Решение № 3568 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15589/2025
- Вид
- Решение № 3568
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3568 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330115589 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК: 000694286 срещу Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 213, 31 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета № ** за настъпило застрахователно събитие на ** г., ** района на кръстовището на бул. „**“ и ул.
„**“ при което МПС лек автомобил "** **“, с рег. № **, попада в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно необезопасени шахти на платното с неравности и около тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на ** г. ** се по бул. „**" и при извършване на ляв завой към ул. "**", в района на кръстовището лек автомобил "**“, с рег. № **, водачът К. Р. С. реализира ПТП в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно необезопасени шахти на платното с неравности и около тях. Попадайки в тази неравност, на автомобила са нанесени щети, изразяващи се в повредена предна лява гума и лява джанта. По повод на настъпилото ПТП, при ищеца ЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" била образувана щета № **.
Сочи се, че към датата на събитието - ** г., собственикът на увредения 1 автомобил „Никойл Пауър"ООД е имал за увредения л.а. "**“, с рег. № ** сключен договор за застраховка „Каско Стандарт" със ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", полица № ** със срок на застрахователно покритие, считано от 03.01.2025г. до 02.01.2026 г. Твърди се, че с Доклад и опис-заключение застрахователят е определил застрахователното обезщетение в размер 417, 20 лева, платени на собственика с платежно нареждане от 15.01.2025г.
Сочи се, че вредите по л.а. "**“, с рег. № ** са причинени вследствие на необезопасеното и несигнализирано препятствие на пътното платно - шахти и неравности и около тях, създали неравност на платното на посочено място погоре, което е част от общинската пътна мрежа на територията на Община – Пловдив, за чиято поддържка отговоравя ответната община.
Твърди се, че с регресна покана с изх. № ** г., ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" поканило Община Пловдив доброволно да заплати сумата от 417, 20 лева, представляваща платеното застрахователно обезщетение.
Въпреки, че поканата е надлежно получена от ответника на 10.04.2025 г., до момента сумата не е възстановена на ищеца, за което бил постановен изричен отказ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорва исковата претенция.
Оспорва наличието на валидно възникнало и съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на описаното в исковата молба ПТП, доколкото застрахователната полица била неподписана от страните, като липсвали и доказателства за заплатена застрахователна премия.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като се твърди и липса на причинна връзка между поведението на ответната община и настъпването на произшествието.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС за настъпилите повреди на автомобила. Твърди, че водачът на автомобила не се съобразил с нормативно установените правила за движение по пътищата, не е съобразил скоростта си с условия и състоянието на пътя и с другите участници в движението, с което е нарушил изискванията на чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДВП и е допринесъл за настъпването на описаните щети върху автомобила. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за 2 което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.
В настоящия случай, застрахователното правоотношение се установява от представената по делото застрахователна полица № ** със срок на застрахователното покритие 03.01.2025г. – 02.01.2026г., ведно с общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.
За настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля К. С.. От показанията на свидетелката С. се установява, че през 2025 г., управлявала лек автомобил „**“. През месец **г. около 17:30ч. правила ляв завой на бул. „**“ в гр. Пловдив. След извършване на маневрата, автомобилът сигнализирал за наличие на спукана гума. Спряла автомобила и установила, че е преминала през две шахти на пътното платно, които били доста повдигнати. Забелязала, че предната лява гума била напълно спаднала. Дошла пътна помощ и закарала автомобила до представителството на „**“, където подменили спуканата гума.
Била образувана застрахователна преписка при ответника.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. С., доколкото същите се отнасят за факти, които са пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото.
От представеното на л. 16 от делото заявление се установява, че на **., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият водач – св. К. С. е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил.
Същите са били определени на стойност 417, 20 лева /213, 31 евро/, като сумата е преведена по сметка на сервиз „Никойл Пауър“ ООД.
Страните не спорят, че ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП.
От заключението на вещото лице – инж. Т. П. по допуснатата от съда САТЕ, което се кредитира от настоящия състав като обективно, компетентно и добросъвестно, а и неоспорено от страните, се установява, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е следният: на ** г. л.а. „**" с рег. № **, управляван от К. Р. С. се е движел в западната лента на бул. "**" ** от юг на север. Водачът на л.а. предприема маневра завой наляво към ул. „**“ и при движението си предно ляво колело на автомобила, попада в непредвидимо, необезопасено препятствие на пътното платно - нарушено пътно покритие (шахта - дупка), при което са били увредени предна лява гума и предна лява джанта на л.а. „**".
3
Вещото лице излага, че посочените повреди за л.а. „**"с рег. № ** съответстват по характер и големина на механизма и повредите, описани в декларацията от водача и в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско" и са типични при преодоляване на подобно препятствие.
Според вещото лице, пазарната стойност за възстановяване на л.а. „**" след претърпяното ПТП на 09.01.2026 г. възлиза в размер на исковата сума от 213,31 евро /417, 20 лева/.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства относно факта на настъпване на ПТП, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение по САТЕ.
Безспорно по делото се установи, че н а ** г. л.а. „**" с рег. № **, управляван от свидетеля С. при маневра завой наляво от бул. „**“ към ул. „**“ предно ляво колело на автомобила попада в необезопасено препятствие на пътното платно - нарушено пътно покритие (шахта - дупка), при което са били увредени предна лява гума и предна лява джанта на л.а. „**", като ищецът е заплатил в полза на „Никойл Пауър“ ООД сумата от 417, 20 лева – стойност на ремонта.
Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова противоправно поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат /съпричиняване/. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.
С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума. Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
4
Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат, като твърдението на ответника остана голословно.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ действителната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 213, 31 евро.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.
Ето защо в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер на извършеното плащане.
Искът следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 522, 08 евро, които следва да му се присъдят.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК: 000694286 сумата от 213, 31 евро /двеста и тринадесет евро и тридесет и един евроцента/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по щета № **/04.12.2024г., във връзка с настъпило застрахователно събитие на ** г., ** района на кръстовището на бул. „**“ и ул. „**“, при което МПС лек автомобил "** **“, с рег. № **, попада в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно (шахта - дупка), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.