Решение № 18 от 13.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Кюстендил, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5357/12.05.2025 г., подадена от К. Й. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, чрез процесуалния представител Еднолично адвокатско дружество *** вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от управителя Д. М. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, насочена против Решение № 211/14.04.2025 г., постановено от РС – Дупница, по гр.д. № 1531/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на К. Й. П. срещу „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за обявяване нищожен договор за заем от 28.04.2021 г. и нищожен договор за поръчителство от същата дата и връщане на 50 лева /с равностойност 25. 56 евро/ недължими на „Агенция за събиране на вземания“. Осъдил е К. Й. П. да заплати на ответниците по 200 лева / с равностойност 102. 26 евро/ деловодни разноски на всеки от тях.

Въззивникът обжалва изцяло решението на районния съд като неправилно. Твърди се, че са налице процесуални нарушения от страна на първоинстанционният съд, като се посочва липсата на доклад по делото, акцентира се върху неразпределената доказателствена тежест между страните, както и липсата на произнасяне по заявените доказателствените искания от ищеца. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр София, район „Люлин“, бул „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, в който се изразява становище относно правилността на обжалваното решение, предвид правилно установена фактическа обстановка по делото, при спазване на процесуалния и материалния закон. Отрича се да са допуснати процесуални нарушения относно заявените доказателствени искания, като недопускането на ССчЕ се приема за правилно и се 1 обосновава с това, че с отговора ответникът се е противопоставил на това искане, тъй като с това доказателствено средство не би се изяснил правния спор между страните. Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /включително събраните във въззивното производство доказателства/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В изпълнение на задължението си произтичащи от горепосочената процесална норма и съобразявайки, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е недопустимо.

Районен съд Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от К. Й. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, чрез процесуалния представител Еднолично адвокатско дружество *** вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от управителя Д. М. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, с която са предявени за разглеждане обективно и субективно съединени установителни искове, както следва:

1/ против ответника „Кредисимо“ ЕАД – главен иск за признаване за установено в отношенията между К. Й. П. и „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за паричен заем № 2382430/28.04.2021 г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № 2382430/28.04.2021 г. поради противоречие със закона и добрите нрави;

2/ против ответника „Ай Тръст“ ЕООД – главен иск за признаване за установено в отношенията между К. Й. П. и „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от 28.04.2021 г. към договор за паричен заем № 2382430/28.04.2021 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД е нищожен поради липса на основание, противоречие със закона и добрите нрави;

3/ против ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – главен иск за признаване за установено, че К. Й. П. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /в качеството на цесионер на вземанията по процесните договори/ сумата от 50 лева /с равностойност 25. 56 евро/, допълнително възнаграждение за кредитора по повод договор за паричен заем № 2382430/28.04.2021 г.

С исковата молба са заявени доказателствени искания за задължаване на основание чл. 190 ГПК ответника „Кредисимо“ ЕАД да представи копие от договор за паричен заем № 2382430/28.04.2021г., погасителен план и СЕФ към него, ответника „Ай Тръст“ ЕООД да представи копие от договор за предоставяне на поръчителство от 28.04.2021 г. към договор за паричен заем № 2382430/28.04.2021 г., ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да представи намиращи се в него договор за паричен заем № 2382430/28.04.2021 г., договор за предоставяне на поръчителство от 28.04.2021 г., погасителен план СЕФ и др. документи.

Поискано е и допускането на съдебно – счетоводна експертиза, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени сделки между ответните дружества и ищеца, както и данни за движението по тях.

В срока по чл.131 от ГПК насрещните страни - „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са депозирали писмени отговори на исковата молба, с изразено становище за неоснователност на предявените срещу тях искове.

В хода на производството районният съд е приобщил приложените от страните писмени доказателства, без да се произнесе по заявените с исковата молба доказателствени искания. Поисканата съдебно – счетоводна експертиза е допусната и изслушана в 2 производството пред въззивната инстанция.

В обжалваното решение, при посочване, че съдът е сезиран от ищеца с иск срещу тримата ответници, с който иска договорът му за кредит да бъде обявен за нищожен, първоинстанционният съд e отразил, като фактическа обстановка, че на 28.04.2021г е сключен договор за кредит между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД за 2000 лева С с равностойност 1 022. 58 евро/, като на същата дата е сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, който ищецът счита за нищожен. С Договор от 01.02.2022 г. била извършена цесия в полза на „Агенция за събиране на вземания“. За обезпечение на кредита било посочено поръчителство, което ищецът е избрал вместо банкова гаранция, а поръчителят се е задължил да бъде солидарно отговорен по кредита, като за това е получил възнаграждение.

Правните изводи в обжалваното решение са лаконични, като съдът е приел, че не е предвидено по закон, че поръчителството е безвъзмездно, а сумата за поръчителя не е включена в годишния процент разходи по договора за кредит, предвид което следва всички искания, включително и за връщане на платените 50 лева /с равностойност 25. 56 евро/ за поръчителя да се отхвърлят като неоснователни

С диспозитива на решението е отхвърлен като неоснователен иск на К. Й. П. срещу всички трима ответници за обявяване нищожен договор за заем от 28.04.2021, нищожен договор за поръчителство от същата дата и връщане на 50 лева / с равностойност 25. 56 евро/, недължими на Агенция за събиране на вземания, .

Изложеното обуславя категоричен извод, че с обжалваното решение, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове, тъй като както бе посочено и по-горе при условията на субективно съединяване ищецът е предявил отделни искове срещу всеки един от ответниците, съобразно съществувалите между тях правоотношения. Съответно в случая установителните искове – главен и евентуален касаещи възникналото правоотношение по договор за заем са насочени срещу първия ответник, но не и срещу останалите ответници, тъй като те не са надлежни страни, съобразно очертаните с исковата молба граници на правния спор. Правоотношението възникнало по договора за поръчителство е между ищеца и втория ответник, а претенцията срещу третия ответник за недължимо платена сума е съобразена с договора за цесия.

Като е разгледал всички главни искове като предявени срещу тримата ответници, първоинстаният съд се е произнесъл по непредявени искове с обжалваното решение, което обуславя и неговата недопустимост.

Необходимо е да бъде посочено и, че диспозитивът на съдебното решение не може да е бланкетен и схематичен, без да възпроизвежда в нужната степен съответните данни за правата, предмет на исковете, страните по тях и т. н. В настоящия случай диспозитивът на обжалвания съдебен акт е именно такъв.

Както бе изложено по-горе, предявени са три самостоятелни главни искове, всеки от които е срещу различен ответник, както и един евентуален иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД. С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил като неоснователен иск на ищеца за обявяване нищожен договор за заем от 28.04.2021 г., като в този случай/при постановено отхвърлително решение по главния иск/ е налице съществен пропуск за произнасяне и по евентуалния иск.

Освен това, при предявен отрицателен установителен иск /било за обявяване на клауза или цял договор за нищожен/недействителен/, за да се формира правилно сила на пресъдено нещо, доколкото основанията за нищожност са различни, следва в диспозитива да се впише точно и ясно основанието, на което договор/клауза се обявява за нищожен/недействителен или се отхвърля иска на конкретното заявено основание. Това произтича от обстоятелството, че силата на пресъдено нещо може да обхваща част от законопредвидените основания за нищожност, и в случай, че ищецът счита, че е налице друго, различно от посоченото с исковата молба основание за нищожност, на което неговия иск е отхвърлен, той ще може да предяви иск на друго основание.

3

В допълнение следва да се посочи, че при обективно съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен като главен, а друг – като евентуален, както е в случая, отхвърлянето на главния иск се явява процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалния иск и съдът дължи произнасяне по него. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. В настоящия случай от страна на районния съд изобщо не е разглеждан предявения евентуален иск, както бе посочено и по-горе/..

При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, поради което същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато на ДнРС за ново разглеждане от друг състав.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд- Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд, като същият съобрази и разноските, направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 211/14.04.2025 г., постановено от РС – Дупница, по гр.д. № 1531/2024 г. по описа на същия съд и