Разпореждане № 7042 от 24.08.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7042 гр. София, 24.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100901494 по описа за 2024 година

Постъпила е молба от ищеца с искане за спиране на производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на производството по т.д. 1245/ 2024 година на Софийски градски съд, ТО – 4 състав. В молбата от 22.08.2024 година ищецът поддържа, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела.

Във връзка с постъпилата молба и с оглед предмета на делото и този на цитираното от ищеца т.д.№ 1245/2024 година на СГС, настоящият съдебен състав намира следното.

На първо място, следва да се установи предмета на предявените в двете висящи производства искове и допустимостта на тези по процесното дело.

В настоящия спор ищецът поддържа предмет на делото да са искове с правно основание чл. 124 ГПК, а при евентуалност – чл. 74 ТЗ. Същевременно, правната квалификация на искове следва да даде съдът, с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

В случая, независимо, че ищецът твърди да претендира нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала, съдът приема, че е сезиран единствено с искове по чл.

74 ТЗ за тяхната отмяна като незаконосъобразни, поради следните причини. Според установеното в съдебната практика, решенията на ОС могат да бъдат недействителнипротиворечащи на императивни разпоредби на закона или на учредителния договор/ устава на дружеството /които подлежат на отмяна с конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ/ и нищожни - в хипотезите на чл. 75, ал. 2 ТЗ, чл. 137, ал. 5 ТЗ, чл. 197, ал. 3 ТЗ и чл. 216 ТЗ, както и ако са взети извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, а също и при липсващото (невзето) решение на ОС, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството или е вписано в търговския регистър /които пороци могат да се установят безсрочно с установителен иск/. Това разграничение е възприето и в ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС - ОСГТК.

1

В случая, извън основанията за незаконосъобразност на решенията, ищецът претендира установяване на нищожност поради липса на компетентност на единия съдружник, взел същите, свързана с липсата му на статут на едноличен собственик на капитала /произтичащи от незаконосъобразност на предходни решения на ОС за изключване на другия съдружник – ищец в производството/. Посочените обстоятелства, обаче, не обосновават наличие на твърдения за липса на компетентност в посочения по-горе смисъл /възприет и в цитираното ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС – ОСГТК/, каквато би била налице тогава, когато органът е действал извън обхвата на въпросите, по които може да се произнася и изразява воля от името на дружеството, съобразно закона или устава, което е различно от случая, когато съответният орган е взел решение в обхвата на своите правомощия, но при нарушение на правилата за кворум и мнозинство. В конкретния случай, твърденията на ищеца са за това, че решенията, които оспорва са взети само от единия съдружник, при неучастие на незаконно изключения преди това друг съдружник, което е различно и от случая, в който решение е взето само от изключен съдружник, когато действително може да се приеме, че е налице хипотеза на липса на взето решение от ОС /тъй като проведено ОС единствено от и с участието на лице, което не е съдружник, означава и липса на взети решения/, срещу което е допустима защита чрез неограничения със срок установителен иск по чл. 124 ГПК.

Ето защо, съдът приема, че предмет на производството са единствено искове по чл.

74 ТЗ за отмяна, поради незаконосъобразност, на решенията за освобождаване на Б. И. С. като управител на „СБС И.“ ООД и назначаването на Д.Е.Б.Т.С. за управител на дружеството, поради незаконосъобразното свикване, провеждане на общото събрание и взимане на решенията, вкл. нарушение на чл. 137 ТЗ.

Предмет на спора по т.д. № 1245/2024 година по описа на СГС са искове между същите страни /предявени от ищеца по настоящото дело Б. С./ и с правно основание чл. 74 ТЗ - за отмяна поради незаконосъобразност на решенията, приети от ОС на съдружниците на 07.06.2024 г., вкл. решението за изключване на ищеца като съдружник в дружеството, освобождаването му като управител и избор на нов управител.

При горните уточнения следва да се посочи следното.

Активна процесуална легитимация при иск по чл. 74 ТЗ притежава само лице, което има и качеството съдружник към момента на взимане на решението/а, което/които оспорва, за което съдът следи служебно /Определение № 395 от 05.06.2023 г. по ч.т.д. № 253/2023 г., ТК на ВКС и посочената в него съдебна практика/. В конкретната хипотеза, от твърденията в исковата молба и представените доказателства е видно, че по решение на общо събрание от предхождаща дата /от 07.06.2024 година/ ищецът е изключен като съдружник в ответното дружество. В това заседание са взети едновременно с това и решения /всички атакувани по т.д. № 1245/2024 година/ за освобождаване на С. като управител и избор на нов управител на дружеството, които имат идентично съдържание с атакуваните по настоящото дело решения от 11.07.2024 година, приети от едноличния собственик на капитала.

По аргумент от нормите на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, решенията посочени в ал. 4 2 проявяват своето действие във вътрешните отношения между съдружниците и между тях и дружеството от момента на взимането им и независимо от вписването в търговския регистър, което в тази конкретна хипотеза има конститутивен ефект, но по отношение на трети лица. Ето защо и противно на посоченото в исковата молба, в отношенията между ищеца и ответника по настоящото дело решението за изключване на съдружника С. е проявило своето действие на 07.06.2024 година, от когато и към датата на процесните решения, той е загубил и не притежава качеството на съдружник. Съответно не притежава и правото на иск по чл. 74 ТЗ, без оглед на заявения порок /в този смисъл са Определение № 223/17.07.2020 г. по ч.т.д. № 890/2020 г. на ВКС, ТК, І ТО, Определение № 245/27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 112/2020 г. на Апелативен съд – София и др., в които изрично е прието и че до надлежната отмяна на предходно решение за изключване на съдружника с влязъл в сила съдебен акт, то се счита де е породило целените и произтичащи от него правни последици/.

Аргумент за горното е и разрешението по т. 2 от Тълкувателно решение 1/2020 година от 31.05.2023 година на ОСТК на ВКС и мотивите към него, според които допустим в хипотезата на изключен съдружник, който оспорва и решение за освобождаването си като управител е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, само в случаите когато последният е съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред, но на същото заседание на общото събрание. Следователно, недопустим, поради липса на процесуална легитимация, е искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОС за освобождаването му като управител и избор на нов, когато това решение е взето в последващ заседанието на ОС, в което е изключен като съдружник, момент, дори да е налице връзка на обусловеност.

В заключение, съдът приема за недопустими исковете, предявени в настоящото производство, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца в производството и качеството на съдружник към 11.07.2024 година.

Следва да се допълни и следното. В производството по т.д. № 1245/2024 година на Софийски градски съд, като незаконосъобразни са атакувани взети на 07.06.2024 година решения от ОС със същото съдържание – освобождаване на ищеца като управител и избор на нов управител, а спрямо тези решения и при съблюдаване постановките на посоченото Тълкувателно решение от 2023 година, ищецът вече е упражнил правото да иска тяхната отмяна. В посоченото производство не са предявени искове за нищожност на тези решения.

Тоест, положителен изход от производството по цитираното дело би довело до възстановяване правата на ищеца като съдружник, но решението поражда действие занапред /вж. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1380 ОТ 28.05.2024 г. по ч.т.д. № 524/2024 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/, което прави невъзможно рефлектирането му върху преценката за наличие на процесуална легитимация в настоящото производство /която е релевантна към 11.07.2024 година/, дори и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, изходът от цитираното от ищеца дело няма връзка на преюдициалност по отношение на настоящия спор. Предмет на производството по т.д. № 1245/2024 година на СГС не е установяване нищожността на предходно взетото решение за изключване на съдружника, а само в този случай при установяване нищожността му ще 3 означава, че ищецът никога не е губил качеството съдружник, вкл. и към 11.07.2024 г. датата на взимане на атакуваните решения, което е значимият за допустимостта на производството обстоятелство. Или, няма основание за приложимост на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението по предходно заведеното дело, не е обуславящо за изхода на настоящото производство и по-конкретно - установяване активната процесуална легитимация на ищеца.

Мотивиран така, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба на Б. И. С. срещу „СБС И.“ ООД с вх. № 81512/18.07.2024 година по описа на Софийски градски съд, по която е образувано т.д. № 1494/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО-3 състав.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4