Решение № 69 от 07.12.2020, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Бургас , 04.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Павел А. Ханджиев

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева

Станка С. А.а като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20202001000156 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби подадени от А. Р. А. и А.

Р. М., както и насрещна жалба от „Ц.Б.И.“ ООД против Решение № 540/ 17.02.2020 г., постановено по т.д. № 533/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас в различни негови части, според интереса и защитната теза на всеки от жалбоподателите.

Въззивната жалба от ищеца А. Р. А. , е подадена срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени претенциите му за прогласяване нищожността на решения на Общо събрание на съдружниците (ОСС) на „Ц.Б.И.“ ООД, обективирани в Протокол на ОСС от 17.09.2018 г. като се поддържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоява се, че процесните решения на ОСС освен нищожни като невзети, но отразени в протокола и дружествените книги като приети, са и извън неговата компетентност и са приети в нарушение на императивните разпоредби, касаещи законното представителство. Навежда аргументи, че решението за овластяването на трето лице за осъществяване процесуално представителство на дружеството от страна на ОСС, вместо от управителя на дружеството, е нищожно поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 140 и чл. 141 ТЗ, които изключват такава компетентност за ОСС. Счита, че извън компетентността на ОС е приемането на решение досежно редовността на връчването на поканата за провеждане на ОС на съдружника. Поддържа се възражение за 1 липса на лично връчване на поканата за провеждане на ОСС до съдружника А. Р. А., като ОСС в лицето на съдружника Айвар Мухтаров е взел нелегитимно решение относно последиците на приложението на чл. 47 ГПК.

Твърди също, че взетите на събранието решения са нищожни, тъй като въпросите, по които са били взети, не са били обявени и посочени в дневния ред в представените покани – искания за свикване, и не са били известни на съдружниците, а са били привнесени допълнително в протокола от събранието, без съгласието на всички съдружници. Направено е препращане към аргументите по това възражение, изложени в исковата молба.

Иска се да бъде отменено решението на първостепенния съд в обжалваната от ищеца част и да се постанови друго, с което да бъдат прогласени като нищожни решенията, обективирани в Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Ц.Б.И.“ ООД с дата 17.09.2018 г., нотариално заверен с рег.№ 4105/ 17.09.2018 г. – удостоверяване на подписи и рег. № 4106/ 17.09.2018 г. – удостоверяване на съдържание, на помощникнотариус по заместване М.Б., при нотариус Е.Б., с рег. № 342 на НК, с район на действие Районен съд Бургас, приложен към Заявление по образец А4, рег.№ 20181008151130.

Претендират се разноски пред двете инстанции, включително изплатените адвокатски възнаграждения.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от А. Р. М. в качеството му на трето лице – помагач на ответника „Ц.Б.И.“ ООД, чрез адв. П.Ч. – БАК, в който се поддържа искане за нейното отхвърляне. Поддържа се, че посочените от въззивника основания за нищожност на решенията на ОС на съдружниците, проведено на 17.09.2018 г., не са от категорията обстоятелства, обуславящи нищожност на посочените решения.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и от адв. Ж.М. – БАК като особен представител съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК на „Ц.Б.И.“ ООД, в който се поддържа искане за оставянето ѝ без уважение.

В отговора от името на „Ц.Б.И.“ ООД е инкорпорирана насрещната въззивна жалба на основание чл. 263, ал.2 ГПК против Решение № 540/ 17.02.2020 г., постановено по т.д. № 533/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас, подадена в частта, в която са отменени всички решения, приети на Общо събрание на съдружниците на „Ц.Б.И.“ ООД, проведено на 17.09.2018 г.

Поддържа се, че в обжалваната си част решението е неправилно. Изложени са аргументи, че моментът на провеждане на общо събрание - на 17-ия ден от връчване на поканата или в първия следващ работен ден, ако 17-ия ден се яви неработен, бил определен по единствения възможен начин, предвид обстоятелството, че съдружникът А. Р. А. не е било възможно да бъде открит за връчване на покана за насрочването на Общо събрание на определена дата. Твърди се, че А.Р.А. е променил адреса си, без да уведоми дружеството и 2 сам се е поставил в невъзможност да бъде призован. Навежда доводи, че преценката за надлежното връчване на поканата следва да се извърши според това, дали е изпратена на известния на дружеството негов адрес. В подкрепа на доводите си представя съдебна практика.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на насрещната въззивна жалба от А. Р.

А., в който се поддържа, че тя е неоснователна и необоснована. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел исковите претенции за допустими, защото са предявени в срока по чл.74 ТЗ.

Поддържа се, че за процесното Общо събрание А. не е канен и не е присъствал.

Представените към депозираното в Търговски регистър заявление покани не са стигнали до него, а изводът на съдебния изпълнител, че те са му връчени на 31.08.2018 г., е незаконосъобразен. Твърди, че на 09.10.20218 г. при справка по партидата на дружеството в Търговски регистър установил, че е подадено заявление вх.№ 20181008151130 за вписване на промени по партидата на дружеството н ТР и за първи път е узнал за такова ОСД, съгласно протокола от 17.09.2018 г. ОСД. Поддържа се, че съдържанието на поканата не отговоря на императивната разпоредба на чл.139 ТЗ и се поддържа, че А. не е бил редовно поканен, а искът му по чл.74 ТЗ е допустим и основателен, тъй като всички приети решения се явяват незаконосъобразни.

Възразява се срещу приложената съдебна практика и се поддържа искане за оставяне без уважение на насрещната жалба.

Претендират се разноски.

В подадената от А. Р. М. въззивна жалба в качеството му на трето лице – помагач на ответника „Ц.Б.И.“ ООД, чрез адв. П.Ч. – БАК се поддържа, че обжалваното решение по предявения иск на основание чл. 74 ТЗ е недопустимо и неправилно. Настоява се исковата молба да бъде върната и производството прекратено, евентуално - предявения иск по чл. 74 ТЗ да бъде отхвърлен. Твърди, че искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на преклузивния 14 дневен срок по чл. 74 ТЗ. Счита, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл. 139 ТЗ. Настоява се, че процедурата по свикване на Общо събрание е била изпълнена, въпреки недобросъвестното поведение на другия съдружник – управител.

В срока по чл. 263 ГПК по тази въззивна жалба е постъпил отговор от насрещната страна – А. Р. А.. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна и неаргументирана. Навеждат се идентични доводи с посочените в отговора по насрещната въззивна жалба от „Ц.Б.И.“ ООД, подадена от особения представител – адв. Ж.М.. Поддържа се, че А.Р.А. не е бил редовно поканен за извънредното Общо събрание на съдружниците в „Ц.Б.И.“ ООД, а искът му по чл.74 ТЗ е допустим и основателен, тъй като всички приети 3 решения, обективирани в процесния протокол от 17.0.2018 г. се явяват незаконосъобразни.

В с.з. въззивника – ищец не се явява и не се представлява. В писмено становище по същество са развити в обобщен вид доводите по правилността на решението, изложени в жалбата на А. Р. А..

За въззивника – ответник „Ц.Б.И.“ ООД се явява особения представител – адв. Ж. М., която поддържа насрещната жалба на дружеството като оспорва подадената от А.Р.А. въззивната жалба по съображенията изложени в отговора срещу нея и инкорпорираната в него насрещната жалба.

За въззивника – помагач на ответното дружество – А.Р.М. се явява представител по пълномощие – адв. Пл. Ч., който поддържа становище за недопустимост на решението по предявения иск на основание чл. 74 ТЗ като предявен след изтичане на преклузивния 14 – дневен срок, считано от датата на провеждане на ОСС. Поддържа становището, че въззивникът А. Р. А.о като съдружник е бил надлежно уведомен и приетите от ОСС решения са законосъобразни.

Бургаски апелативен съд със свое определение от 02.10.2020 г. намери, че въззивните жалби на ищеца – А.Р.А. и третото лице – помага на ответното дружество „Ц.Б.И.“ ООД – А.Р.М., както и насрещната жалба от „Ц.Б.И.“ ООД са допустими и с тях са въведен като предмет на обжалване всички части на Решение № 540/ 17.02.2020 г., постановено по т. д. № 533/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас, по предявените от А.Р.А. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за нищожност на решенията на ОСС в „Ц.Б.И.“ ООД, обективирани в протокол от 17.09.2018 г. и съединения с него в условията на евентуалност – иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на същите решения като незаконосъобразни.

Решението по предявения от А.Р.А. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за нищожност на решенията, приети от ОСС на „Ц.Б.И.“ ООД по протокол с нотариална заверка на подписите от 17.09.2018 г., е валидно и допустимо, като в съответствие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д.П., е разгледан като основен и главен иск, като иска по чл. 74 ТЗ е разгледан от първостепенния съд като евентуално предявен.

С предявения установителен иск за нищожност на решенията на ОСС на „Ц.Б.И.“ ООД в исковата молба, подадена от А.Р.А. са въведени твърдения за нищожност, като основанията на този иск са разграничени в съответствие с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията Д.П. само с оглед въведените твърдения за липсващи – неприети решения; с оглед твърденията за некомпетентност на ОСС да приема решения относно редовността на връчването на поканата до съдружника – въззивника-ищец А.Р.А. по реда на чл. 47 ГПК и овластяването от ОСС на пълномощник – адвокат за осъществяване на процесуално представителство.

Въззивния съд в настоящия му състав намира, че като нистанция по същество също следва 4 да съобрази и да извърши преценка за нищожност само с оглед на тези основания, като по правилността на решението намира следното:

Във връзка с предявения иск за нищожност на решенията по представения по делото и със заявление по образец А4, рег.№2018100851130 протокол от извънредно общо събрание на съдружниците от 17.09.2018г. в ,,Ц.Б.И.“ООД обжалваното решение на първостепенния съд следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на същото решение, приемайки от своя страна следното:

Твърдението за нищожност на решенията като липсващи – неприети и само формално отразени в протокола от 17-ти септември 2018 година, е неоснователно и не се подкрепя от представените по делото доказателства. В тази връзка истинността и верността на заверения за съдържание и подписи по нотариален ред протокол се установява от събраните по искане на третото лице помагач - А.Р.М. показания от св. Д. Я., възпроизвеждащи достоверно отразената в протокола от 17-ти септември 2029 г. организация и ред на провеждане на ОСС, както и участието на посочените в него лица. Липсват основания за дискредитиране показанията на свидетеля, поради което изводът, който се налага от фактическа страна е, че събранието е проведено по време, място и начин, отразени в протокола от 17-ти септември 2018 г., отразяващ достоверно поведението и изявленията на участниците, дневния ред на провеждане, начина и резултата от извършеното гласуване.

В същия протокол не е отразено приемане на решение от ОСС във връзка с редовното връчване на поканата до управителя и съдружник А.Р.А., като съдържанието, съответстващо на това в констативния протокол на ПЧСИ С.К. от 11-ти септември 2018 година за извършеното фингирано връчване на адреса в гр. Бургас, отразява единствено предпоставките, при което присъстващия съдружник А.Р.М., притежаващ 288 009 дяла е приел, че събранието се провежда в отсъствието на притежаващия 32 010 дяла съдружник А.Р.А..