Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 357 от 20.12.2021, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 796/2021
Вид
Решение № 357
Подписан
20.12.2021
В сила
17.05.2022
Състав
Светлана Кирилова Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а ал.1 предл. 3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Сл., 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20212230200796 по описа за 2021 година Производството е по повод жалба от Х. И.. Д. с ЕГН **********, против НП на Началник на РУ -гр Сл.,упълномощен с МЗ№8121з–515 от 14.05.18г. с което на същия за извършено нарушение по чл.104б, т. 2от ЗДП на основание чл. 175а ал.1 предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000/три хиляди/лева и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява.Процесуалния му представител, моли за отмяна на НП.

В съдебното заседание органа издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител. По делото е постъпило становище, в което АНО моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 15.07.2020 г., около 11:40 часа жалбоподателят управлявал МПС марка „БМВ“ 330 д с per № СН****ВН в гр.Сл., кв. „Надежда“.Той паркирал автомобила в зоната на кръстовището между на ул.“Калиакра“ и ул. „Пирин“, което било забелязано от служителите на РУ гр. Сл.- П.Х. и Б.Б., които се намирали в служебен автомобил . Те спрели до автомобила на жалбоподателя и му разпоредили да премести МПС от зоната на кръстовището. В изпълнение на това разпореждане,водачът на МПС-во запалил двигателя на МПС и видимо ядосан предприел маневра придружена с форсиране на двигателя на автомобила . В резултат на това му поведение МПС –во поднесло като 1 задните му гуми се завъртели няколко пъти , а автомобила продължил движението си поднасяйки купето наляво и надясно спрямо движението си.

В резултат на горното, водачът бил спрян за проверка от същите служители, пред които жалбоподателят не отрекъл поведението си но обяснил,че се е изнервил и това е довело до извършеното .

Въз основа на горното на жалбоподателя е съставен АУАН ,който последният отказал да подпише. Отказът на жалбоподателят е удостоверен с подписа на лицето Х.Б..

Въз основа на съставения АУАН, на жалбоподателя е съставено НП за извършено от него нарушение на чл. чл.104б т.2 от ЗДВП , затова ,че „като водач управлява горепосоченото МПС,като не използва пътя по неговото предназначение за превоз на пътници или товари,а го използва с цел демонстративно управление на МПС,изразяващо се в това,че форсира двигател,вследствие на което превърта задни гуми,при което автомобила преднамерено тръгва по посока на движение от дясно на ляво после на дясно,като застрашава останалите участници в движението“ като му е наложено наказание глоба в размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а,ал. 1 ,предл. 3 от ЗДП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.Съдът не споделя наведеното твърдение за нарушено право на защита на жалбоподателя, предвид добавянето в обстоятелствената част на АУАН и НП на израза“ като застрашава останалите участници в движението“. Действително след като е описал всички елементи от обективния състав на допуснатото нарушение както актосъставителя, така и АНО е вписал посочения по – горе извод, но освен него в АУАН и НП са описани всички обстоятелства във връзка с допуснатото нарушение като е посочена точната дата , мястото и механизъм на извършването му както и всички останали обстоятелства във тази връзка.

Предвид горното ,съдът счита,че посоченото допълнение не води до 2 противоречие между приетите за установени факти и обстоятелства и правната норма под която са подведени те. Не е налице и противоречие между обстоятелствената и санкционната част на атакуваното НП ,поради което съдът счита направеното в тази връзка възражение за неоснователно.

Производството от административно - наказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул. ”Калиакра ” и ул. „Пирин“, двете находящи се в кв. „Речица“ в гр. Сл. са отворени за обществено ползване.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки посоченото в АУАН и НП МПС е форсирал двигателя му ,което е довело да въртенето на задните колела на автомобила, преплъзването им и поднасяне на купето наляво и надясно .

Предвид горното, се налага безспорния извод, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели- за извършване на демонстративни маневри нерегламентирани в ЗДП.

Съдът кредитира напълно дадените от актосъставителя и свидетеля по АУАН показания като безпротиворечиви и взаимно допълващи се . По делото е безспорно установено, както въз основа на показанията на актосъставителя и свидетеля Б. така и въз основа на останалите приети по съответния процесуален ред доказателства, че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС е извършил посоченото по – горе нарушение. Кредитира показанията на св. Б., който е удостоверил отказа на жалбоподателя да подпише АУАН. Не кредитира показанията на св.Муса и св. Алишева, тъй като същите са както вътрешно противоречиви така и противоречиви помежду си. Тези свидетели отричат да е налице твърдяното от актосъставителя и св. Б. нарушение,но показанията им освен противоречиви помежду си противоречат и на останалите гласни доказателства. В подкрепа на извода на съда за изключване на показанията на св. Алишева от доказателствения материал е и обстоятелството,че същата е майка на жалбоподателя и като такава се явява заинтересована от изхода на делото.

3

Съдът не споделя и изразеното в жалбата против НП становище за „маловажност“ на извършеното, предвид факта,че на първо място соченото нарушение води до потенциална опасност както за водача на МПС така и за останалите участници в движението и на второ, видно от приложената по делото Справка за нарушител, жалбоподателят е санкциониран многократно за допуснати нарушения на ЗДП, което налага извод за системно незачитане на императивните разпоредби на ЗДП .

Наложеното наказание е определено в законоустановения размер предвиден в разпоредбата на чл.175а ал.1 пред. 3 от ЗДвП, съгласно който се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.Наложеното наказание на жалбоподателя е и съответно на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че следва да потвърди НП като законосъобразно и правилно.

Основателно и своевременно се явява искането на представителя на АНО за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи на основание в размер на 120,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

Воден от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20–0804–002219/18.08.2020 г. на Началник на РУ Сл., с което на Х. И.. Д. с ЕГН ********** , за извършено нарушение по чл.104б, т. 2от ЗДП и на основание чл. 175а ал.1 пред. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000/три хиляди/лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Х. И.. Д. с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР– Сл. разноски в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Сл. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________ 4

5