04.2023 г. по електронна поща покана. Възразяват, че констативен протокол за поставяне на поканата за свикване на общото събрание не е изготвен в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Считат, че е нарушена и разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, защото общото събрание е свикано от нелегитимирани лица. Признават, че К. Д., ************** и ********* са избрани за членове на управителния съвет на общото събрание на 08.12.2021 г., решенията на което са оспорени по съдебен ред и е образувано гр. д. № 1966/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, но не са спирани или отменяни от съда, но навеждат твърдения, от друга страна, че на същото общо събрание са избрани за членове на контролния съвет *********, ****** и **********, но на 20.12.2021 г. ****** продала собствения си апартамент № 31, респ. загубила качеството си на етажен собственик и на член на контролния съвет, поради което контролният съвет останал само с двама членове в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗУЕС, респ. избраният на 08.12.2021 г. управителен съвет не можело да съществува при липса на контролен съвет, който да контролира неговата дейност по аргумент от чл. 24, ал. 4 ЗУЕС.

1

Излагат, че на общо събрание на 01.02.2022 г. е взето решение за избиране на управителен съвет с членове *********, К. Д. и **************, но това решение е оспорено пред съда и е допуснато като обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС спиране на неговото изпълнение, поради което до приключване на това дело посочените лица не разполагат с правомощието да свикват общи събрания. Твърдят, че на 09.03.2023 г. е проведено общо събрание по реда на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС, на което са взети решения, които не са оспорени и са влезли в сила и с които се потвърждават решенията, взети на общо събрание на 25.02.2021 г. – за избиране на Ц. Х. за управител на етажната собственост, на М.

Ц. – за контрольор, и на Е. *********** – за касиер. Заявяват, че на 10.05.2023 г. в сградата било поставено съобщение за изготвения протокол от общото събрание на 03.05.2023 г., подписано от К. Д. като председател на управителния съвет, но не бил поставен протокол за поставянето на това съобщение. Твърдят, че Ц. Х. и Е. *********** са получили на 17.05.2023 г. протокола ведно с приложенията и на следващия ден Х. го изпратил по електронна поща на Х. Г. и М. Ц., а ищецът В. П. също го получил на 18.05.2023 г., след което ищците установили, че подписът под поканата за свикване на общото събрание е на Е.

***********, която е само член на управителния съвет, поради което не разполага с правомощието да свиква общи събрания. Поддържат, че на 22.05.2023 г. Х. е оспорил съдържанието на протокола от процесното общо събрание по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС по електронен път пред управителния съвет и е поискал неговата поправка, както и предоставянето на копия от всички пълномощни с цел проверка дали изискуемият кворум за провеждане на общото събрание е бил спазен, но копия от пълномощните не му били предоставени. Излагат, че протоколът не е поправен, не се е стабилизирал като съдържание и представеният с исковата молба препис от него няма обвързваща доказателствена сила, като не отразява достоверно извършените действия и съдържанието на взетите на общото събрание решения. Изтъкват, че протоколът от процесното общо събрание е с противоречиво съдържание – в началото на първата страница е посочено, че събранието е свикано на основание чл. 12, ал. 1 ЗУЕС, а по-надолу на същата страница – че е свикано от етажни собственици вместо от управителния съвет, което внася още по-голяма неяснота относно това кой е свикал събранието. Възразяват, че собствениците на апартаменти № 1, 31, 33, 43 и 51 и на двете тавански помещения, както и МОН, не са били надлежно представлявани, доколкото пълномощните за тях не са приложени към протокола от общото събрание в нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, поради което изчисленият кворум е неправилен.

Твърдят, че действителният кворум е 23.568 % ид. ч. от общите части на етажната собственост. Считат, че поради липса на кворум събранието е трябвало да бъде отложено с един час, а поради липса и на кворум от 33 % ид. ч. то е трябвало да се проведе на следващия ден. Оспорват решението по т. 2 от дневния ред и поради това, че в нарушение на чл. 24, ал.

5 ЗУЕС липсвала финансова ревизия от контролен съвет поради липсата на такъв, а финансовият отчет е направен от касиера ********.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответната страна, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че налагането на обезпечителна мярка спиране на изпълнението на решенията, взети на проведеното на 01.02.2022 г. общо събрание, не е пречка за свикването на процесното събрание от действащия управителен съвет в състав К. Д., ********* и **************, тъй като последният валидно проведен избор на управителен съвет е направен на общо събрание на 08.12.2021 г., изпълнението на чийто решения не е било спряно от съда по гр. д. № 1966/2022 г. по описа на СРС, поради което всички действия на управителния орган до постановяването на окончателно решение по спора не са извършени от лица без представителна власт, а и понастоящем искът срещу решенията на това събрание е отхвърлен. Релевира възражение за нищожност на решенията на общото събрание от 09.03.2023 г., на които се позовават ищците, като твърди, че такова общо събрание изобщо не е провеждано. Оспорва съдържанието на приложения към исковата молба протокол от общо събрание на 09.03.2023 г. Счита, че той е съставен 2 единствено за нуждите на висящи съдебни производства по оспорване на взетите на 08.12.2021 г. и на 01.02.2022 г. решения на общото събрание. Оспорва съдържанието на съобщението за изготвяне на протокол от общо събрание на 09.03.2023 г. Счита, че дори и да се е провело такова общо събрание, то не влияе на решенията, взети на процесното събрание, защото на общото събрание на 09.03.2023 г. само са потвърдени решенията на събранието от 21.02.2021 г., които, от своя страна, са спрени от съда, поради което решенията от 09.03.2023 г., които ги потвърждават, имат единствено декларативен характер и не пораждат права и задължения за етажните собственици. Твърди, че общото събрание от 03.05.2023 г. е свикано по инициатива на управителния съвет с покана, поставена на видно място до входа на блока на 20.04.2023 г., подписана от член на управителния съвет – **************, тъй като към момента на свикването председателят на управителния съвет К. Д. бил ангажиран и действията по свикването на общото събрание били възложени на нея с решение на Управителния съвет от 17.04.2023 г. Сочи, че за поставянето на поканата бил съставен протокол, а освен това, без да било задължително, поканата била изпратена и по имейл на етажните собственици, предоставили електронна поща. Поддържа, че доколкото контролният съвет не е посочен в чл. 10 ЗУЕС сред управителните органи на етажната собственост, нито е задължителен орган на етажната собственост по аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗУЕС, липсата му не опорочава дейността на управителния съвет. Оспорва необходимостта поканата да се постави на 25.04.2023 г., като сочи, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр. 1 ЗУЕС установява единствено минималния срок, който следва да изтече между поставянето на поканата и провеждането на свиканото с нея общо събрание. Излага, че събранието е проведено по предварително обявен в поканата дневен ред, като ищецът Ц. Х. присъствал, но отказал да подпише присъствения списък и да вземе участие в гласуването. Твърди, че на събранието представлявани от пълномощници били всички собствени на държавата самостоятелни обекти, предоставени за стопанисване и управление на МОН, на които съответстват 35.495 % ид. ч. от общите части на сградата, както и собствениците на апартаменти № 1, 31, 33, 43 и 51. Счита, че ищците нямат правен интерес да оспорват дали някой от другите етажни собственици е бил надлежно представляван, тъй като съгласно ТР № 5/2014 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на такова възражение може да се позове единствено мнимо представляваният или универсалните му правоприемници. Сочи, че кворумът е изчислен съобразно идеалните части, посочени в списъка на присъствалите, срещу които всеки присъствал на процесното общо събрание се е подписал. Твърди, че към протокола са приложени Списък на присъстващите, Списък на гласувалите, Финансов отчет, Списък със задлъжнелите към ЕС, оферти от „********“, „***********“ и „************“ ЕООД и оферта за ремонт на асансьорна уредба от „*********“ ООД. Излага, че на 10.05.2023 г. на видно място на входа на сградата е поставено съобщение за изготвен протокол от процесното събрание, което действие съгласно изискванията на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС било протоколирано от председателя на управителния съвет и от двама етажни собственици. Сочи, че искането за поправка на протокола от процесното събрание е било разгледано от управителния съвет и е оставено без уважение, защото оспорванията не са били срещу съдържанието на протокола, а се свеждали единствено до възражения срещу законосъобразността на събранието, респ. подлежат на разглеждане само от съда. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети на проведено на 03.05.2023 г. общо събрание на етажната собственост с административен адрес: гр. ************.

При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС 3 относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска.

В конкретния случай ищците носят доказателствената тежест за следните факти: че са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост; че решенията, чиято отмяна се иска, са взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 03.05.2023 г.; спазване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

В случая с Определение № 22470/21.05.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Следователно те са материалноправно легитимирани да предявяват иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на същата етажна собственост.