Определение № 374 от 08.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Ловеч, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500204 по описа за 2025 година Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

Подадена е частна жалба № 3148/11.03.2025 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Г.А., против разпореждане постановено по ч.гр.д. № 376/2025 година на Районен съд – Ловеч, в частта,в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. М. И. за сумата 16.68 лева-неплатено договорно възнаграждение от 20.02.2024 г. до 20.05.2024 г. Излага становище относно правомощието на заповедния съд по чл. 411,ал.2 от ГПК и приложението на чл. 143 от ЗЗП. Разсъждава върху гражданското задължение на всяко лице да прояви грижата на добрия стопанин и прочете съдържанието на договора. Посочва, че уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и непротиворечи на добрите нрави, а страните са имали свобода на договаряне. Обсъжда преосмислянето на съдебната практика по приложение на чл. 19,ал.4 от ЗПК Изтъква, че кредитора няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния лихвен процент и не може да има недействителност поради противоречие с добрите нрави, тъй като има законодателни промени след 2014 г. ,които трябва да се съобразяват от заповедния съд. Позовава се относно законната лихва на Тълкувателно решение 3/2017 г. , а спрямо 1 лихвата за забава, счита че няма анатоцизъм. Моли атакуваното съдебно разпореждане да бъде отменено в обжалваната част и бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявителя по чл. 410 от ГПК, който е страна в производството. Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 05.03.2025 г. , а жалбата е подадена на 10.03.2025 г. по куриер. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Заповедното производство се развива по заявление № 2615/27.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД против Д. М. И. за следните вземания –общо за сумата 529,65 лева, от която: 476.68 лева-паричното вземане включва: неплатена главница в размер на 200 лева;неплатено договорно възнаграждение в размер на 16.68 лева, дължимо за периода от 20,02,2024 г. до 20,05,2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 90 лева, дължимо до 20,05,2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 40 лева, дължимо до 20,05,2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 06,03,2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лева, начислени на 21,05,2024 г.; лихва:

16.23 лева лихва за забава от 21,02,2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20,05,2024г.; Законна лихва: в размер на 36.74 лева, дължима от 20,05,2024 г. - датата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025г.; законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането и направените съдебни разноски в размер на 35.04 лева - държавна такса; 180.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 80.00 лева за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.

37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13,ал.2 от НЗПП по договор за кредит „Профи Кредит Стандарт“ №4002294**** като от 18.01.2024 г. Посочва, че вземането 2 произтича от неизпълнено задължение по договор с потребителски кредит № 3004272****/21.02.2020 г., по който е отпуснат кредит в размер на сумата 200 лева. От представеният договор за кредит се установява, че е договорена месечната вноска по кредита е 86.67 лв. при общо задължение в размер на сумата 346.68 лева и срок на договора от 4 месеца по погасителен план.

Посочва се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 0 погасителни вноски и изпаднал в забава и падежът на последната погасителна вноска е бил на 20.06.2024 г. г.

Ловешки районен съд е постановил разпореждане № 595/04.03.2025 г. по гр.д. № 376/2025 г. на ЛРС,с което е постановено да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, против Д. М. И., за следното вземане - 200,00 лева-неплатена главница, сумата 21,47 левазаконна лихва за забава върху главницата-периода от прекратяване на договора-20.05.2024г. до 26.02.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-27.02.2025г. до изплащане на вземането; и разноските на заявителя, съразмерно уважения размер или сумата 43,91 лева. Искането на жалбоподателят в частта, относно останалите заявени суми и периоди до пълния претендиран размер на сумата общо 529,65 лева и до пълния им претендиран размер на сумата общо 260,00 лева-юрисконсултско възнаграждение е отхвърлено от заповедния съд .

Настоящето производство се развива само в отхвърлителната част на разпореждането в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 16.68 лева, дължимо за периода от 20.02.2024 г. до 20.05.2024 г.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорно възнаграждение в размер на 16.68 лева, дължимо за периода от 20.02.2024 г. до 20.05.2024 г. В чл. VІ на договора за потребителски кредит е определен размера на договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ за целия срок на договора . В Общите условия изрично е вписано, че договорното възнаграждение включва само годишния лихвен процент, който е фиксиран за целия срок на договора, предвид граматическото тълкуване на чл. 4 от Общите условия. В клаузите не 3 е посочено, че в договорното възнаграждение се включва годишния процент разходи. Същевременно изрично е предвидено в чл. 6 от договора за потребителски кредит ,че възнаграждението за закупеният пакет допълнителни услуги е част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че договорянето на фиксиран размер на възнаградителна лихва, върху която не може да влияе длъжника, нито пък той отразява изменение на компонентите, които го формират, навежда на извод за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗПК .

Искането на заявителя за присъждане на разноски по заповедното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Потребителят не дължи разноски в заповедното производство при установена нищожност на договорна клауза поради неравноправния и характер, макар и частично за вземането. В посочения смисъл – т.5 от решение от 24.103.2024 г. на СЕС по дело С 714/22.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 595/04.03.2025 г. по гр.д. № 376/2025 г. на ЛРС,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. М. И. за сумата 16.68 лева-неплатено договорно възнаграждение от 20.02.2024 г. до 20.05.2024 г. е правилно и законосъобразно 4 и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №

595/04.03.2025 г. по гр.д. № 376/2025 г. на ЛРС,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. М. И. за сумата 16.68 лева-неплатено договорно възнаграждение от 20.02.2024 г. до 20.05.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5