Решение № 5538 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5538 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110138393 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на *********** АД срещу Н. Х. М., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 2 113.43 евро /евровата равностойност на 4 133.51 лв./ – регресно вземане по щета № 2110******** за изплатено от ищеца в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с имуществените вреди, причинени на МПС марка „********“, с рег. № *********, при ПТП на 23.05.2021 г. в гр.

София, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника при управление на лек автомобил, марка „********“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за периода от 27.06.2025 г. до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е бил налице валидно сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него за лек автомобил, марка „********“, с рег. № ********. Излага, че в срока на договора – на 23.05.2021 г., в гр.

София, ответникът управлявал автомобила с несъобразена скорост за пътните условия и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, не могъл да премине през завой, загубил контрол и блъснал МПС марка „********“, с рег. № *********, в резултат на което му нанесъл материални щети – били увредени челен панел /маска/, степенка лява, джанта стоманена задна лява, степенка лява долна, гума предна лява и калник преден ляв. Посочва, че във връзка с това събитие при него е образувана щета № 2110******** въз основа на регресна претенция на застрахователя по застраховка „Каско“ на увреденото МПС, по която ищецът е изплатил сума в размер на 4 108.51 лв., включваща изплатеното от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение в размер на 4 093.51 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Счита, че с плащането е придобил срещу ответника право на регрес за сумата от 4 133.51 лв., включваща изплатеното регресно задължение и собствените му ликвидационни разноски в размер на 25 1 лв. Твърди, че е поканил ответника да плати задължението си, но плащане не е направено.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Не оспорва настъпването на ПТП на 23.05.2021 г. в гр. София между посочените в исковата молба две МПС. Сочи, че другото МПС представлява самосвал. Твърди, че при ПТП е нанесъл щети единствено по предната лява джанта на самосвала. Оспорва да е увредил посочените от ищеца детайли и части на самосвала. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ.

Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

В тежест на ищеца е да докаже следните факти: съществуване към процесната дата на валиден договор, сключен с него, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил, марка „********“, с рег. № ********; настъпване в срока на застрахователното покритие на ПТП между лек автомобил, марка „********“, с рег. № ********, управляван от ответника, и МПС марка „********“, с рег. № *********, застрахован по имуществена застраховка „Каско“; че ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника; че в резултат на ПТП са настъпили твърдените имуществени вреди по МПС марка „********“, с рег. № *********, и техния размер; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е извършил плащане в твърдения размер по регресната претенция на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на увреденото МПС, за което е сторил ликвидационни разноски; че ответникът е управлявал по време на ПТП лек автомобил, марка „********“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

В случая с обективирания в Определение № 703/08.01.2026 г. проекто-доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на първо място, наличието към 23.05.2021 г. на валиден договор, сключен с ищеца, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил, марка „********“, с рег. № ********.

Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ /в приложимата към процесната дата редакция/ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а според ал. 2 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

С доклада са обявени за безспорни и следните факти: настъпване в срока на застрахователното покритие – на 23.05.2021 г., на ПТП между лек автомобил, марка „********“, с рег. № ********, управляван от ответника, и МПС марка „********“, с рег. № *********, застрахован по имуществена застраховка „Каско“; че ПТП е настъпило в резултат на твърдяното от ищеца виновно и противоправно поведение на ответника; че в изпълнение 2 на договорното си задължение ищецът е извършил плащане по заведената при него щета № 2110******** на сумата от 4 108.51 лв. по регресната претенция на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на увреденото МПС, за което е сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв.; че ответникът е управлявал по време на ПТП лек автомобил, марка „********“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Страните не спорят и относно това, че при процесното събитие МПС марка „********“, с рег. № *********, е било увредено.

Щом всички факти, формиращи основанието на предявения иск, са безспорни, то предявеният иск е доказан по основание.

Спорно е какви точно имуществени вреди са причинени от ответника на МПС марка „********“, с рег. № *********, при процесното ПТП и какъв е техният размер. По този въпрос съдът намира следното:

Вида на настъпилите имуществени вреди по МПС „********“, с рег. № *********, се установява от протокола за ПТП, уведомлението за щета, документите по застрахователната преписка на „*******“ ЕАД, показанията на свид. Т. и заключението на съдебноавтотехническата експертиза, преценени съвкупно.

От свидетелските показания, които съдът възприема като пълни, последователни и обективни, се установява, че Т. е бил водач на самосвал марка „********“ при процесното ПТП. Изяснява се, че то е било причинено от друг водач, който на ул. „********“, на прав участък с много лек ляв завой, но с много дупки, се движел насреща с много висока скорост – около 80 – 100 км./ч., поради което и въпреки опитите на свидетеля да избегне удара, колата на другия водач изхвърчала и се ударила в гумата на „*****“-а, закачила една малка бутилка с въздух от лявата страна, срязала гумата дълбоко, закачила таса.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, е видно, че всички увреждания по МПС „********“, с рег. № *********, отразени в описа на застрахователя, от техническа гледна точка са в причинна връзка с механизма на ПТП. Възражението на ответника, че вещото лице е възприело твърде много щети, е неоснователно, тъй като след изследване на всички доказателства по делото и прилагане на специалните си знания то не е констатирало да се отремонтирани щети, които да е технически невъзможно да настъпят при процесното събитие.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ /имащ систематично място в Дял Втори КЗ – „Застраховане срещу вреди“/ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

Съдебната практика приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години – в зависимост от конкретно определения от 3 продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.

Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.

От друга страна, функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване на стойността на самосвала, представляват такива непосредствени вреди под формата на претърпени загуби.

При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към който се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, който не може да надхвърля действителната й стойност, е датата на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на причинената вреда се равнява на действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, а те се определят на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.