Решение № 3539 от 09.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3539 гр. Пловдив, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330119267 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Т. Д., чрез п. – а. А. К., срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 580,16 лева, от която: 60 лева – за услуга „извикване товароразтоварване, репатриране“; 60 лева – за ремонт на джанти; 48 лева – за измерване на геометрия; 372,16 лева – за закупуване на автомобилни гуми; 40 лева – за демонтаж, монтаж и баланс, която общо претендирана сума представлява претърпени имуществени вреди във връзка с увреждането на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „**“, рег. № **, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, тежък психологически дискомфорт, паник атаки нощно време и сънища за настъпилия на ** г. инцидент, както и уплаха за живота и здравето на детето й, които вреди са вследствие на настъпило на ** г. пътнотранспортно произшествие, при което управляваният от ищеца на ул. „**“, в п** лек автомобил с рег. № **, попаднал в участък от пътното платно с несигнализирано и необозначено препятствие – дупка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.12.2023 г./, до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на дата ** г., около 19,30 часа, ищцата управлявала лек автомобил марка и модел „**“ с рег. № ** по ул. „**“ в 1 посока ***************** и неволно попаднала в участък от пътното платно с несигнализирано и необозначено препятствие – дупка, вследствие на което автомобилът започнал да се движи наляво в насрещното движение. Посочва се, че пътнотранспортното произшествие настъпило в тъмната част на денонощието, като за ищеца не съществувала възможност да забележи и реагира на необозначеното препятствие, намиращо се на пътното платно.

Ищцовата страна поддържа, че като водач на МПС и участник в движението, пътувайки със своето малолетно дете, е съобразила изцяло своето поведение с изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата се движила със съобразена скорост, отчитайки всички елементи от пътната обстановка и атмосферните условия, характерни за есенния период от годината. Сочи се, че след като М.

Д. овладяла автомобила и паркирала в т.нар. аварийна лента, установила, че двете леви гуми на автомобила – предна лява и задна лява, са спукани, джантите – наранени, вероятно и изкривени. След като сигнализирала за настъпилото ПТП на спешен телефон 112, на място пристигнал патрул на КАТ – Пловдив, като бил съставен Протокол за ПТП № **/** г. Посочва се, че докато полицаите съставяли протокола, Д. позвънила на Пътна помощ, за да бъде репатриран автомобилът. Твърди се, че след инцидента повредените гуми на МПС били сменени, като при направения стенд на автомобила се констатирало изкривяване на предното и задното колело, криви странични наклони от удара, както и се установило, че воланът е изкривен. Необходимите корекции били извършени, с което ремонтните дейности по автомобила приключили. Поддържа се, че претендираните имуществени вреди са свързани с разходи за репатриране на МПС и възстановяване на увредите по същото.

Твърди се, че вследствие на предизвиканото от пътната неравност произшествие, ищцата претърпяла болки и страдания, преживяла тежък психологически дискомфорт и все още търпяла паник атаки нощно време, сънувала и продължавала да преживява емоционално претърпения инцидент, както и уплаха за живота и здравето на детето й, което било в управлявания от нея автомобил при настъпване на инцидента. Счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответната община, доколкото същата стопанисва процесната улица „**“ и не е изпълнила задължението си за организиране и поддръжка на общинската пътна мрежа, обезопасяване и сигнализиране при неравност на пътното платно. Поддържа, че е налице причинна връзка между увреждането и бездействието на служители на ответника. Предвид изложеното моли да бъдат уважени предявените искове, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорват претенциите. Твърди се, че отговорността на Община Пловдив не следва да бъде ангажирана, доколкото описаното в исковата молба ПТП не е осъществено на общински път. Поддържа се, че за ответната община не съществува задължение за поддържането на пътя, на който е реализирано произшествието. На следващо място се оспорва механизмът на произшествието, както и наличието на причинно-следствена връзка с 2 настъпилите щети. Възразява се за наличие на съпричиняване поради това, че ищцата не е съобразила скоростта на движение на автомобила с атмосферните условия и състоянието на пътя, съответно не е съобразила поведението си с правилата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Възразява се и относно техническата изправност на автомобила към датата на твърдения инцидент. Оспорват се и изложените в исковата молба твърдения за претърпени от ищцата душевни болки и страдания по вид и характер. Според ответника, не са налице медицински документи във връзка с проследяване на здравословното състояние на Д. след инцидента или данни същата да е посещавала специалист за психическата си травма, както и да са й предписвани лекарства, съответно да е приемала такива. При условията на евентуалност счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на реално претърпените от ищцата болки и страдания, поради което моли да бъде намалено до справедлив размер. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски. Възразява срещу размера на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното Свидетелство за регистрация на МПС – част II се установява, че лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № **, е собственост на ищцата, с дата на регистрация ** г.

По делото е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № **/** г., съставен от м. и. Т. Г. Д. в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив. В същия като механизъм на ПТП е описано, че на ** г. в 20:00 часа на път ***, лек автомобил „**“, с рег. № **, управляван от ищцата М. Т. Д., преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което се спукват предна и дясна лява гума и има изкривяване на двете джанти.

Видно от приложена фактура № ***************** г., издадена от „НАН“ ЕООД, както и фискален бон от същата дата, се установява, че ищцата Д. е заплатила сумата в размер на 60 лева с ДДС за следните услуги: повикване, товарене – разтоварване и репатриране на МПС „**“, с рег. № **.

Представена е фактура № ** г. ведно с фискален бон за заплатена от ищцата Д. сума в размер 60 лева за ремонт на джанти, извършен от „Тинчев Груп“ ООД.

По делото са приложени фактура № ***************** г. и фискален бон, видно от които ищцата Д. е закупила от „Примекс“ ЕООД 2 броя автомобилни гуми на обща стойност в размер на 372,16 лева с ДДС.

Видно от фактура № ********** от 12.10.2023 г., издадена от „Мино98“ ООД, както и фискален бон от същата дата, ищцата Д. е заплатила сумата в размер на 40 лева за услуга – демонтаж, монтаж и баланс на два броя автомобилни гуми.

3

От фактура № ***************** г., издадена от „Калоянов 2017“ ЕООД, както и фискален бон от същата дата, се установява, че ищцата Д. е заплатила сумата в размер на 48 лева с ДДС за услуга – измерване на геометрия. В представения протокол от извършено на 12.10.2023 г. измерване по отношение на автомобил с рег. № ** е констатирано наличие на криво предно и задно колело и криви наклони вследствие на удар.

По делото е представена молба от ищцата М. Д. до управителя на „ВИТ 12“ ЕООД, от която се установява, че й е разрешено ползването на 1 /един/ ден неплатен отпуск, считано от 09.10.2023 г. до 09.10.2023 г.

Приложен е амбулаторен лист № ***************** г., издаден от д-р А.К. за извършен преглед на ищцата М. Д., при който е поставена диагноза „паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност)“. При прегледа е снета анамнеза, че вследствие на претърпяно ПТП в присъствието на малкото си дете, ищцата е преживяла стрес и от тогава не спи, не се храни и трепери, поради което е насочена за проследяване от психиатър.

От изискана и представена по делото информация от Областно пътно управление – Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че път ** е републикански път, включен в списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № 959 от 31.12.2018 г. Посочено е, че за начало на път*** приета точка върху надлеза, който минава над ж.п. линия и републикански път*** и същата точка се приема за край на общински път **.

Приложена е извадка от одобрен проект по част пътна за процесния участък.

Прието е като писмено доказателство по делото изпратено до процесуалния представител на ищцата писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, в което е отказано заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди на ищцата, доколкото е прието, че произшествието е настъпило на общински път, тъй като „**“ продължава след табелата за начало/край на гр. П. с дължима 7-8 метра и стига до републикански път **, след което започва трасето на републикански път III-565.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на Т. Г. Д.. След предявяване на съставения от него протокол за ПТП, свидетелят си спомня, че с колегата му посетили произшествие по време на нощна смяна. Местопроизшествието се намирало след табелата за излизане от гр. Пловдив, като според свидетеля ставало въпрос за републиканския път след района на **. На мястото установили лек автомобил, управляван от жена, който бил с две спукани гуми.

В участък на няколко метра от автомобила констатирали необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, на която направили снимки.

Свидетелят си спомня, че жената била притеснена и изплашена, като при имало и мъж, пристигнал на мястото с друг автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., които са преки, непосредствени и съответстват на приобщения по делото доказателствен материал.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличие на задължение на ответната община чрез свои служители да поддържа процесния пътен участък в изправно състояние; наличие на деяние (в случая бездействие) на служители на Община Пловдив, което е противоправно и е допринесло за настъпване на произшествието; размерът и обхватът на претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между бездействието, настъпването на произшествието и причинените вреди.

Основният спорен по делото въпрос е свързан с пасивната материалноправна легитимация по предявения иск във връзка със задължението за стопанисване и поддържане на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Закона за пътищата, намиращите се на територията на Република България пътища се делят на републикански и местни /общински и частни/. Отговорност за изграждането, ремонта, поддържането и управлението на републиканските пътища се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура”, а на общинските пътища – от общините /по арг. от чл. 29 и чл. 31 от Закона за пътищата/.