Определение № 1404 от 25.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. Благоевград, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500929 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на адв.Д. М., пълномощник на ищеца Б. Е. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.**, против определение №1294/04.07.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№2167/24г по описа на с.с., с пр.осн.чл.248, ал.3 ГПК.

С атакувания съдебен акт е отхвърлена като неоснователна молбата за изменение решението в частта досежно разноските за присъждане на ищцовия процесуален представител исканото допълнително адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановения акт е останал процесуалният представител, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и присъждане на исканото адвокатско възнаграждение.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че първоинстанционния съд е уважил предявения иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, като е 1 прогласил за нищожен, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит №376160/29.11.2019г, сключен между ищеца Б. Ц.

(потребител) и „Сити кеш“ ООД. Като последица от това, съдът е уважил и иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е осъдил „Сити кеш“ ООД да заплати на ищеца 225, 64лв, представляваща недължимо платена неустойка по въпросния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (06.08.2024г) до окончателното плащане. Не на последно място, съдът е присъдил в полза на адв.Д.М., на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., минимално адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в размер на 200лв с ДДС, чието възнаграждение с атакуваното определение е отказал да увеличи.Решаващият състав е приел, че в случая са предявени искове, които произтичат от един и същи юридически факт – договор за кредит, като осъдителната претенция е следствие уважаването на иска за нищожност, поради което разпоредбата на чл.2, ал.5 Наредба №1/2004г била неприложима. РС е съобразил и обема на извършената от адвоката процесуална дейност по делото.

При тези данни атакуваното определение е правилно и ще следва да се потвърди. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с цитираната Наредба №1/2004г на ВАС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (така Опр.

№563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о.).

При това положение, адвокатското възнаграждение на адв.Д.М. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС по гр.д.№3404/2023г, III г.о.). В случая са били предявени четири иска – иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, евентуално на неустоечната клауза от договор, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, заобикаляне на закона и добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.1, 2 и 3 от ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК, както и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платената 2 въз основа на договора сума. Така предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договора съобразно критериите по чл.19, ал.4 ЗПК и като последица от уважаването на иска за нищожност на договора е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо платената неустойка по кредитния договор. Материалният интерес по делото също не е висок, доколкото исковете за нищожност на договора за кредит, предявени при условията на евентуалност, са с цена 400лв, а този за връщане на платената въз основа на договора сума е с цена от 225, 64лв. Същевременно, извършените от молителя процесуални действия се свеждат единствено в подаването на искова молба и две молби, в които се изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание.

Предвид горното и икономическата конюнктура в страната, настоящият състав намира, че районният съд правилно е отказал да увеличи присъденото в полза на ищцовия процесуален представител адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство за сумата над присъдения размер от 200лв с ДДС до претендираните 480лв с ДДС.

По изложените съображения атакуваният акт ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се сдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1294/04.07.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№2167/24г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3