Решение № 5167 от 13.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5167

Пазарджик, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20257150701033 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по жалба на А. В. К. от гр. Пещера, чрез адв. А., срещу Решение № 1012-12-442#1 от 25.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-449-7 от 13.06.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на А. В. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2024 г. до 31.01.2025 г. в размер на 28,69 лева дневно и Разпореждане № 121-00-449-8 от 16.06.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на А. В. К. е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица - 29,20 лева дневно за периода 01.02.2024 г. – 31.01.2025 г.

Решението е оспорено като незаконосъобразно. По същество са изложени съображения за неправилно приложение на чл. 54б от КСО и Регламент № 883/2004. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката бъде върната на ответника за ново произнасяне. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А., която поддържа жалбата. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като неправилни и незаконосъобразни, издадени в нарушение на материалния закон и европейските регламенти. Претендират се разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява. Жалбата се оспорва като неоснователна с писмено становище от упълномощен процесуален представител. Моли се съдът да отхвърли жалбата и да потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.02.2024 г. жалбоподателят е подала заявление с вх. №6 10-74 в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пещера за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 01.02.2024 г. Към подаденото заявление жалбоподателят представила в ТП на НОИ – Пазарджик допълнителни документни с вх. №1019-12-934#2 от 08.05.2024 г., вх. №1019-12-1099 от 15.02.2024 г. и вх. №1019-12-1098 от 15.02.2024 г.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структуриран електронен документ документи (СЕД) U001 №899494, U003 №1003200 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция, а със СЕД U001CB №1003220 от компетентната институция на Великобритания.

Поради това с Разпореждане № 121-00-449-1 от 27.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Франция и U017 от компетентната институция на Великобритания.

В ТП на НОИ - Пазарджик за А. К. е получен структуриран електронен документи U017 №1053498 от компетентна институция н^ Великобритания с удостоверени периоди на осигурена заетост: от 27.02.2021 г. до 02.10.2021 г.; от 06.04.2022 г. до 22.09.2022 г.; от 08.03.2023 г. до 27.09.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

Били получени също и структурирани електронни документи U002 №1084998 и U004 №1084995 от компетентна институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост: от 26.12.2023 г. до 30.12.2023 г.; от 20.11.2023 г. до 31.01.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; доход за периода: от 26.12.2023 г. до 30.12.2023 г. в размер на 368.64 евро - брутен доход, от 20.11.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 4140.08 евро - брутен доход.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане № 121-00-449-2 от 01.10.2024 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

На жалбоподателя било отказвано с две отделни разпореждания отпускане на ПОБ, които били оспорени и отменени.

Междувременно в ТП на НОИ - Пазарджик са получени актуализирани структурирани електронни документи U017 №1053498 и №1233828, с които компетентната институция на Великобритания е удостоверила: периоди на осигурена заетост: от 27.02.2021 г. до 02.10.2021 г.; от 26.03.2022 г. до 24.09.2022 г.; от 26.02.2023 г. до 27.09.2023 г.

Поради това с разпореждане №121-00-449-6 от 12.06.2025 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №121-00-449-5 от 28.01.2025 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на А. К..

С Разпореждане № 121-00-449-7 от 13.06.2025 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на 2004 на А. К. било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2024 г. до 31.01.2025 г. в размер на 28.69 лв. дневно. Поради допусната грешка при изчислението, с разпореждане №121-00-449-8 от 16.06.2025 г. размерът на паричното обезщетение за безработица на А. К. е изменен и е определен нов размер на дневното парично обезщетение за безработица - 29.20 лв.

Разпореждане № 121-00-449-7 от 13.06.2025 г. и Разпореждане №121-00-449-8 от 16.06.2025 г. били обжалвани по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Пазарджик.

Във връзка с жалбата било издадено процесното решение.

За да потвърди Разпореждане № 121-00-449-7 от 13.06.2025 г. и Разпореждане №121-00-449-8 от 16.06.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесния акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърдените с процесното решение Разпореждания за отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Разпорежданията са издадени след събиране на всички относими доказателства, същите са оспорени по административен ред пред надлежния административен орган, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение. Предвид това не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се, че оспореното решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б. ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Не е спорна регистрацията на жалбоподателя в Агенцията по заетостта на 05.02.2024 г., а последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването до 31.01.2024 г. е била във Франция. Потвърденият период на заетост е бил от 20.11.2023 г. до 31.01.2024 г. В рамките на предходните периоди лицето е полагало труд във Великобритания.

Не се установява или твърди лицето да упражнява трудова дейност за периода, за който се иска обезщетение в България. Не се установява сключен трудов договор с работодател в България преди 07.02.2024 г.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"), като механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в същия, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. обнародван на 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, тоест действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Разпечатката съдържа 42 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebba510b-c047-4a3d-8213-b502a3eee991