Решение № 65 от 20.08.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Елхово, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20242310100178 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, депозирана чрез процесуален пълномощник адв. З.

Й. Ц., вписан в САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. *** против Д. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, общ. Елхово, обл. Ямбол, с която при условията на обективно съединяване по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК са предявени положителни установителен искове за съществуването на вземания на ищеца по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 257/2023г. по описа на Районен съд – Елхово с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. чл.92 от ЗЗД и с правно основание чл.79 във вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ и вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът обосновава исковата си претенция с възникнали между него и ответника Д.И.Т. облигационни отношения по следните договори: Договор за мобилни услуги № *** от ***г.; Договор за лизинг от ***г., и Договор за мобилни услуги № ***г., и неизпълнение от страна на ответника Т. на възникналите за него парични задължения по посочените по - горе договори за заплащане цената на мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 257/2023г. по описа на Районен съд - Елхово.

Ищецът твърди, че за ползваните от Д. И. Т. мобилни номера и устройство на лизинг са били прилагани следните условия в периода м.май 2021 г. – м. 09.2021 година: за мобилен номер ***, заменен с мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от ***г. за мобилен телефонен апарат *** - условията, договорени в Договор за лизинг от ***г. за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***г.

Ответницата не е изпълнила своите парични задължения, начислени в 4 бр.

1 фактури, издадени в периода м. май 2021 г. - м. септември 2021 г., а именно: фактура № ***г., фактура №

***г., фактура № ***г. и фактура № ***г.

Във всяка от фактурите са били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента, както следва:

1. По Договор за мобилни услуги № *** от ***г., с който се предоставя мобилен номер ***, заменен с мобилен номер **********, са били начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 331,06 лв., от които:

•

38,45 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси, предоставени услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/04/2021 - 19/06/2021г. и обективирани във фактура № ***г. и фактура № ***г.;

• неустойка в размер на 292,61 лв., начислена еднократно във фактура № ***г. поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя.

2. По Договор за лизинг от ***г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат ***, са били начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 106,93 лв., от които: дължима незаплатена лизингова вноска в размер на 6,29 лв. с вкл. ДДС за периода 20/04/2021 -19/05/2021г., обективирана във фактура № ***г. и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 100,64 лв. с вкл. ДДС за периода 20/05/2021 - 08/09/2022г„ обективирани във фактура№ ***г.

3. По Договор за мобилни услуги № ***г., с който се предоставя мобилен номер ***, са били начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 90,44 лв., от които:

•

42,84 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси, предоставени услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/04/2021 - 19/07/2021г. и обективирани във фактура № ***г., фактура № ***г. и фактура № ***г.;

• неустойка в размер на 47,60 лв., начислена еднократно във фактура № ***г. поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Излага, се че договорите за мобилни услуги за мобилни номера ********** и *** са били прекратени едностранно предсрочно от ищеца по вина на потребителя.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни номера ********** (преди 08.10.2022г.) и *** (преди 03.02.2023г.), по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, а именно: в т.10 от Договор за мобилни услуги № *** от ***г.; в т.9 от Договор за мобилни услуги № ***г.

Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);

2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер ********** е 292,61 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 29,16 лв. всяка), а именно: 87,48 лв., ведно с 2 добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 49,55 лв. и с добавена разликата в размер на 155,58 лв. между стандартната цена на мобилно устройство *** без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към ***г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от ***г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Размерът на неустойката за номер *** е 47,60 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 13,32 лв. всяка), а именно: 39,96 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 7,64 лв.

Сочи се още, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги, и настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на договора за лизинг. Тъй като устройството не е било върнато, цената му не е била напълно изплатена и не са предприемани действия по разваляне на договора за лизинг, същият е запазил първоначално уговорения си срок на действие.

Изискуемостта на вземанията на „***" ЕАД по всяка фактура настъпва петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на изпълнение на ответника на паричните му задължения към ищеца „***" ЕАД, от страна на дружеството е било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Елхово, въз основа на което е било образувано частно гражданско дело № 257/2023г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 236 от 23.10.2023г.

Поради връчването на последната на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявява настоящия си иск по чл. 422 ГПК.

С оглед гореизложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 236 от 23.10.2023г. по частно гражданско дело № 257/2023г. по описа на Районен съд - Елхово, против длъжника - ответник Д. И. Т. с ЕГН **********, за сумата 528,43 лв., представляващи сбор от незаплатени задължения за абонаментни такси, ползвани мобилни услуги и допълнителни такси, дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване па договорите за мобилни услуги и лизингови вноски за предоставено устройство, по следните договори: Договор за мобилни услуги № *** от ***г. и Договор за лизинг от ***г., и Договор за мобилни услуги № ***г., по които са издадени следните фактури: фактура М ***г., фактура № ***г., фактура № ***г. и фактура №***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането.

Иска се и на основание чл. 78 от ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца „***" ЕАД деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 505,00 лв., от които: 25,00 лв. внесена държавна такса и 480,00 лв. - адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25,00 лв. и изплатен адвокатски хонорар в размер па 480,00 лв. с вкл. ДДС.

С исковата молба е направено искане при наличие на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл. 239 от ГПК.

След постъпването на исковата молба, съдът е разпоредил препис от нея и приложенията й да се изпратят на ответницата, като е указал на последната, че в 3 едномесечен срок може да подаде писмен отговор на исковата молба, както и последиците от непредставянето на отговор на исковата молба и неявяване в първото по делото съдебно заседание.

Ответникът Д. И. Т. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба. Същата не е изразила становище по допустимостта и основателността на предявения иск, както и по фактическите твърдения на ищеца, не е заявила насрещни възражения, не е оспорила истинността на представен от ищовата страна документ.

В съдебно заседание ищецът „***“ ЕАД, редовно призовани не изпращат представител. От страна на процесуалния пълномощник на ищеца адв. З. Ц. е депозирана молба-становище, с която исковата молба се поддържа. Поддържа се и искането за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Ответникът Д. И. Т., редовно призована в хипотезата на чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От нейно име не е постъпило становище по предявения иск и не е поискано разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В публично съдебно заседание, проведено на 29.04.2025 г., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовката за съдебно заседание на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства – Договор за мобилни услуги № *** от ***г. и Договор за лизинг от ***г. - заверено копие; Договор за мобилни услуги № ***г. - заверено копие; Фактура № ***г. - заверено копие; Фактура№ *** г. -заверено копие;

Фактура №

*** г. - заверено копие; и Фактура № *** г. - заверено копие., както и от приложеното ч.гр.д. № 257/2023 г. по описа на РС - Елхово, ведно с приложени към него документи, вкл. и Общи условия на Теленор

България ЕАД за взаимопомощ с потребителите на електронни съобщителни услуги, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл ЕхРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.