Решение № 74 от 07.03.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Сливен, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500027 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №198/29.09.2023г. по гр.д.

№218/2023г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, гр. С. /предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/ за признаване за установено, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че С. К. С. от гр. Н.З. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, гр. С. дължат солидарно на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/ сумата от 9,98лв., представляваща незаплатена от С. К. С. сума по Договор за продажба на изплащане №504057292 от 09.12.2019г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата от 0,78лв. – мораторна лихва за забава за периода от 04.02.2022г. /датата на изплащане на сумата на „А1 България“ ЕАД/ до 15.11.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени разноски на пълномощника на ответницата на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 480лв.

1

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/ чрез пълномощник адв. И. Л. от АК – С. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

По повод дадени от въззивния съд указания за отстраняване на нередовност на въззивната жалба – заплащане на допълнителна държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25лв., дружеството въззивник с молба от 09.02.2024г. е направил оттегляне на въззивната жалба в частта относно акцесорната претенция за установяване дължимост на сумата от 0,78лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 08.02.2022г. до 15.11.2022г.

С определение от 09.02.2024г. въззивният състав е прекратил на основание чл.264, ал.1 от ГПК производството по делото в тази му част. Определението е влязло в сила.

Във въззивната си жалба, дружеството въззивник „Мъни Плюс Корп“ ЕАД посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че съдът изводът на съда, че ответницата е заплатила изцяло задълженията си към „А1 България“ ЕАД е несъстоятелен.

Посочва, че процесната сума е последната вноска по договора за продажба на изплащане в размер на 9,98лв. и падеж 16.11.2021г. Ответницата била длъжна сама да заплаща изцяло вноските и е можела да поиска справка за задълженията си по договора, за да установи какъв остатък има за плащане. „А1 България“ ЕАД нямало задължение да уведомява абонатите за неизплатени задължения по договора за продажба на изплащане. Относно фактурата за задължението, посочва, че същата била посочена в представения с исковата молба и приет като доказателство по делото приемо-предавателен протокол №377/05.01.2022г., стр. 3, като сумата била последна погасителна вноска по фактура №651473716, издадена на 09.12.2019г. с краен срок за плащане 16.11.2021г. Това доказателство потвърждавало основанието и размера на вземането. По отношение на уведомлението до длъжника, че „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД ще изпълни задължението й към „А1 България“ ЕАД, посочва, че същото е изпратено по пощата, като обикновена пощенска пратка, без обратна разписка, на адреса, на който са връчени и книжата по делото. Поради това и нямат информация дали е получено. Дори и да не е бил уведомен, длъжникът има само възможността по чл.143, ал.3 от ЗЗД да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи исковата претенция.

Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника 2 на насрещната страна.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство С. К. С. чрез пълномощник адв. Н. И. от АК - С..

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника в първоинстанционното производство С. К. С. чрез пълномощника адв. Н. И., се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства и спазване на съдопроизводствените правила. Моли за потвърждаването му. Посочва, че вземането останало недоказано, не ставало ясно кой поред вноска се претендира, как е формирана тя, има ли издадена фактура за нея, има ли основание за обявяване на предсрочна изискуемост на въпросната вноска. Представената от „А1 България“ ЕАД справка била напълно неясна. Видно от представената справка тя била заплатила сума, много по-голяма от дължимата и следвало да се приеме, че е погасила изцяло задължението си. На следващо място посочва, че не е налице валидно сключен договор за поръчителство към момента на сключване на договора за продажба на изплащане. Подробно проследява срока на договора и последващите Анекси за удължаването му, като счита, че преди сключване на част от тях срокът на договора вече е бил изтекъл, а договорът прекратен. Счита, че всички Анекси, сключени след 07.11.2016г., евентуално след 07.11.2017г. са нищожни и ищецът няма качеството поръчител. Правата по чл.143 от ЗЗД не възниквали, ако поръчителят е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя не е възникнало.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатски хонорар за всеки един иск по отделно за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Няма направени доказателствени искания.

По делото е подадена и частна жалба по реда на чл.248 от ГПК, която следва да се разгледа в настоящото въззивно производство, ведно с приетата за разглеждане въззивна жалба, съгласно правилата на чл.80, ал.4 от ПАС.

Частната жалба е подадена от С. К. С. чрез адв. К. Б. против Определение №672/20.11.2023г. по гр.д.№218/2023г. на НЗРС, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на частната жалбоподателка за допълване на постановеното по делото Решение №198/29.09.2023г. в частта му за разноските, като се осъди ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД да заплати в полза на адв. К. Б. сумата от 480лв.

В частната жалба, жалбоподателката посочва, че определението е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо и на установената съдебна практика. Моли съда да го отмени, като се присъди на адв. Б. допълнителното сумата от 480лв. за осъществено 3 процесуално представителство в първоинстанционното производство. Неправилно районният съд е определил адвокатското възнаграждение на база един иск, при положение, че в производството били предявени два обективно кумулативно съединени иска. Под материален интерес законодателят имал предвид цената на всеки отделен иск, а не техния сбор. Възнаграждение следва да се определи за всеки иск поотделно. Сочи съдебна практика в тази насока. Претендира разноски за платена държавна такса.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна - „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, която е подала в законоустановения срок отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че процедирането на първоинстанционния съд е правилно, тъй като лихвата е парично вземане, възникващо само в резултат съществуване на друго парично вземане. Тя е акцесорно вземане, предполага наличие на главно и не може да възникне без главница. Усилията по доказване били насочени към главната претенция, а задължението за лихва било определено в закона. Насрещната по жалбата страна счита, че не следва да се присъждат отделно разноски по тази претенция, тъй като дори и в минималния размер, възнаграждението в пъти надвишава размера на акцесорната претенция. Моли съда да остави частната жалба без уважение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с това обжалване.

В с.з., дружеството въззивник „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. Л. от АК – С., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция. Излага подробни съображения относно основателността на исковата претенция, аналогични с изложените във въззивната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Оспорва частната жалба на насрещната страна и моли съда да я остави без уважение като неоснователна.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата С. К. С., редовно призована, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалния й представител по пълномощие адв. Н. И. от САК, който оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения относно неоснователността й.

Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна „Фонд за гарантиране на задълженията на физически 4 лица“ ЕООД, гр. С., редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие. Няма изразено становище по въззивната жалба и по частната жалба.

І. По въззивната жалба, подадена от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД:

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

При проверката за допустимост на решението в обжалваната част /след заявеното оттегляне отчасти на въззивната жалба относно акцесорния иск/, настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо, в частта, с която първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по предявения в условията на субективно пасивно съединяване главен положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК против „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, гр. С. за установяване солидарна дължимост на сумата от 9,98лв., представляваща незаплатена от С. К. С. сума по Договор за продажба на изплащане №504057292 от 09.12.2019г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Решението в частта относно акцесорната претенция за установяване дължимост на сумата от 0,78лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 08.02.2022г. до 15.11.2022г., поради оттегляне на въззивната жалба в тази й част е влязло в сила и съдът не следва да се произнася по въпроса за допустимостта му в тази част.

Разпечатката съдържа 39 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebc1cb8d-6a01-44a2-8947-1dc31ad92050