Решение № 172 от 28.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна , 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20203100503569 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 280829 /11.11.2020г., подадена от Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК 813111955, със седалище и адрес на управление: гр. Долни чифлик, обл. Варна, Фуражен цех, представлявана от В.М., срещу решение № 260 657/ 13.10.2020г., постановено по гр.д. № 11066 / 2019г. на ВРС, 51 с-в, с което са отхвърлени предявените от Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК 813111955, срещу М. Г. С., ЕГН **********, Г. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, ***, пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата о т 2 966, 66 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща припадащата се на всеки от тях част от обща сума в размер на 8900 лв., с която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115037, обособен в парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик, находящ се в местност „Али Кочевото“, при граници и съседи на имота: имоти № 25, № 36, № 38, № 39, № 41, № 616 и № 24, вследствие на извършените от арендатора по договор за аренда № 60 от 29.03.2004 г. подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения - ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва, считано от датата на 1 исковата молба – 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията и са присъдени разноски в полза на един от ответниците.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано – в противоречие с приложимите материално-правни норми. Сочи, че даденото от съда тълкуване на разпоредбата на чл.IV.З и чл. IV.4 от договора било неправилно. Арендодателят бил дал изрично съгласие за засаждане на трайни насаждения върху арендуваната земя и нито договорът, нито законът изисквали тези насаждения да били определени по вид. От гледна точка на законовите разпоредби, предназначението на земята не било променено- тя продължава да бъде земеделска, доколкото промяната на предназначението й се извършвало по строго определен ред в Закона за опазване на земеделските земи.По подробно изложените във въззивната жалба съображения счита, че изводът на първоинстанционния съд за липса на съгласие за засаждане на имота с ябълковите насаждения е необоснован и в противоречие с материално правната норма на чл.9 ЗАЗ, тълкувана във вр. с чл.20 ЗЗД.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, за въззивника се явява председателя на кооперацията, който заявява, че поддържа подадената жалба, развива подробно доводите си по същество и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите М. Г. С., Г. Х. Г. и Д. Х. Г., с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Макар, че съдът не бил обсъдил другия спорен въпрос между страните, касаещ момента на засаждане на дръвчетата и от кого са засадени, то изводите и решението било правилно. Твърди, че не са налице основания за отмяна, а по другия спорен въпрос било установено, че към датата на сключване на процесния договор за аренда в имота имало засадена овощна градина от ябълкови дръвчета от предшестващия арендатор. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. В открито съдебно заседание, въззиваемите се представляват от процесуален представител, който оспорва подадената въззивна жалба, излага становище по съществото на спора, моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искове, предявени в условията на субективно кумулативно съединяване, от Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК 813111955, със седалище и адрес на управление: гр. Долни чифлик, обл. Варна, Фуражен цех, срещу М. Г. С., ЕГН **********, Г. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, 2

***, с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 2 966, 66 лв., представляваща припадащата се на всеки от тях част от обща сума в размер на 8900 лв., с която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115037, обособен в парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик, находящ се в местност „Али Кочевото“, при граници и съседи на имота: имоти № 25, № 36, № 38 и № 39, № 41, № 616 и № 24, вследствие на извършените от арендатора по договор за аренда № 60 от 29.03.2004 г. подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения - ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба ищецът твърди, че oтветниците са наследници на Христо Георгиев Сидеров, починал на 20.07.2007 г. - негови съпруга и синове. На 29.03.2004 г. между наследодателя на ответниците, в качеството му на арендодател, и ищеца – арендатор, е сключен договор за аренда, по силата на който арендодателят е предоставил за ползване на арендатора недвижим имот - нива с площ от 4,950 дка, находяща се в землището на гр.

Долни Чифлик, обл. Варненска, местност „Али Кочевото“, с кадастрален номер 115037, обособен в парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик, за срок от 15 години, тоест до 29.03.2019 г. След сключване на договора и на основание дадено съгласие, обективирано в p. IV, т. 3 от договора, в периода 2004-2005 г. арендаторът е засадил в имота трайни насаждения - ябълкови дръвчета, които са част от овощна градина, цялата с площ от 220 дка. След смъртта на арендатора същият е заместен като страна по договора за аренда от ответниците като неговите наследници. Договорът е прекратен с изтичане на срока, за който е сключен, тоест на 29.03.2019 г. Ищецът поддържа, че засаждането на трайни насаждения представлява подобрение на недвижимия имот, предмет на договора, и увеличава неговата стойност със сумата от 8 900 лв., представляваща разлика между пазарната цена на имота след извършените подобрения и пазарната цена на този имот, описан като нива, при отдаването му под аренда. Счита, че ответниците му дължат заплащането на тази сума, като се позовава на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и чл. 9, раздел III от арендния договор. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Величка Джамбазова, поддържа исковата молба и направеното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В представена писмена защита излага подробни аргументи за основателността на предявените искове, съобразно събраните по делото доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Х. Г. депозира отговор на исковата молба и допълнение към него, в които излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между неговия баща Христо Георгиев Сидеров и ищеца е сключен процесният договор за аренда, че след смъртта на баща му на 20.07.2007 г. същият е заместен като страна по договора от ответниците, в качеството им на негови наследници, както и че договорът е прекратен на 29.03.2019 г. поради изтичане на неговия срок. Оспорва трайните насаждания в имота да са засадени от ищеца и в сочения период през 2004-2005 г. В тази 3 връзка твърди, че ябълковите дръвчета са засадени преди сключването на процесния договор на 29.03.2004 г. от трето лице - „Интерфрукт Камчия" АД, ЕИК 103732017, на основание договор за аренда от 01.08.2002 г., прекратен по взаимно съгласие на страните с анекс от 29.03.2004 г., считано от 31.03.2004 г. Излага, че според т. 3 от този анекс арендодателят се е задължил да заплати на арендатора направените до момента разходи и остатъчната стойност на овощната градина до 31.12.2004 г. Отделно оспорва арендодателят или неговите правоприемници да са давали съгласие на арендатора за промяна в начина на трайно ползване на имота. Оспорва също размер на иска с твърдения, че стойността му не е увеличена с претендираната сума от 8900 лв. По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. Г. С. и Д. Х. Г. не са депозирали отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ответниците, действащи чрез общия им процесуален представител адв. Калчо Калев, поддържат отговора на исковата молба и становището си по същество на спора и претендират разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излагат подробни съображения за неоснователност на исковете.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно липсата на съгласие за засаждане на имота с ябълковите насаждения.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в рамките на производството е, че на 29.03.2004 г. между Христо Георгиев Сидеров, в качеството му на арендодател, и Потребителна кооперация „Сотир Костов“ – арендатор, е сключен договор за аренда, по 4 силата на който арендодателят е предоставил за ползване на ищеца недвижим имот - нива с площ от 4,950 кв.м, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик, обл. Варненска, местност „Али Кочевото“, с кадастрален номер 115037, обособен в парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик. Това обстоятелство се потвърждава и от представения писмен договор за аренда с нотариална заверка на подписите на страните. В раздел IV от договора, т. 3 от договора се предвижда, че арендаторът има право да засади трайни насаждения върху арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и други подобрения, необходими за тяхното отглеждане, а в т.4, че арендаторът има право да изменя и подобрява земята, само в случай че това не се отразява върху ползването на обекта след изтичане на срока на договора.

Съобразно т.6 от същия раздел, арендаторът се задължава да заплати от името на арендодателя дължимите разходи и остатъчната стойност на градината на „Интерфрукт камчия“ АД, гр. Долни чифлик, до 31.12.2004 г. Клаузата на т.9 от раздел III на договора предвижда, че при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.