Определение № 14840 от 19.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30105/2025
- Вид
- Определение № 14840
- Подписан
- 19.04.2026
- В сила
- 19.04.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14840 гр. С., 19.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110130105 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу С. Т. Т..
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че за процесния период, ответникът е бил клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в: гр. С., ж , ул. „П.К.“ № ..,, Г. №., АБ.№ ... Поддържа, че съгласно тези общи 1 условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли, съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата о т 796,64 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.03.2024г., ведно със законната лихва от 11.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 158,17 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г., сумата от 48,12 лева - главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от м01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,72 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2021г. до 15.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19723 от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35471/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство, включително възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се съображения, че исковата молба е нередовна и недопустима, тъй като ищецът отказва да признае съществуващи надплатени суми от страна на ответника и да извърши прихващане. Ответникът счита, че разделянето на времето на “процесни периоди“ е изкуствено и цели да прикрие дългогодишно неправомерно начисляване на суми. Посочва се, че ответникът не е подписвала и не е приемала ОУ на ищеца, което прави процесните претенции неоснователни. Оспорва се твърдението, че ответникът е „клиент“ по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като липсва двустранен писмен договор за продажба на топлинна енергия, поради което не дължи плащане за „непоискана услуга“. Сочи се още, че ищецът е начислявал дължими суми за 3 радиатора в продължение на 15 години (2004–2019 г.), въпреки че в имота (г...) винаги са били монтирани само 2 радиатора. Излагат се съображения, че през периода 1999–2003 г. г... и г.. са били ползвани като общо помещение под 2 наем, в което е имало общо 3 радиатора, но след прекратяване на наема през 2003 г., „Т.С.“ ЕАД, игнорирало исканията за корекция на данните. Сочи се още, че през м.юни 2019 г. представител на „Т.С“ ЕООД установил на място, че радиаторите са два, но ищецът не извършил необходимото прихващане на надплатените суми. Ответникът счита, че представеният по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот не е основание за финансови претенции и не доказва наличие на договорна връзка, а извлеченията от сметки намира за „едностранно генерирани документи“, които не носят неин подпис и не доказват реално потребление. По отношение на договора с „Т.С“ ЕООД, ищецът сочи, че е с изтекъл срок за процесния период и е сключен между страни, които не са страните по делото. Счита още, че протоколът от общо събрание на ЕС, приложен към исковата молба е неотносим към периода, липсват подписи на присъстващите и съдържа ръчно коригирани стойности, което е признак за злоупотреба. По тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски за производството II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: сумата от 796,64 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.03.2024г., ведно със законната лихва от 11.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 158,17 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г., сумата от 48,12 лева главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,72 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2021г. до 15.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19723 от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35471/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.
III.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По иска с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
3
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за прекратяване на запазеното право на ползване на процесния имот по отношение на другия вещен ползвател.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 35471/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ФДР „Т.С“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен номер ........, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при съобразяване на извършените отчети и дялово разпределение, включително за частта от процесния период, която не съвпада с цял отоплителен сезон, при депозит в размер на 225 евро, вносим от 4 ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Д.У.
УКАЗВА на вещото лице по СТЕ, че следва да изготви заключението след проверка на документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, като при отговор на въпрос № 4, да съобрази изравнителните сметки, но само за месеците, включени в процесния период. Вещото лице да посочи изрично дали в имота са начислени задължения за ТЕ за 2 бр. или за 3 бр. отоплителни тела, както и да приложи към заключението си документите, които са послужили за изготвяне на заключението.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 225 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Н.Н..
УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ, че следва да направи справка в счетоводните книги и в справки за движението по сметки на „Т.С.“ ЕАД, като задължава ищеца да предостави достъп на вещото лице до посочените източници, в противен случай съдът ще прецени отказа на ищеца да съдейства на вещото лице и на съда за изясняване на фактите по делото съобразно всички доказателства по делото и на осн. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказано, че претендираните по настоящото дело суми са погасени от длъжника.
ОСТВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за поставяне на задачи към СТЕ и ССчЕ, като неотносими и/или не необходими.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към 5
Център за спогодби и медиация към СРС и СГС или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде достъпен на електронен адрес:
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators). Медиацията е платена услуга.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2026 г., от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи, а третото лице помагач и с препис от исковата молба.
Вещите лица да се уведомят незабавно за поставените им задачи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6