Решение № 23399 от 27.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23399 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110153837 по описа за 2021 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени конститутивни искове по чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.

В исковата молба ищцата Н. П. С. твърди, че заповед № РД 18-308/16.07.2021г. на директора на ***** , с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.331 КТ от длъжносттта ”учител практическо обучение, професионално направление „**************”, е незаконосъобразна по следните причини: неуговаряне и неплащане на пълния размер на дължимото обезщетение по чл.331 КТ съобразно чл.30 КТД от 2020г. , който е не по-малко от пет брутни работни заплати , а не четири заплати , както е посочено в предложението по чл.331 КТ и в заповедта по чл.331 КТ ; неплащане на целия уговорен размер на обезщетението по чл.331 КТ , тъй като в изплатените на ищцата четири заплати не е включено полагащото й се според нея допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, изчислено според чл.24 КТД от 2020г. , изчислено при зачитане на придобития трудов стаж и професонален опит по смисъла на НСОРЗ до 01.07.2007г. по трудово или служебно правоотношение , и издаване на оспорваната заповед след неправомерен отказ от работодателя да разреши на ищцата ползване на платен годишен отпуск по чл.173а, ал.2, т.5 КТ.

Останалите твърдения и искания , съдържащи се в исковата молба , са НЕОТНОСИМИ към предмета на исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ (които са останали да се разглеждат по настоящото дело след частичната отмяна на разпореждането № 47280/12.04.2023г. на СРС, 68 състав с въззивното определение № 7165/ 12.06.2023г. по ч.гр.д. № 5459/2023г. по описа 1 на СГС , ТО , VІ-17 състав) , поради което не следва да бъдат разглеждани.

С допълнителна писмена молба от 05.11.2021г. ищцата е уточнила длъжността, на която иска да бъде възстановена. Уточнението на петитума на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ е допуснато с разпореждането № 127252/13.10.2023г.

С допълнителна писмена молба от 18.04.2023г. ищцата е уточнила ответникът , срещу който са предявени исковете. Уточнението на ответника е допуснато с разпореждането № 127252/13.10.2023г.

Окончателното искане на ищцата към съда е да отмени заповедта № РД 18308/16.07.2021г. на директора на ***** за прекратяването на трудовото й правоотношение (чл.344,ал.1,т.1 КТ) и да я възстанови на изпълняваната преди уволнението длъжност ”учител теоретично обучение” (чл.344,ал.1,т.2 КТ).

В хода на съдебното производство ищцата поддържа исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. При устните състезания в съдебното заседание на 27.09.2024г. ищцата е пледирала за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представените на 03.10.2024г. писмени бележки от ищцата.

Ответната страна ******************** (според уточнението допуснато с разпореждането № 127252/13.10.2023г. по писмената молба на ищцата от 18.04.2023г.- б.с.) оспорва предявените искове според изричното изявление на директора й в депозирания в срок на 23.11.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че прекратяването на трудовия договор с ищцата е извършено законосъобразно, тъй като ищцата е приела предложението на работодателя за плащане на обезщетение от четири брутни рботни заплати , които са й платени. Посочва се , че ищцата не е била член на синдикална организация в ответното учебно заведение , което също не членува в сдружение на работодатели, подписали КТД в системата на образованието. Отбелязва се , че е членувала в синдикална организация извън учебното заведение към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, но не представя доказателства за това.

Изтъква се , че за ищцата липсва правен интерес от предявяването на исковете по чл.344,ал.1 , т.1 и т.2 КТ , тъй ако се приеме , че не й е платено дължимото обезщетение , то основанието за прекратяване по чл.331 КТ се счита отпаднало по силата на закона и тя има право да се яви на робата и да продължи да изпълнява трудовата си функция.

С отговора на исковата молба е предявено искане , ако исковете бъдат уважени , „ищцата да възстанови сумите , които са й своевременно изплатени по реда на чл.331 КТ”.

С разпореждането № 7995/21.02.2024г. , постановено по реда на чл.140 ГПК , са отправени указания към ответника най-късно в първото открито заседание (на 10.04.2024г.) да посочи предявява ли насрещен иск срещу Н. П. С. и , ако предявява насрещен иск , да представи писмена молба , с която да посочи размера на този иск и документ за платена държавна такса от 4% върху цената на иска по сметка на СРС , като при неизпълнение на тези указания няма да бъде приет за разглежане насрещен иск. Узанията на съда не са изпълнени от ответика , поради което не е приет за разглеждане насрещен иск.

2

В хода на съдебното производство управителят и пълномощникът на ответната гимназия поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на 27.09.2027г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.

Аргументи за неоснователността им са обосновани и в представените на 07.10.2024г. писмени бележки от адвоката на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 55108/15.09.2021г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото четвъртият от първоначално предявените искове (искът по чл.74,ал.4 КТ за обявяване недействителност на клаузи от трудовия договор) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове. Прекратяването на съдебното производство относно част от първовачално предявените искове не е основание за промяна на процесуалния ред за разглеждането на останалите искове.

Относно допустимостта на исковете :

С разпореждане № 11317/04.02.2022г. на СРС , 68 състав по настоящото гр.д. № 53837/2021г. е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА поради неотстраняване в срок от ищцата на нередовностите на исковата молба.

С въззивно определение № 3556/ 19.04.2022г. по ч.гр.д. № 3058/2022г. по описа на СГС,ГО, ІІ-В състав е ОТМЕНЕНО разпореждането № 11317/ 04.02.2022г. за връщането на исковата молба по настоящото дело. Въззивният състав е приел , че исковете са нередовни , но следва повторно да се връчи на ищцата съобщение за указанията за отстраняването на нередовностите на исковата молба.

С разпореждане № 47280/12.04.2023г. на СРС, 68 състав по настоящото гр.д. № 53837/2021г. е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА , тъй като отново ищцата не е отстранила в срок нередовностите на исковата молба.

С въззивно определение № 7165/ 12.06.2023г. по ч.гр.д. № 5459/2023г. по описа на СГС , ТО , VІ-17 състав е ОТМЕНЕНО ЧАСТИЧНО разпореждането № 47280/12.04.2023г. на СРС, 68 състав относно връщането на исковата молба в частта й относно конститутивните искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и делото е върнато в СРС за продължаване разглеждането на тези искове. В останалата му част относно връщането на исковата молба в частта й , касаеща осъдителните и установителните искове, 3 разпореждането за връщане на исковата молба е ПОТВЪРДЕНО , като частната жалба на ищцата е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ в тази й част. Следователно осъдителните и установителните искове, предявени с исковата молба, не са предмет на разглеждане по настоящото дело

Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ:

Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдебно производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед основанията за неговата незаконност, изрично посочени от ищеца в исковата молба или впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на чл.214 , ал.1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.6,ал.2 ГПК). Следователно в производството по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното уволнение , посочени от ищеца. Предметът на защитата на ответника и на проверката на съда по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ се определят от конкретните аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната от него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъобразността на уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата молба ,нито покъсно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез искане за изменение на основанието на конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл.214, ал.1 ГПК, не следва в съответствие с принципа за т.нар. диспозитивно начало да бъдат предмет на съдебния спор относно това уволнение. Законосъобразността на уволнението се изследва от съда само в рамките на правния спор , така както е очертан от твърденията и исканията на ищеца, предявени до приключване на първото заседание пред първата съдебна инстанция.

Отмяната на съответното уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда по непредявен иск, т.е. постановяване на недопустимо решение (чл.270,ал.3,изр.3 ГПК).

В конкретния случай основанията за незаконосъобразност на процесното уволнение,на които се позовава ищцата в исковата молба , са три : неуговаряне и неплащане на пълния размер на дължимото обезщетение по чл.331 КТ съобразно чл.30 КТД от 2020г. ; неплащане на целия уговорен размер на обезщетението по чл.331 КТ и издаване на оспорваната заповед след неправомерен отказ от работодателя да разреши на ищцата ползване на платен годишен отпуск по чл.173а, ал.2, т.5 КТ.

Нито едно от посочените основания за незаконосъобразност на уволнението не обосновава отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение между страните.

Като писмено доказателство по делото е приета заповед № РД 18-308/ 16.07.2021г. на директора на *****, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 331 КТ , считано от 19.07.2021г. Видно от съответното отбелязване върху 4 цитираната заповед, удостоверено с подписа на ищцата , тя й е връчена на 16.07.2019г. като не са отбелязани никакви възражения на ищцата.

,

В заповедта № РД 18-308/ 16.07.2021г. на директора на ***** изрично е вписано , че работодателят ***** е отправил към ищцата предложение по чл.331 КТ с изходящ № 402/16.07.2021г. , което е прието от ищцата с писмен отговор с входящ № 1199/16.07.2021г.

Със същата уволнителна заповед е постановено да се изплати на ищцата обезщетение по чл.331 КТ в размер на четири брутни работни заплати , платими в срок от един месец от датата на прекратяване на трудовия договор , т.е. до 19.08.2021г.

Предложението , изх. № 402/16.07.2021г. от директора на ***** до ищцата е представено по настоящото дело и е прието като писмено доказателство (лист № 85 от преписката). С това писмо ответникът като работодател е отправил към ищцата като служител предложение за прекратяване на трудовото правоотношение между тях на основание чл.331,ал.1 и ал.2 КТ срещу плащане на обезщетение в размер на четирикатратния размер на последното получено месечено брутно трудово възнаграждение , платимо не по-късно от месеца, следващ месеца на прекратяването, което ще бъде първия работен ден , следващ деня на премане на предложението.