Решение № 1403 от 21.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100502806 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20005684 от 19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 59162/2020 г. по описа на СРС, 165 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

342, ал. 1 ТЗ, че М. В. Б. дължи на „Теленор България“ ЕАД (с ново наименование „Йетел България“ ЕАД следните суми: сумата от 145,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.09.2017 г., за мобилен апарат „ Nokia 3 white” за периода от 25.01.2018 г. до 24.06.2018 г.; сумата от 145,52 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.09.2017 г., за мобилен апарат „ Nokia 3 black” за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г.; сумата от 230,79 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2017 г., за мобилен апарат „Huawei P9 Lite mini black” за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г.; и сумата от 413,77 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2017 г., за мобилен апарат „Huawei P120 Lite black” за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г . , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15227/2020 г. по описа на СРС, 165 състав. Изцяло отхвърлени са предявените от Теленор България“ ЕАД (с ново наименование „Йетел България“ ЕАД срещу М. В. Б. искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че М. В. Б. дължи на Теленор България“ ЕАД (с ново наименование „Йетел България“ ЕАД следните суми: сумата от 121,59 лв., представляваща неплатена цена на телекомуникационни услуги по Договор от 09.09.2017 г. за мобилни услуги за номер ******* за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г.; сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор от 09.09.2017 г, за мобилни услуги; сумата от 124,20 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по Договор от 09.09.2017 г. за лизинг и цената на устройството без отстъпка; сумата от 78,79 лв., представляваща неплатена цена на телекомуникационни услуги по Договор от 09.09.2017 г. за мобилни услуги за номер *******, за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.; сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор от 09.09.2017 г, за мобилни услуги; сумата от 124,20 лв., представляваща неустойка в размер на разликата 1 между лизинговите вноски по Договор от 09.09.2017 г. за лизинг и цената на устройството без отстъпка; сумата от 74,95 лв., представляваща неплатена цена на телекомуникационни услуги по Договор от 08.12.2017 г. за мобилни услуги за номер *******, за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.; сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор от 08.12.2017 г. за мобилни услуги; сумата от 160,73 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по Договор от 08.12.2017 г. за лизинг и цената на устройството без отстъпка; сумата от 64,83 лв., представляваща неплатена цена на телекомуникационни услуги по Договор от 26.02.2018 г. за мобилни услуги за номер *******, за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.; сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор от 26.02.2018 г. за мобилни услуги; сумата от 177,24 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по Договор от 26.02.2018 г. за лизинг и цената на устройството без отстъпка.

Срещу решението, в частите, в които са отхвърлени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Теленор България“ ЕАД (с ново наименование „Йетел България“ ЕАД). В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението в атакуваните части поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не обсъдил аргументирано доводите на ищеца по отношение на дължимостта на претендираните абонаментни вноски по силата на самия договор за предоставяне на мобилни услуги. Твърди се, че видно от приложените по делото договори, се установявало, че ищцовото дружество предоставило достъп на ответника до своята мобилна мрежа и далекосъобщителни услуги, като съдът следвало да направи разграничение между претендираните стандартни месечни абонаментни такси и мобилните услуги, използвани извън стандартния месечен пакет. По отношение на исковете за признаване на вземането за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, счита, че същите не са нищожни, доколкото максималният размера на дължимите неустойки е определен от сбора на три месечни абонаментни такси без ДДС.

Поддържа, че клаузата за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на закупено крайно устройство не е неравноправна, тъй като „отстъпката“ е благо, от което потребителят се е възползвал при сключването на договора с мобилния оператор, изразяващо се в намаление на редовната пазарна цена на дадения апарат. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните размери. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – М. В. Б., чрез назначения особен представител адв. Я., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението в оспорената част е правилно и законосъобразно. Иска се оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената част.

Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ за следните суми: сумата от 145,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.09.2017 г., за мобилен апарат „Nokia 3 white” за периода от 25.01.2018 г. до 24.06.2018 г.; сумата от 145,52 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.09.2017 г., за мобилен апарат „Nokia 3 black” за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г.; сумата от 230,79 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2017 г., за мобилен апарат „Huawei P9 Lite mini black” за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г.; и сумата от 413,77 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2017 г., за мобилен апарат „ Huawei P120 Lite black” за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г., е влязло в законна сила като необжалвано.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложено към делото ч.гр.д. № 15227/2020 г. по описа на СРС, се установява, че по заявление, вх. № 3018948/30.03.2020 г., подадено от „Теленор България“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2020 г., с която е 2 разпоредено М. В. Б. да заплати на „Теленор България“ ЕАД следните суми: сума от 121,59 лева, представляваща неплатени цени за телекомуникационни услуги по договор от 09.09.2017 г. за номер 089/ 767 20 33 за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г.; сума от 62,46 лева - неустойка за прекратяване на договора от 09.09.2017 г.; сума от 145,62 лева неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.09.2017 г. за мобилен апарат „Nokia 3 white“ за периода от 25.01.2018 г. до 24.06.2018 г.; сума от 124,20 лева - неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по договора от 09.09.2017 г. и цената на устройството без отстъпка; сума от 78,79 лева, представляваща неплатени цени за телекомуникационни услуги по договор от 09.09.2017 г. за номер 089/ 366 94 99 за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.; сума от 62,46 лева - неустойка за прекратяване на договора от 09.09.2017 г.; сума от 145,62 лева - неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.09.2017 г. за мобилен апарат „N okia 3 black“ за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г.; сума от 124,20 лева - неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по договора от 09.09.2017 г. и цената на устройството без отстъпка; сума от 74,95 лева, представляваща неплатени цени за телекомуникационни услуги по договор от 08.12.2017 г. за номер 089/ 350 96 00 за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.; сума от 62,46 лева неустойка за прекратяване на договора от 08.12.2017 г.; сума от 230,79 лева - неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 08.12.2017 г. за мобилен апарат „H uawei P9 Lite mini black“ за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г.; сума от 160,73 лева - неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по договора от 08.12.2017 г. и цената на устройството без отстъпка; сума от 64,83 лева, представляваща неплатени цени за телекомуникационни услуги по договор от 26.02.2018 г. за номер 089/ 350 90 27 за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.; сума от 62,46 лева - неустойка за прекратяване на договора от 26.02.2018 г., ведно със законна лихва от 30.3.2020 г. до изплащане на вземането; сума от 413,77 лева - неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 26.02.2018 г. за мобилен апарат „Huawei P120 Lite black“ за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.; сума от 177,24 лева - неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по договора от 26.02.2018 г. и цената на устройството без отстъпка.

Така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като с разпореждане от 12.10.2020 г. съдът е дал указания на заявителя „Теленор България“ ЕАД, че на основание чл. 415, ал. 1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, за което е представил доказателства.

По делото е приет като писмено доказателство договор за мобилни услуги от 22.10.2016 г., сключен между М. В. Б. и „Теленор България“ ЕАД за предпочетен номер +3*******, със срок на валидност 24 месеца и и месечен абонамент в размер на 24,99 лв. на месец. Договорът е подписан от представител на мобилния оператор и от потребителя, чиито подпис не е оспорен. Към договора са приложени, подписани от М. В. Б. ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 22.10.2016 г. и декларация-съгласие от 22.10.2016 г., с която последният удостоверява получаването на подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги. Прието като доказателство е и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +3******* от 09.09.2017 г., в т. IV, т. 2, на което е уговорено, че срокът за ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя се продължава до 09.09.2019 г. Посочено е, че с подписването на допълнителното споразумение е предоставено 1 бр. устройство – „Nokia 3 white”. Допълнителното споразумение е подписано от представител на мобилния оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен. Към сключения договор е приложен договор за лизинг от 09.09.2017 г. и общи условия, подписани от ответника.

По делото е приет като писмено доказателство и договор за мобилни услуги от 21.12.2016 г., сключен между М. В. Б. и „Теленор България“ ЕАД за предпочетен номер +3*******, със срок на валидност 24 месеца и и месечен абонамент в размер на 24,99 лв. на месец. Договорът е подписан от представител на мобилния оператор и от потребителя, чиито подпис не е оспорен. Към договора са приложени, подписани от М. В. Б. ценова листа 3 за абонаментни планове за частни лица от 21.12.2016 г. и декларация-съгласие от 21.12.2016 г., с която последният удостоверява получаването на подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги. Прието като доказателство е и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +3******* от 09.09.2017 г., в т. IV, т. 2, на което е уговорено, че срокът за ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя се продължава до 09.09.2019 г. Посочено е, че с подписването на допълнителното споразумение е предоставено 1 бр. устройство – „Nokia 3 black”. Допълнителното споразумение е подписано от представител на мобилния оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен. Към сключения договор е приложен договор за лизинг от 09.09.2017 г. и общи условия, подписани от ответника.