Решение № 266 от 07.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500196 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.11.2022г по гр.д. № 2564/2020г СГС, ГО, І-7 състав е отхвърлил предявения от М. М. С. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата от 30 000лв- претендирано обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2в от ЗОДОВ , претърпени от нарушено право на безплатна служебна защита във връзка с отказ на служебни лица при ответника да приложат чл.3 от Директива 2016/1919 на ЕС и чл.6, пар.3, буква С от ЕКПЧОС.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца М. С., изцяло.

Въззивникът поддържа, че решението е незаконосъобразно и съдът не се е произнесъл по неговото оплакване, че не му е бил назначен адвокат по посочените директиви.

Поддържа, че не е бил уведомен за назначения му служебен защитник, че не е бил съгласен същият да го представлява, че е претърпял от това неимуществени вреди.

Моли решението на СГС да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

Въззиваемата страна – ответникът пред първата инстанция Прокуратурата на РБ не депозира писмен отговор по жалбата.

1

В о.с.з. въззивникът М. С. не се явява и не се представлява.

Въззивникът депозира писмена защита по делото, от тълкуването на която съдът възприема извод, че въззивникът моли решението на СГС да бъде отменено, а предявеният от него иск – уважен като изцяло доказан.

Въззиваемата страна Прокуратура на РБ се представлява в о.с.з. от прокурор С., който оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Същият поддържа, че на ищеца е осигурена безплатна правна помощ, поради което оплакванията му са неоснователни.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил искове за ангажиране на имуществената отговорност на държавата, чрез нейни процесуални субституенти – органите, причинили твърдяните вреди на ищеца- поради несъобразяване на правото на ЕС при правораздавателна дейност.

В исковата си молба и уточненията към нея ищецът поддържа, че по пр.пр. № 33392/2019г по описа на СРП му е отказано осигуряване на безплатна правна помощ, което противоречи на Директива 2016/1919 на ЕС- чл.3 и чл.6, пар.3 от ЕКЗПЧОС.

Ответникът оспорва иска, като възразява, че на С. е осигурен служебно назначен защитник, за което С. не е възразил. Възразява още, че дори и да е допуснато нарушение на правото на ищеца на безплатна правна помощ, то е от категорията на отстранимите нарушения и не е съществено нарушение на правото на ЕС. Възразява още, че оплакванията на ищеца може да касаят само евентуалната възможност да заплати предоставената правна помощ при осъдителна присъда. Възразява, че ищецът не доказва претърпени вреди и оспорва предявеният иск по размер.

2

Видно от представеното постановление за допускане на правна помощ от 16.08.2019г на разследващ полицай при 05 РУ-СДВР е допуснато оказване на правна помощ на М. С. по досъдебно производство ДП № 1626/2019г по описа на 05 РУСДВР, пр.пр. № 33392/2019г по описа на СРП, като е разпоредено да се изпрати искане до САК за определяне на служебен защитник. Защитата е допусната поради това, че С. е задържан и на осн. чл.94, ал.1, т.6 от НПК.

Видно от постановление от 16.08.2019г адвокат А. от САК е назначен за служебен защитник на М. С., на осн. чл.94, ал.1,т.6 от НК, чл.199 от НПК, чл.21,т.3, чл.25,ал.1 и чл.26,ал.2 от ЗПП.

По делото не е спорно, а и се установява от представеното постановление за привличане обвиняем по досъдебно производство ДП № 1626/2019 г по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 33392/2019г по описа на СРП, че на 16.08.2019г М. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

Постановлението е предявено на С. в присъствието на защитник- адв.А. от САК.

Видно от представения протокол за предявяване на разследване от 05.06.2020г материалите по досъдебно производство ДП № 1626/2019г по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№33392/2019 г. по описа на СРП, са предявени на обвиняемия М. С., като е удостоверено, че същият отказва да се запознае с ДП, а протоколът е подписан от неговия защитник.

Представено е искане от 14.01.2020г, с което М. С. е искал от СРП да му бъде назначен безплатен служебен защитник по пр.пр. № 33392/2019 г по описа на СРП, за което е представил декларация по чл.83,ал.2 от ГПК. Заявява, че не желае, ако бъде осъден, да дължи заплащане на правната помощ. Заявява, че като социално слаб има право на безплатен адвокат.

На отправеното искане С. получава отговор от СРП от 21.01.2020г, че по досъдебно производство ДП № 1626/2019г по описа на 05 РУ-СДВР вече има назначен защитник в лицето на адвокат А., чието назначаване е по реда на чл.21, т.3 и чл.25, ал.1 и чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ. Посочено е, че няма основание за назначаване на нов защитник, както и че дължи заплащане на правната помощ в случай на присъда или осъдително решение.

Отказът да бъде удовлетворено искането за безплатна правна помощ ищецът е обжалвал до Софийска градска прокуратура, от която получава отговор, че не са налице основания за инстанционен контрол по отношение на писмо – отговор на СРП от 21.01.2020г, тъй като на обжалване подлежат само постановленията и резолюциите като актове на първоинстанционната прокуратура.

По повдигнатото обвинение на С. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД №9804/2020г. по описа на СРС, НО, 13 състав, по което дело, видно 3 от писмо от 08.11.2021г на СРС, производството не е приключило пред първа инстанция.

По делото е представен протокол от проведено о.с.з. на 11.09.2020г по НД № 506/2020г на ВКС, по което подсъдим е М. С.. По посоченото дело С. е поискал назначаване на безплатна правна помощ по реда на Директива /ЕС/2016/1919, на което искане ВКС се прознася, че разпоредбите на Директивата са инкорпорирани в ЗПП, че подсъдимият не може да си позволи адвокатска защита и интересите на правосъдието изискват това и назначава на подсъдимият С. адвокат , предоставящ му безплатна правна помощ.

В о.с.з. на 11.10.2022г е изслушано заключението на СПЕ, изготвено от в.л. – психолог П., неоспорено от страните, съгласно което ищецът е претърпял негативни психологически последици и е преживял силен стрес, страх и безпокойство във връзка с неуказването на правна помощ. Според вещото лице за ищеца не е настъпила психологическа травма, нито трайни последици от това, че не му е назначен адвокат защитник в конкретно досъдебно производство.

Останалите събрани по делото доказателства не са от значение за установяване на факти относими към спора.

Ищецът твърди, че са нарушени негови права, гарантирани от европейското законодателство, при правораздавателна дейност, а именно правото да получи безплатна правна помощ/без задължение да я заплаща при определени условия/, предвидена в чл.3 от Директива /ЕС/ 2016/1919 и чл.6, пар.3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 2 от Директива /ЕС/2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета относно правната помощ за заподозряни и обвиняеми в рамките на наказателното производство заподозрени или обвиняеми имат право на достъп до адвокат когато са задържани или трябва да бъдат подпомагани от адвокат в съответствие с правото на Съюза или националното право. Съгласно чл.3 от Директивата за целите на същата „правна помощ" означава финансиране от страна на държава членка на помощта от адвокат, осигуряваща упражняване на правото на достъп до адвокат. Съгласно чл.4 от Директивата държавите членки гарантират, че заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, имат право на правна помощ, когато интересът на правосъдието изисква това. Съгласно чл. 12 от Директивата държавите членки държат синхронизиране на законодателството си с Директивата до 05.05.2019г.

Съгласно чл. 6, пар.3 от ЕКЗПЧОС една от гаранциите за справедлив процес е възможността всяко лице, обвинени в криминално престъпление да ползва адвокатска защита, ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието.

4

В Закона за правната помощ е предвидена възможност за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство /чл.21,т.3 от ЗПрП/. Според редакцията на закона към м.01.2020г/ когато ищецът отправя искане за предоставяне на безплатна правна помощ като социално слаб/ - чл.23 от ЗПрП - системата за правна помощ по чл.21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

По наказателни дела преценката, че обвиняемият или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело. Съгласно чл.25 от ЗПрП в редакцията преди измененията с ДВ бр.102/23.12.2022г на лицето, получаващо правна помощ, се разяснява писмено с декларация по образец, утвърден от НБПП, че в случай на осъдително решение или присъда дължи възстановяване на разноските за правна помощ.

Съгласно чл.94 от НПК участието на защитник в производството е задължително при изброени обстоятелства, между които обвиняемият е задържан/т.6/ , както и когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това/т.9/.

От изложеното се установява, че в рамките на наказателното производство на заподозрено и обвиняемо лице са гарантирани права, по националното и по общностното право, едно от които е правото на защита , упражнявано от адвокат.

Правото на защита според националното законодателство може да се предостави под формата на задължителна защита от защитник по реда на чл.94,ал.1, т.т.1-8 или под формата отново на задължителна защита при липса на имуществена възможност на обвиняемото лице да ангажира защитник, желание да ползва такъв и интересите на правосъдието да изискват участието на защитник- чл.94,ал.1,т.9 от НПК и чл. 21,т.3 и чл. 23 от ЗПрП. Именно втората форма на предоставяне на правна помощ е тази , уредена и гарантирана от горецитираните норми на Директива /ЕС/2016/1919 и ЕКЗПЧОС.

По делото се установява, че още преди искането от страна на С. за предоставяне на правна помощ от 14.01.2020г на същият е назначен защитник, който да участва в наказателното производство. Назначаването на този защитник е на друго основание – не поради липса на средства и необходимост за защита интересите на правосъдието, а поради това, че С. е бил задържан. Назначаването на този защитник не отговаря на изискванията на Директива /ЕС/ 2016/1919 и на ЕКЗПЧОС, тъй като предоставяната от него правна помощ не е безусловно безплатна. При определена хипотеза за 5 защитаваното лице може да възникне задължение за заплащане на получената правна помощ. Не това е смисъла на чл.4 вр. чл.3 от Директивата и чл.6, пар.3 от ЕКЗПЧОС.