Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5363 от 23.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5480/2022
Вид
Решение № 5363
Подписан
23.10.2023
В сила
05.12.2023
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5363 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100505480 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Х. П. срещу решение № 20208134/05.11.2021г., постановено по гр.дело № 21297/2016г. по описа на СРС, 69-и състав, с което по предявения от Л. Х. П. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, съдът намалил дарението, извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, том I-1, рег. № 1337, дело № 142/2008г. на нотариус Ж. Б., с район на действие – СРС, рег. № 003 на НК, с който Х.Д. П. извършил дарение на съсобствен недвижим имот, заедно със съпругата си Л.Л. П.а, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда – апартамент № 168, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-1“, бл. ****, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 91.86 кв.м, заедно с таван № 26, с площ от 6.27 кв.м, със сумата от 9 153.03 лева и възстановил запазената част на ищеца Л. Х. П. от наследството на Х.Д. П., починал на 18.03.2014г., равняваща се на 5/24 ид.ч. със сумата 9 153.03 лева и на ищеца са присъдени разноски.

С въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение. СРС се произнесъл по нередовна искова молба – същата не била конкретизирана дори и в минимална степен съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, петитумът останал неясен, разгледан бил иск с неопределен фактически обем на наследствената маса. На следващо място намира първоинстанционното 1 решение за неправилно, тъй като СРС се позовал на служебно извършена и непоискана от страните справка, не обсъдил всички доказателства по делото, не били взети предвид разпоредителни сделки, с които част от наследниците, в т.ч. ищецът осребрили част от наследството, не била обсъдена и сделката по н.а. № 22/24.04.2019г.

Неправилно била определена наследствената маса и паричната й стойност, съдът игнорирал личния принос на ответника в нея – направени ремонти преди смъртта на наследодателя, неправилно в масата на наследството бил включен процесният апартамент в кв. „Надежда“ с дадената от вещото лице пълна стойност от 98 120 лева, като не била съобразена съществуващата върху имота тежест – запазено право на ползване в полза на прехвърлителите Х. П. и съпругата му Л. П.а. Моли решението на СРС да бъде изцяло отменено, а предявеният от ищеца иск - отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ищец по делото Л. Х. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд било правилно и обосновано. Излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С исковата си молба ищецът е изложил ясни твърдения, че бил законен наследник на починалия си баща Х.Д. П.. Общият наследодател на страните се разпоредил в полза на ответника посредством дарение с ½ ид.ч. от апартамент № 168, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-1“, бл. ****. Сделката била обективирана в приложения към исковата молба н.а. за дарение на недвижим имот № 158, том I-1, рег.

№ 1337, дело № 142/2008г. Ищецът твърди, че с извършеното дарение била накърнена запазената му част от наследството на Х.Д. П.. Ясен е и заявеният петитум – ищецът претендира намаляване на дарението и допълване на запазената му част. Изложените твърдения и заявеното искане към съда са в съответствие с изискванията на чл. 127, ал.

1, т. 4 и т. 5 ГПК, предвид на което исковата молба е редовна, а възраженията на въззивника в противен смисъл са напълно неоснователни.

Съобразно константната съдебна практика искът по чл. 30 ЗН е неоценяем, предвид на което за редовността на исковата молба не е необходимо ищецът да сочи конкретен размер на запазената част, която иска да му бъде възстановена. Макар и правото на възстановяване на запазена част да е имуществено, паричното му изражение е предмет на доказване в хипотезата на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи част от 2 предмета на производството е установяване паричния размер на наследствената маса, съответно - на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо само за извършване на преценка дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената част, а в случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса. Поради това и неоснователно е възражението на ответника, че било недопустимо размерът на запазената част от наследството на Х. П. да се определя посредством експертиза.

Решението е и правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:

С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН законодателят предвижда възможността наследниците със запазена част по дефиницията на чл. 28, ал. 1 ЗН, които са призовани към наследяване, да искат намаление на завещателните или дарствени разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част. Когато наследникът упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е да е приел наследството по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Х.Д. П. ищецът и ответникът са деца на починалия и негови наследници по закон, призовани към наследяване, предвид на което и за упражняване на правата по чл. 30 ЗН не е необходимо приемането на наследството на наследодателя Х.Д. П. по опис във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗН. Наследодателят Х.Д. П. при смъртта си оставил съпруга и три деца, предвид на което и на основание чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част от наследството му е 5/6 идеални части, а разполагаемата съответно 1/6 идеална част. Запазената част на ищеца, предвид нормата на чл. 5, чл. 9 и чл. 29, ал. 3 ЗН е 5/24 идеални части от наследството на Х.Д. П..

Страните по делото не спорят и от представеното по делото писмено доказателство - н.а. за дарение на недвижим имот № 158, том I-1, рег. № 1337, дело № 142/2008г., на Нотариус Ж. Б., вписан в СВ – София с вх.рег.№ 50400/09.07.2008г., се установява, че на 09.07.2008г. Х.Д. П. и съпругата му Л.Л. П.а дарили на ответника М. Х. П. процесния недвижим имот – апартамент № 168, находящ се в гр. София, ж.к.

****, предишен бл. ****, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, застроен на 91.86 кв.м, при съседи по документ за собственост – ап. 167 и двор, двор, двор, коридор, заедно с таван № 26 на 6.27 кв.м, при съседи по документ за собственост – коридор, таван 27, коридор, коридор, заедно с 0.638 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж на стойност 1 961 неденоминирани лева, като дарителите си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия даряван имот.

Предвид нормата на чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и 3 размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

С исковата си молба ищецът изложил твърдение, че посредством дарението наследодателят Х.Д. П. се разпоредил изцяло със своето имущество и по този начин запазената част на ищеца от наследството на неговия баща била накърнена.

Ответникът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН има интерес да установява, че размерът на наследствената маса е по-голям и съответно стойността на имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля стойностното изражение на разполагаемата част. В случая с отговора на исковата молба ответникът М. Х. П. релевирал твърдение, че общият на страните наследодател Х.Д. П. оставил в наследство и друг имот, а именно апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Съдът намира, че горното възражение на ответника М. П. е основателно и масата на имотите, принадлежали на наследодателя Х.Д. П. към момента на смъртта му – 18.03.2014г., включва ¼ ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в сграда № 1, с адрес гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. ****, разположена в ПИ с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 67.98 кв.м, придобит през 2006г. от Х.Д. П. по наследство от починалата му майка М.Т.С.. Правото на собственост на наследодателя Х.Д. П. върху ¼ ид.ч. от същия имот се установява от приетото в хода на въззивното производство писмено доказателство – решение № 563756/18.12.2018г. по гр.д. № 32079/2018г. по описа на СРС, 153-и състав, което е влязло в законна сила, както и от приетите от СРС писмени доказателства – нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 12.02.1968г., видно от съдържанието на който Д.П.С. придобил собствеността върху същия недвижим имот. Включването на ¼ ид.ч. в оставеното от Х.Д. П. наследство се потвърждава и от извършената от ищеца разпоредителна сделка – продажба на 1/16 ид.ч. от имота на съсобственика си Л.Л. П.а, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 22, том I , рег. № 9477, дело № 14/2019г. от 24.04.2019г. на К.С. – нотариус с рег. № 111 на НК, с район на действие – СРС, както и от нотариален акт № 144, том I , рег. № 2069, дело № 113/2017г. от 02.02.2017г., и нотариален акт № 158, том V I , рег.№ 13999, дело № 952/2014г. от 22.07.2014г.

Стойността на 1/4 ид.ч. от недвижимия имот - апартамент № 9, находящ се в сграда № 1, с адрес гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. ****, към момента на откриване на наследството на Х.Д. П. – 18.03.2014г. е в размер на сумата 25 627.50 4 лева, видно от неоспореното заключение на приетата по делото СТЕ.

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че Х.Д. П. починал преди своя баща Д.П.С., предвид на което и не наследил притежаваните от последния поземлени имоти №№ 074027 и 074037. Ето защо тези имоти не са част от масата на имотите, принадлежали на наследодателя Х.Д. П..

По делото няма данни, че наследодателят Х.Д. П. имал задължения, които да бъдат извадени от наследствената маса.

Представените писмени доказателства – договор № 4265/17.10.2017г., фискален бон от същата дата и оферта, и гласните такива, събрани посредством разпита на св.

Б.Д., се отнасят до апартамент № 168, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Със същия имот наследодателят Х.Д. П. и съпругата му Л.Л. П.а, на 09.07.2008г. се разпоредили посредством извършено в полза на ответника М. Х. П. дарение. Дори и да извършвал ремонтни дейности в апартамент № 168, находящ се в гр. София, ж.к. ****, преди настъпването на смъртта на наследодателя Х. П., със същите ответникът М. П. подобрявал собствения си имот. Правото на овъзмездяване по чл. 12, ал. 2 ЗН възниква само доколкото наследникът не е бил възнаграден. В случая ответникът М. П. бил надарен с имота, поради което липсва неоснователно обогатяване, приложение на принципа за недопустимост на което е и искът по чл. 12, ал. 2 ЗН. Неоснователността на претенцията в случая следва от липсата на отрицателния елемент на фактическия състав, а именно наследникът да не бил възнаграден. В този смисъл – Решение № 230/25.10.2013г. по гр.д. № 354/2012г. I I г.о. на ВКС, Решение № 248/20.04.2010г. по гр. д. № 4247/2008 г., III г.о. на ВКС, Определение № 60338/09.09.2021г. по гр. д. № 1215/2021 г., II г.о. на ВКС, арг. и Определение № 421/19.05.2010г. по гр.д. № 1881/2009г., I г.о. на ВКС.