Присъда № 1 от 21.02.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 1 от 21.02.2022 г. по ВНОХД № 331/2021 г. на ОС Разград

Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.

На 02.01.2019 г. е повдигнато обвинение на ЮЛК. Х. ХЮС. с обвинителен акт за това, че на 05.10.2017 г. в гр. Разград е причинил на Ф.

Ал. Хюс. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разклащане (III-та степен) на втори горен ляв резец с невъзможност за лечение и неподлежащ на стабилизиране, което води до неизбежна екстракция (изваждане) на зъба, която по своята медико-биологична характеристика е обусловила трайно затрудняване на дъвкателната функция (фазата на отхапване) и на говора – престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК. По така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 4/2019 г. по описа на РС Разград, което е приключило с осъдителна Присъда № 372 от 01.08.2019 г. по НОХД № 4/2019 г. по описа на РС Разград. С тази присъда подс. Х. е признат за винонен в това, че на 05.10.2017 г. в гр. Разград е причинил на Ф. Ал. Хюс. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разклащане (III-та степен) на втори горен ляв резец с невъзможност за лечение и неподлежащ на стабилизиране, което води до неизбежна екстракция (изваждане) на зъба, която по своята медикобиологична характеристика е обусловила трайно затрудняване на дъвкателната функция (фазата на отхапване) и на говора. За извършеното престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК на подсъдимия е наложено наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок в размер на три години. Подсъдимият е осъден да заплати разноските за досъдебното производство в полза на ОД на МВР гр. Разград и за съдебното производство в полза на РС Разград.

Против Присъда № 372 от 01.08.2019 г. по НОХД № 4/2019 г. по описа на РС Разград е подадена въззивна жалба на 15.08.2019 г. от адв. М.Е. като защитник на подс. Х.. Образувано е ВНОХД № 316/2019 г. по описа на ОС Разград. Жалбата е бланкетна. Адв. Е. счита присъдата за неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. В обобщение, отправено е искане за отмяна на присъдата, като подсъдимият бъде оправдан. Делото е приключило с Решение № 99 от 22.11.2019 г. по ВНОХД № 316/2019 г. по описа на ОС Разград, с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Присъдата на районния съд е влязла в законна сила на 22.11.2019 г.

На 11.12.2019 г. пред Апелативен съд Варна адв. Е. е подал искане за възобновяване на ВНОХД № 316/2019 г. по описа на ОС Разград. С Решение № 260913/21.08.2020 г. по НД № 66/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна съставът на съда е приел, че са налице основания за възобновяване на 1 наказателното производство по ВНОХД № 316/2019 г. на ОС Разград, като е отменил Решение № 99 от 22.11.2019 г. по ВНОХД № 316/2019 г. по описа на ОС Разград и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В решението си Апелативен съд Варна намира, че не е установено по един категоричен начин какво е било действителното обективно състояние на зъба на пострадалия Х. след процесното събитие. Дали между него и причинения резултат има причинна връзка, както и дали травмираният зъб е бил здрав преди нанасянето на удара, за да може да бъде годен предмет на престъплението по чл. 129 от НК.

На 25.08.2020 г. е образувано ВНОХД № 277/2020 г. по описа на Окръжен съд Разград, който да разгледа наново делото във връзка с указанията на Апелативен съд Варна. Съставът на втория въззивен съд е достигнал до извода, че са налице основания за отменяне на първоинстанционната присъда и връщането й за ново разглеждане. С оглед на това е постановено Решение № 11 от 23.02.2021 г. по ВНОХД № 277/2020 г. по описа на ОС Разград, с което Присъда № 372 от 01.08.2019 г. по НОХД № 4/2019 г. по описа на РС Разград е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Като причини за връщане са посочени накърняване правата на подсъдимия с оглед отхвърлено на 09.04.2019 г. искане за назначаване на СМЕ с участието на вещо лице стоматолог, както и накърняване правата на частния обвинител поради лишаване от възможност за предявяване на искане по чл. 287, ал. 5 от НПК.

На 02.03.2021 г. е образувано НОХД № 146/2021 г. по описа на РС Разград. Делото е протекло по реда на гл. 27 от НПК в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. С определение от 03.06.2021 г., постановено в открито съдебно заседание, съдебното производство е прекратено, а делото е върнато на прокурора на основание чл.

378, ал. 3 от НПК. Срещу прекратяването е подаден частен протест от 14.06.2021 г., с който се иска отмяна на протоколното определение на районния съд. Във връзка с така подадения частен протест е образувано ВЧНД № 189/2021 г. по описа на ОС Разград. Частното производство е приключило с Определение № 71 от 16.07.2021 г. по ВЧНД № 189/2021 г. по описа на ОС Разград, с което въззивният съд отменя протоколното определение на РС Разград и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Делото пред РС Разград продължава от етапа на съдебното следствие, което е обявено за приключено и е даден ход на съдебните прения. В съдебните прения прокурорът посочва, че предвид установената фактическа обстановка деянието представлява лека телесна повреда. Повереникът на частния обвинител в съдебните прения прави искане по чл. 287, ал. 5 от НПК за произнасяне с присъда, с която да подсъдимият да бъде признат за виновен за лека телесна повреда. Делото на втората първа инстанция приключва с Присъда № 30 от 21.09.2021 г. по НОХД № 146/2021 г. по описа на РС Разград, съгласно която подс. Х. е признат за винонен в това, че на 05.10.2017 г. в гр. Разград е причинил на Ф. Ал. Хюс. от същия град лека телесна повреда, 2 изразяваща се в травма на горна устна, кръвонасядане върху горнопредна страна на извивката на лява раменна става, долновътрешен квадрант на голям гръден мускул от лявата страна и от дясната страна на гръбначния стълб с охлузване на това място, довели до болка и страдание – престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК съдът е освободил от наказателна отговорност подсъдимият и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Със същата присъда и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 05.10.2017 г. в гр. Разград да е причинил на Ф. Ал. Хюс. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разклащане (III-та степен) на втори горен ляв резец с невъзможност за лечение и неподлежащ на стабилизиране, което води до неизбежна екстракция (изваждане) на зъба, която по своята медикобиологична характеристика е обусловила трайно затрудняване на дъвкателната функция (фазата на отхапване) и на говора – престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК. В тази си част присъдата е влезнала в сила като необжалвана от страните по делото.

Подсъдимият е осъден да заплати разноските за досъдебното производство в полза на ОД на МВР гр. Разград и за съдебното производство в полза на РС Разград.

На 06.10.2021 г. е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Х. чрез неговия защитник адв. Е., въз основа на която е образувано ВНОХД № 331/2021 г. по описа на ОС Разград. Излагат се твърдения, че присъдата е постановена в нарушение на закона. Счита се, че не са налице предпоставките на чл. 287, ал. 5 от НПК за изменение на обвинението. Моли се присъдата да бъде отменена и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград посочва, че присъдата е правилна, а жалбата е неоснователна. Счита, че е извършено деяние по чл. 130, ал. 2 от НК, за което е наложено нарушение, а подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.

Прокурорът е на мнение, че не е налице типично изменение на обвинението, а се касае за наказване за по-леко престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Защитникът на подс. Х. – адв. Е., моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение и да се прекрати наказателното производство. Счита, че присъдата на първата инстанция е недопустима.

Счита, че изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК е възможно само на съдебното следствие, а такова искане не е било направено.

Оспорва това искане да може да бъде предявено валидно в съдебните прения, както се е случило пред първата инстанция. Твърди, че частният обвинител в нито един момент не е подал жалба до органите на МВР или прокуратурата, 3 която да се интерпретира като тъжба. Защитникът е на мнение, че е пропуснат шестмесечният срок за образуване на наказателното производство като условие за изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 от НПК. Това е така, понеже досъдебно производство № 412 е образувано на 07.08.2018 г., а срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК е изтекъл на 05.04.2018 г. Счита за неправилно и осъждането за разноски в размер на 82,11 лв. по сметка на ОД на МВР гр.

Разград, понеже сумата е платена и е представено платежно нареждане (л. 102 от ВНОХД № 4/2019 г.).

В пренията подс. Х. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума подсъдимият посочи, че няма какво да допълни.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 2 във връзка с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда в частта, с която подс. Х. е признат за виновен за престъпление по чл. 130 ал.

2 от НК и е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., както и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати разноски в размер на 88,11 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Разград и в размер на 300 лв. по сметка на РС Разград. След отмяната Окръжен съд Разград призна подсъдимият за невиновен в това да е извършил престъплението по чл.

130, ал. 2 от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправда за това да е причинил на 05.10.2017 г. в гр. Разград на Ф. Ал. Хюс. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в травма на горна устна, кръвонасядане върху горнопредна страна на извивката на лява раменна става, долновътрешен квадрант на голям гръден мускул от лявата страна и от дясната страна на гръбначния стълб с охлузване на това място, довели до болка и страдание.

Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по делото, възприе следната фактическа обстановка:

ЮЛК. Х. ХЮС. е роден на 05.01.1976 г.в гр. Златоград, обл. Смолян, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

Към месец октомври 2017 г. подс. Ю.Х. и свид. С. Е. работели в цех за мебели, находящ се на ул. *** в гр. Разград, където е складът на „***“ със собственик и управител свид. М.А..

На 04.10.2017 г. свид. Е. и подс. Х. се движели с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, черен на цвят, който бил собственост на и 4 се управлявал от свид. Е. в този момент. Двамата пътували към склада на ул.

***, като преди да завият наляво от главния път, видели, че автомобил с марка „Ситроен“ на свид. Ф.Х. се движи от път, който не е с предимство спрямо колата на свид. Е.. Автомобилът на свид. Х. се движел бързо и много трудно спрял на знак „Стоп“, преди да излезе на главния път, по който се движел лекият автомобила „Опел Астра“. Не се случило пътно-транспортно произшествие, въпреки че свид. Х. бил създал предпоставки за такова. Колата на свид. Е. продължила по пътя си, но в момента, в който се разминавали с колата на свид. Х., подс. Х., който седял на предна дясна седалка в колата на свид. Е., направил знак с ръка към свид. Х. в смисъл „какво прави“.