Решение № 218 от 12.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Русе, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520200285 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Рок Уейвс“, депозирана против наказателно постановление № 873811-F866873 от 05.02.2026г. на Директор на офис (дирекция) за обслужване – Русе, в ТД на НАП Варна, с което на юридическото лице, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 300 евро, за нарушение по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС.

С жалбата се ангажират твърдения, че сдружението не извършва дейност от 2022г., поради което няма финансовата възможност да заплати глобите. Моли се да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание управителят на юридическото лице поддържа депозираната жалба. В допълнение излага, че поради липса на финансова възможност не поддържат счетоводител, което е причината през 2025г. да бъде прекъснато подаването на данъчните декларации към ТД на НАП.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено процесното наказателно постановление. Инвокират се доводи, че от всички събрани доказателства е безспорно установено извършеното нарушение, като се посочва, че задълженото лице за шест периода е нарушило нормите на ЗДДС и не е подало справки-декларации, каквито не са подадени и до настоящия момент.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F866873/15.01.2026г., против санкционираното юридическо лице, за това, че при извършена на 30.12.2025г., в базата данни на в офис Русе на ТД на НАП Варна, е било установено, че „Рок Уейвс“, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в законоустановения 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, в компетентната ТД на НАП Варна, офис Русе, по седалище на дружеството справка – декларация по ЗДДС, за данъчен период 01.11.2025г. – 30.11.2025г. до 15.12.2025г., включително, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. чл.

125, ал. 5 ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 300 евро, за нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл.

305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти от обективна страна.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление, съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и конкретната законова разпоредба, 2 под която са субсумирани фактите, и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

От установената фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя и едновременно с това се намира в корелативно единство с приобщените доказателства по делото, безспорно се установява, че юридическото лице, в качеството си регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, който срок е до 14-то число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася данъчния период - до 15.12.2025г., включително, Справка – декларация по ЗДДС, за данъчен период 01.11.2025г.

– 30.11.2025г., съгласно изискванията на чл. 125, ал. 1 ЗДДС.

Това задължение не е изпълнено и към момента на приключване на съдебното производство във връзка с обжалване на издаденото наказателно постановление.

Без опора в закона са посочени от дружеството причини за неизпълнение на задължението си, а именно липса на финансови средства, тъй като това не представлява изключващо отговорността обстоятелство.

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗДДС Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

Правилно е издиране и приложена, и санкционната разпоредба на чл.

179, ал. 1 ЗДДС.

Не се каса за явно маловажен случай, по смисъла на § 1, т. 5 ЗАНН, тъй като деянието не разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, предвид това, че извършеното нарушение не разкрива липсата или незначителността на вредните последици, както и и не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Нарушението е формално на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да бъдат настъпили вредни последици, а е достатъчно да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие – неподаване в срок на справката-декларация, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на субекта и е ирелевентно за административнонаказателната отговорност дали за конкретния данъчен период, за който не е подадена в срок Справка – декларация по ЗДДС е с нулеви данни. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а напротив справката – декларация и отчетните регистри не са подадени и към настоящия момент, въпреки установеното нарушение от страна на приходната 3 администрация.

При индивидуализацията на наказанието по чл. 27 ЗАНН, правилно са оценени обстоятелствата, имащи пряко отношение към определяне размера на имуществената санкция като на дружеството е наложена имуществена санкция, ориентирана към минималния предвиден в закона размер, а именно 300 евро.

По изложените мотиви, съдът намира, че ангажираните с жалбата и развити в хода по същество доводи са неоснователни, а наказателното постановление при липса на основания за неговата отмяна или изменение следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани от страна на административнонаказващия орган, поради и което съдът намира, че такива не следва да бъдат присъджани в негова полза.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН ‚ съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 873811-F866873 от 05.02.2026г. на Директор на офис (дирекция) за обслужване – Русе, в ТД на НАП Варна, с което на „РОК УЕЙВС“ ЕИК: 206738898, със седалище и адрес на управление село Пиргово, област Русе, ул. „Йордан Йовков“ № 3, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 300 евро (триста евро), за нарушение по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4