Решение № 8 от 12.04.2021, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Крумовград , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван И. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван И. Йорданов Административно наказателно дело № 20215130200007 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на М. М. И. от с.******, общ.Крумовград, обл.

Кърджали, с ЕГН **********, който е останал недоволен от Наказателно постановление №20-0289000321/08.01.2021 г. на Началник РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП и Наредба №Iз-2539 на МВР му е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца и са му отнети 10 контролни точки за това, че на 11.11.2020 год., около 14:47 часа, в община Крумовград на път общински №KRZ1214, управлявал лек автомобил **** с рег.№******, негова собственост, видно от Договор за покупко продажба на МПС с per. № 3053/28.07.2020 г. , като горепосоченото МПС е с прекратена регистрация от 28.09.2020 год.на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

В жалбата сочи, че счита издаденото НП за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правни норми.Констатациите на административно наказващия орган за административните нарушения визирани в АУАН и НП били неправилни, необосновани и в противоречие с разпоредбите на ЗАНН.

С оглед на гореизложеното моли съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното НП, ведно с всички законни последици.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, а се представлява от адв. Б.М., който поддържа изцяло жалбата и моли съда да отмени НП изцяло като 1 незаконосъобразно, както и да му присъди направените по делото разноски.

Началникът на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали..

След като обсъди, приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

На 11.11.2020 год., около 14,47 часа, в община Крумовград на път общински №KRZ1214, жалбоподателят управлявал лек автомобил **** с рег.№******, когато бил спрян за проверка от служители на РУ - Крумовград, които след направена справка установили, че посоченото МПС е с прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 от ЗДвП.

Приели, че лекия автомобил не е регистриран по надлежния ред, с което била нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Свидетелят Г. проверил документите на водача и установил, че същият управлява автомобила като собственик - видно от представения договор за покупко - продажба.

Съставен бил АУАН, предявен и връчен на нарушителя, който го подписал без възражение.

С Постановление от 15.12.2020 год., Районна прокуратура - Крумовград е отказала да образува досъдебно производство против М. М. И.,за престъпление по чл.345,ал.2 от НК, поради липса на престъпление от общ характер, като е прието, че той е осъществил административно нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на акта на 08.01.2021 г. било издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че с деянието е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДП. Наложени са визираните наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и показанията на посочените свидетели.

В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Установено бе, че при посочените в НП условия жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото е било с прекратена регистрация. Видно от представените справки от началника на РУ Крумовград, собственик на лекия автомобил към датата на проверката е жалбодателя М. М.

И., който го е придобил на 28.07.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

2

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 11.11.2020 год., около 14, 47 часа, в община Крумовград на път общински №KRZ1214, жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация, като освен това по делото е приложена вносна бележка с дата 03.08.2020 г., от която се установява, че на посочената дата жалбоподателя е внесъл сумата от 20 лв. в полза на ОДМВР – Кърджали с посочено основание: „За промяна в регистрацията на ППС без смяна на табели с регистрационен“. По делото не са представени доказателства за наличие на отказ (мълчалив или изричен) да се регистрира МПС. С оглед установената фактическа обстановка безспорно се установява, че жалбоподателя М. М. И. е бил наясно със задължението си да регистрира закупения автомобил, но не го е изпълнил, с оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия 3 собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията (виж в този смисъл Решение № 232 от 27.12.2019 г. по КАНД № 191 / 2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали). Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство.Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП), за разлика от противоположния подход за санкция по НК.

За прецизност следва да се посочи следното:

Не са налице допуснати нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението, тъй като процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението. АУАН съдържа всички необходими реквизити, съгласно нормата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен за запознаване и връчен на нарушителя, който е подписал акта без възражения.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения или съществени нередовности в неговото съдържание, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които да са основание за отмяната му. В конкретният случай такива не са налице.

На следващо място, според настоящия състав, неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с обстоятелството, че не е било прекратено административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН преди да бъдат изпратени материалите на съответния прокурор, тъй като процесното административнонаказателно производство с АУАН серия GA, бланков № 254270/11.11.2020 г., не съдържа признаците на престъпление по НК, в частност по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което в случая, в нито един момент не са били 4 налице предпоставките на чл. 33 от ЗАНН. В този връзка безспорно е, че по процесното деяние е налице произнасяне от Районна прокуратура - Крумовград, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.12.2020 г. е отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК срещу жалбоподателя. Не е налице и хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, респ. липса на образувана административна преписка или прекратена такава с мотивирана резолюция на АНО, поради което обосновано и законосъобразно се явява издаването на атакуваното наказателно постановление въз основа на процесния АУАН серия GA, бланков № 254270/11.11.2020 г. Прекратяването на административнонаказателното производство е изцяло от компетентността на органите по чл. 47 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че Наказателно постановление № 20-0289-000321 е издадено на 08.01.2021 г., а АУАН е съставен на 11.11.2020 г., т.е. спазен е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, на които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.