Определение № 1670 от 03.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1670 гр. София, 31.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241100602669 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от адв. Д.Г., САК срещу Определение № 931 от 13.03.2024г. на СРС, НО, 93 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на адв. Г. срещу постановление на СРП от 24.07.2023г., с което е прекратено наказателното производство по ДП 1001/2019г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. №21922/2019г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 325, ал.3, вр.ал.1 НК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението. Посочено е, че СРС, 93 състав не се е съобразил с правните изводи на контролиращата инстанция. Иска се за отмяна на акта на СРС, 93 състав и връщане на преписката на СРП за продължаване на действията по разследването.

След запознаване с материалите по делото въззивният съд установи следното:

ДП 1001/2019г по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. №21922/2019г. по описа на СРП е образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК на 04.06.2012г. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр.ал. 1 НК, а именно: за това , че на 04.06.2019г. около 12.20ч. в гр. София в близост до вход на бензиностанция „Лукойл“ , на кръстовището на ул. „Европейски път“ и безименен пъ , водещ към изход/вход на магазин „Метро-2“ са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на МПС , при опит за извършване на маневра „обратен завой“ от товарен микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № СВ ****, управляван от Е.С.И., ЕГН **********, който засякъл и отнел предимство на движещия се срещу него л.а. „Ауди“, модел А4, рег. № СВ **** НК, управляван от И. Т. Д., ЕГН ********** и л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, рег № СА **** ХС, управляван от Костадин И.ов Д., ЕГН **********, като след словесен 1 скандал между водачите И. и Д., И. произвел изстрел със законно притежавано огнестрелно бойно оръжие- пистолет марка „Глог“, модел „9х19URL 321“.

С постановление за спиране на наказателното производство от 23.12.2022г, изведено с печат от деловодството на СРП от 29.12.2022г., прокурорът е направил извод за несъставомерност на деянието по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1НК, както и по основния състав на чл. 325, ал.1 НК и е обосновал извод, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 НК, за което съгласно чл. 161, ал.1 НК наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия пред съответния районен съд в шестмесечен срок от получаване на уведомлението. Поради горното представителят на държавното обвинение е постановил спиране на наказателното производство на основание чл. 244, ал.1, т.1, вр.чл. 25, ал1, т. 6 НК, като изрично е посочил, че при неподаване на тъжба по реда и при условията на чл. 81 НПК, наказателното производство ще бъде прекратено. В постановлението е написано, че актът на прокурора може да се обжалва в седемдневен срок от получаване на преписа по реда на чл. 244, ал.5 НПК. На 05.01.2023г. И. Т. Д. е получил постановлението лично. В съпроводително писмо до СРС, изведено с печат от деловодството на СРП, изх. № 21922/03.11.2023г. е отразено, че с определение от 27.02.2023г. по НЧД №521/2023г. по описа на СРС, НО, 6 състав /приложено по делото в заверен препис/ е потвърдено постановление за спиране на наказателното производство, като е отразено, че в шестмесечен срок , считано от 05.01.2023г. И. Д. не е подал частна тъжба срещу Е.С.И. за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 НК. Поради изложените обстоятелства прокуратурата е прекратила наказателното производство по ДП 1001/2019г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. №21922/2019г. по описа на СРП. И. Т. Д. е получил постановлението лично на 25.10.2023г., като в седемдневен срок е обжалвал постановлението.

С определение от 18.12.2023г. СРС,НО, 20 състав е оставил без разглеждане жалбата, поради липса на процесуална легитимация на Д. съгласно чл. 243, ал.4 НПК. На 08.01.2024г. И. Т. Д. чрез процесуалния си представител адв. Г. е получил препис от определението на СРС от 18.12.2023г. В законоустановения срок на 15.01.2024г. И. Т. Д. чрез адв. Г. е обжалвал определението на СРС. С определение №492 от 09.02.2024г., IV въззивен състав е отменил определение на СРС от 18.12.2023г. СРС,НО, 20 състав и е върнал делото на СРС за разглеждане по същество с аргумент, че жалбоподателят Д. е процесуално легитимирана страна с аргумент, изводим от четири Решения на ВКС от 2009г. и от 2011г., както и Постановление №2 на ПВС от 1974г.

След връщане на делото в СРС, същото е разпределено на друг състав, който с определение № 931 от 13.03.2024г. по ЧНД №20231110215035/ 2023г . по описа на СРС ,НО, 93 състав е приел , че жалбата е недопустима като подадена от лице без процесуална легитимация и отново е оставил жалбата на И. Т. Д. без разглеждане. В определението си СРС е посочил възможният способ за ревизиране на прокурорския акт по реда на чл. 200 НПК, която не е преклудирана. Определението е връчено на И. Т. Д. и на процесуалния му 2 представител Г. на 25.03.2024г., като същото е обжалвано в законоустановения срок на 29.03.2024г.

Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е недопустима. Правилен е изводът на СРС , НК, 93 състав, съдържащ се в определение № 931 от 13.03.2024г. по ЧНД №20231110215035/2023г., ч е И. Т. Д. няма качество на пострадало лице, тъй като СРП е преценила, че извършеното от Е.С.И. деяние не е от общ характер, поради което е могло да се образува само по частна тъжба, подадена в шестмесечен срок, от получаване на съобщението за спиране на наказателното производство. Контролиращият съд отбелязва, че единствено прокурорът има правомощие да преценява на кого и за какво престъпление да повдига обвинение, да преценява каква правната квалификация да приложи, като с това се очертава рамката на наказателното производство, извън която съдът не може да извършва контрол. С изтичането на шестмесечния срок по чл. 24, ал.6 НПК съобразно императивната разпоредба на процесуалния закон наказателното производство се прекратява и процесуалната възможност на И. Т. Д. да сезира съда с тъжба се е преклудирала.

Същият няма процесуална легитимация да обжалва акта на СРП по реда на чл. 243, ал.4 , където императивно, недвусмислено и ясно е посочен кръга от лица, които имат качеството на пострадало лице, а именно: обвиняемият, пострадалият и неговите наследници, и ощетеното юридическо лице.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за престъплението по чл.

325, ал. 3, вр.ал. 1 НК не е предвидена процесуалната фигура „пострадало лице“ по смисъла на чл. 74 НПК. Изложеното по-горе сочи, че жалбоподателят няма качество на пострадало лице , няма процесуална легитимация , а това означава, че не разполага с процесуална възможност да активира чрез жалба производство по чл. 243, ал.5 НПК. Единственият възможен способ за ревизиране на прокурорския акт е по реда на чл. 200 НПК.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243, ал.8, вр.ал.6, т.1 НПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от № 931 от 13.03.2024г. по ЧНД №20231110215035/ 2023г . по описа на СРС ,НО, 93 състав.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Делото да се върне на СРП ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4