Решение № 879 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330106741 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Олимпия Парк“ ЕООД, чрез пълномощник – адв. Г. М., против В. В. М., с която се претендира за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 3771 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебноделоводни разноски, вследствие подписан от ответницата, като мним представител на С.С.М., приемо-предавателен протокол от *** г., с който е постигнато споразумение между ищеца и мнимо представлявания във връзка с предварителен договор от *** г. и последващ нотариален акт от *** г.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищеца, в качеството на продавач, и майката на ответницата - С.С.М., като купувач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот и строителство за обекти, предвидени за построяване в жилищен комплекс от затворен тип в поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. П., бул. "Ш." №.... На *** г. бил сключен окончателен договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж, вписан под акт № **********, при който купувачът С.С.М. се представлявала от ответницата В. В. М. въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието. На *** г. отвеницата, като пълномощник на С.М., подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 7465/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив и издадена заповед за осъждане на ищеца да заплати 1 на С.М. сумата в размер на 3971 евро или 7783,16 лева, представляваща неустойка за забава, начислена за неизпъление на задължението за въвеждане в експлоатация на имота съобразно сключения нотариален акт, за периода от 04.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и разноските в размер на 891 лева за адвокатско възнаграждение и в размер на 155,66 лева за държавна такса. Срещу издадената заповед било подадено възражение от ищеца, при което по предявен от ответницата, като пълномощник на майка си, установителен иск било образувано исково производство, изпратено по подсъдност на Районен съд – Русе. Междувременно на *** г. между ищеца и ответницата, в качеството на пълномощник на С.М., бил подписан приемопредавателен протокол, с който било предадено владението върху имота и постигнато споразумение, че с подписването му се приемали за изпълнени в срок и без взаимни претенции задълженията на всяка от страните по подписания помежду им предварителен договор от *** г. и последващ нотариален акт от *** г. Този протокол бил представен по образуваното гр. д.

№ 5006/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, но с Решение № 724 от 18.05.2023 г. съдът е уважил предявения иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, като е осъдил ищеца да заплати направените разноски в размер на 1361 лева. В решението било прието, че ответницата не е разполагала с учредена от майка си - С.М. представителна власт за подписване на съдебни или извънсъдебни спогодби за разрешаване на правния спор. Първоинстанционното решение било потвърдено с Решение № 404/07.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 577/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което ищецът бил осъден да заплати на С.М. разноски в размер на 1205 лева, като с определение на ВКС не било допуснато касационно обжалване и били присъдени още 1205 лева за разноски.

Изложени са съображения, че ответницата въвела в заблуждение ищеца относно наличието на представителна власт, с което действала недобросъвестно при подписване на процесния приемо-предавателен протокол от *** г. От своя ищцовото дружество било добросъвестно, защото смятало, че с подписване на протокола били уредени отношенията му със С.М., като в противен случай щяло да заплати задълженията си още в заповедното производство. Претендира се, че заплатените съдебноделоводни разноски били пряка последица от противоправното действие на ответницата като мним представител на майка си при подписване на процесния протокол от *** г. Предвид изложеното се претендира за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. В. М., чрез пълномощник – адв. М. Н., в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че пълномощното, с което ответницата била упълномощена да представлява майка си – С.М., било представено още при сключване на предварителния договор на *** г., при което ищецът е можел да прецени обема на учредената 2 представителна власт. Поддържа се, че процесният приемо-предавателен протокол от *** г. бил подписан с цел предаване на владението върху имота с оглед допуснатата забава за изпълнение на това задължение от ищцовото дружество, предмет на образуваното заповедно и исково производство.

Твърди се, че ищецът се позовавал на клауза от протокола, на която придавал характер на спогодба, че купувачът С.М. нямала претенции за неустойка за допуснатата забава. Изтъква се, че посочената клауза била нищожна, доколкото ответницата не разполагала с представителна власт за сключване на спогодба, за което ищецът бил наясно. Изложени са съображения, че ищцовото дружество е действало недобросъвестно, като е включило посочената клауза и е въвело ответницата в заблуждение, че е подписала единствено протокол за предаване на владение. Оспорва се, че поведението на ответницата било причина за осъждане на ищеца да заплати деловодни разноски. Сочи се, че волята на купувача С.М. да търси заплащане на дължимата неустойка за забава била ясно демонстрирана с иницииране на заповедното, а впоследствие и на исковото производство, като действията на ищеца по обжалване на съдебните актове довели до кумулиране на разноски.

По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Предварителен договор № ... за покупкопродажба на ..... се установява, че е сключен на *** г. между ищеца „Олимпия Парк“ ЕООД, като продавач, и С.С.М., като купувач, с предмет предвидени за построяване недвижим имот в жилищен комплекс от затворен тип „О.С.“ в поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. П., бул. "Ш." №..., а именно апартамент № ... с. Д. с площ от 56,75 кв. м., ведно с избено помещение ***** с площ от 2,78 кв. м., паркомясто № ***, със съответни идеални части от правото на строеж и общите части на сградата, както и от имота.

С Нотариален акт №*****, дело № *** г. на ***** е сключен окончателен договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, предмет на предварителния договор. При изповядване на сделката купувачът С.С.М. се представлявала от ответницата В. В. М. упълномощена с пълномощно рег. № *** за заверка на подпис и рег. №*** за заверка на съдържание от 27.06.2019 г. на *****.

С приемо-предавателен протокол от *** г., съставен между ищеца „Олимпия Парк“ ЕООД, като продавач, и ответницата В. В. М., като купувач, е предадено владението върху обектите, предмет на горепосочения договор за продажба. В протокола е посочено, че на основание чл. 365 ЗЗД страните се споразумяват, че с подписването му се приемат за изпълнени в срок и без взаимни претенции задълженията на всяка от страните по подписания 3 помежду им предварителен договор и последващ нотариален акт.

По делото е приложено изискано за послужване гр. д. № 5006/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, от което се установява, че е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от С.С.М., чрез ответницата В. В. М., действаща като неин пълномощник, против ищеца „Олимпия Парк“ ЕООД, за установяване съществуването на вземане по издадена заповед № 3990/02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7465/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Към исковата молба е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 1235 от 22.05.2013 г. на *****, с което С.С.М. е упълномощила ответницата В. В. М. да извършва всякакви правни действия, да я представлява пред различни държавни органи, институции и търговски дружества. По делото е постановено Решение № 724 от 18.05.2023 г., с което е уважен предявения иск, като е признато за установено, че „Олимпия Парк“ ЕООД дължи на С.С.М. сумата от 3971 евро или 7783,16 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 04.08.2021 г. до *** г., начислена за неизпълнение на задължението за въвеждане в експлоатация на обектите съгласно нотариален акт от *** г.

Със същото решение „Олимпия Парк“ ЕООД е осъдено да заплати на С.С.М. разноски в размер на 1361 лева за първоинстанционното производство и разноски в размер на 1046,66 лева за заповедното производство. С Решение № 404/07.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 577/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, е потвърдено първоинстанционното решение, като в полза на С.С.М. са присъдени разноски за производството в размер на 1205 лева. С Определение № 5104/08.11.2024 г. по гр. д. *****40/2024 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като в полза на С.С.М. са присъдени разноски в размер на 1205 лева. За присъдените разноски е издаден изпълнителен лист № 1054/16.12.2024 г., въз основа на който е образувано изп. дело № **********. С преводно нареждане от 29.01.2025 г. сумата е преведена от ищцовото дружество по сметка на съдебния изпълнител.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно константната съдебната практика правни действия от чуждо име пораждат действие само когато са извършени при наличие на действителна представителна власт и в нейните граници. Правно действие, извършено без представителна власт или при превишаване на нейния обем не поражда правни последици за мнимо представлявания. В разпоредбата на чл.

42, ал. 2 ЗЗД е създадена правната възможност това лице да потвърди действието, а в чл. 42, ал. 1 ЗЗД е предвидена отговорност на лицето, действало като представител без представителна власт, пред другата страна по договора, ако тя е била добросъвестна. Такава отговорност ще се породи само в случая, когато представляваното лице не желае да потвърди договора, а другата страна е била добросъвестна.

4

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата В. М. е била упълномощена от своята майка – С.М. да сключи с ищеца „Олимпия Парк“ ООД договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот. Пълномощното, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с което е учредена представителната власт, е представено при изповядване на сделката при нотариуса, при което ищецът е имал възможност да се запознае с него. Въпросното пълномощно не е налично като писмено доказателство по делото, предвид което съдът е възпрепятстван да извърши преценка за обема на представителната власт. Отново в качеството на пълномощник на майка си ответницата е инициирала съдебно производство – първоначално заповедно, а след това и исково за установяване съществуването на вземане за неустойка за забава във връзка с неизпълнение на задължение за въвеждане в експлоатация на обектите по сключения договор за покупко-продажба. В това производство е представено генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа на С.М.. След завеждане на делото между страните по настоящото производство е подписан приемопредавател протокол за предаване на владението върху обектите, включващ и клауза за постигната спогодба за уреждане на правния спор. С постановеното по делото решение е прието, че ответницата не е разполага с учредена представителна власт за сключване на спогодба, поради което С.М. не е обвързана от съдържащата се в приемо-предавателния протокол клауза в този смисъл. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав, като се има предвид, че обсъжданото решение е влязло в сила между страните по делото, по което ответницата не е била страна, а неин пълномощник. Още повече, че липсват твърдения или доказателства за извършено от упълномощителя потвърждаване на правното действие на пълномощника. От изложеното следва, че при подписване на спогодителната клауза в процесния приемопредавателен протокол, ответницата В. М. е действала като мним представител на майка си С.М..