Решение № 167 от 12.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. ХАСКОВО, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500153 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр. Хасково, чрез пълномощника му адв. С..

С Решение № 863/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 661/2025 г. по описа на РС – Хасково, съдът е осъдил Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр. Хасково, общ. Хасково, ул. „Тимок“ № 97, ЕИК 126526325, да заплати на К. И. С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1603,10 лева, представляваща дължими и незаплатени части от трудови възнаграждения на ищцата за периода 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 337,81 лева, представляваща лихва за забава по чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД за периода от 01.09.2023 г. до 12.03.2025г.

С Решението съдът е осъдил Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ да заплати на К. И. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 500 лева разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Хасково сумата 469,60 лева, представляващи съдебни разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ като излага аргументи в насока на това, че съдът необосновано е приел, че Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД) № Д-01-269/06.12.2022 г., се прилага със задна дата от 01.01.2023 г., включително за работниците и служителите с прекратени трудови правоотношения към датата на приемането му. Трудовото правоотношение на ищцата било 1 прекратено със Заповед № РД 15- 274/26.07.2023 г., считано от 28.07.2023 г., поради което тя не била "заето лице" в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса. Към момента на постигане на съгласие за увеличението 10.08.2023 г. ищцата не била и страна по КТД, тъй като членството й в Синдиката на българските учители към КНСБ било прекратено на 28.07.2023 г., видно от издадената на 14.01.2025 г. служебна бележка. Навежда доводи в насока на неоснователност на иска по чл.

245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К. И.

С.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно.

Претендира разноски.

СЪДЪТ като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебната проверка въззивният съд установи,че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

За периода 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. включително, въззиваемата е работила по трудово правоотношение при въззивника и е заемала длъжността „***“. За страните са действали разпоредбите на КТД № Д-01-269/06.12.2022 г., като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД 15-274/26.07.2023 г. на директора на училището, считано от 28.07.2023 г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно Анекс № Д-01- 192/10.08.2023 г. към КТД е прието увеличение на трудовото възнаграждение в размер на 15 %.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата за доплащане между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. и увеличението с 15 %, съгласно Анекс № Д-01-192/10.08.2023 г. към КТД е в нетен размер 1603,10 лева, а дължимата лихва върху главницата от 1603,10 лева за периода от 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. е в размер на 337,81 лева.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че посоченият анекс към КТД се прилага със задна дата – от 01.01.2023 г., въззиваемата има право да получи предвиденото увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. вкл. поради което предявените искове са основателни.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените искове са основателни, поради което ги е уважил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното:

С приетото изменение на КТД с Анекс № Д-01-192/10.08.2023 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., за 2 работните заплати на заетите в системата на образованието. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г., обнародван в ДВ на 01.08.2023 г., така и с Анекса към КТД, сключен на 10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г., което означава, че както на закона, така и на подзаконовите нормативни актове, свързани с размера на работните заплати, е придадено обратно действие.

При тълкуване разпоредбите на КТД и сключения към него на 10.08.2023 г.

Анекс, следва да се вземе предвид и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн. в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., в пар. 3 на която е посочено, че пар.2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като в пар. 2 се предвиждат нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на **. В този смисъл и след като страните по КТД изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 г., това е моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.

Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията на закона - да са страни и да са полагали труд по трудово правоотношение и да са обхванати от действието на КТД по силата на членството си в синдикат.

В тази хипотеза попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работела по трудово правоотношение в системата на образованието, като е заемала длъжността „***“ в Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ и е била член на Синдиката на българските учители, като независимо от пенсионирането си, считано от 28.07.2023 г. е продължила членството си професионалната организация на българските учители, както и към датата на приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., така и към датата на подписване на Анекс № Д-01192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № 01- 269 от 06.12.2022 г. Ищцата е полагала труд през периода от 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. и има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2023 г., Наредбата и КТД увеличение на заплатата, тъй като съгласно чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд, какъвто ищцата безспорно е положила за този период. Този извод следва и от съдържанието на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД, съобразно изменението му с Анекса от 10.08.2023 г., в която разпоредба е предвидено, че от значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на увеличението е реално получаваното от служителя възнаграждение към момента на увеличението, а моментът на увеличението, съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1 от КТД е 01.01.2023 г.

С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение правилно, поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК Езикова гимназия „Проф.д-р Асен Златаров“ следва да бъде осъдена да заплати на К. И. С. сумата в размер на 250,00 евро - за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 863/03.11.2025 г. на Районен съд- Хасково по гр.д.

№ 661/2025 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр. Хасково, Община Хасково, ул. „Тимок“ № 97, ЕИК 126526325 да заплати на К. И. С., ЕГН **********, с адрес 3

**, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 250,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4