Решение № 259 от 04.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Пазарджик, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220200377 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на М. А. М. с ЕГН: ********** от село К. против наказателно постановление № 24-0340-001216 от 18.11.2024 г. на Началник РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на НП, издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание не се явява жалбоподателят или негов упълномощен процесуален представител. От надлежно упълномощения му процесуален представител са постъпили две писмени становища, с които се поддържа жалбата и се излагат допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По 1 делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалваното НП жалбоподателят е наказан за това, че на 19.04.2024 г. в 13.42 часа в село ****** е управлявал лек автомобил „***** в посока от гр.

Септември към гр. Велинград, като при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч., е заснет с мобилна радарна система АТСС TFR1-M № 606 да се движи със скорост от 104 км/ч. След преглед на клиповете, свидетелят Х. Г. С. – мл. автоконтрольор при РУ Септември установил клип с номер 7313, на който бил заснет горепосочения автомобил да се движи със скорост от 104 км/ч. Установил, че към момента на проверката собственик на автомобила е лице от гр. Бургас, но към датата на нарушението собственик бил жалбоподателят. С. призовал жалбоподателя в РУ Септември, където на 07.10.2024 г. М. собственоръчно попълнил декларация, че на процесната дата лично той е управлявал посочения автомобил на посоченото място. Като приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, на 21.10.2024 г. С. съставил АУАН на М. в негово присъствие, който му предявил и връчил без възражения от страна на жалбоподателя. В АУАН е посочено, че последният се е движил със скорост от 104 км/ч в населено място и при отчетен толеранс от минус 3 % от км/ч от измерената скорост с оглед техническата грешка на АТСС, е прието, че превишаването на скоростта е 51 км/ч. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, с който на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя – те са ясни, логични и се подкрепят и от писмени доказателства по делото.

2

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следното:

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото място и по посоченото време в НП. В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) - мобилна (преносима) радарна система за контрол на скорост на МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации, тип TFR1-M с № 606, за чието използване на посоченото място и време, е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Вярно е, че към протокола не е приложена снимка от разположението на техническото средство, но това процесуално нарушение не се явява съществено, тъй като в приложените фотоси са точно посочени GPS координатите на разположение на същото, които не оставят никакво съмнение за точното място на разположение на техническото средство, а именно в село ******. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението 19.04.2024 г., а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са били приближаващи се автомобили. Отразени са и броя на установените нарушения - 11. Протоколът е регистриран с № 340р-7175/19.04.2024 г. В протокола е посочена и датата на проверката му от служител на РУ на МВР Септември – 22.04.2024 г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен. ИндивидуА.зирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената скорост. В атакуваното НП (а и АУАН) е посочен вида и серийния номер на техническото средство. Те са посочени и в протокола за 3 проверка № 1-27-24 от 19.02.2024 г. и в изготвените фотоси, т.е. средството за измерване е в достатъчна степен индивидуА.зирано.

Като се има предвид приложените фотоснимки, изведени от клипа от работата на АТСС и имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че са заснети от техническото средство, което е напълно вА.дно и са изготвени в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засечен е бил приближаващ се автомобил.

Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засякла приближаващ се автомобил, а и видно от фотосите, точно там се движи процесният автомобил.

Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни. На първо място съгласно чл.34 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай нарушителят е установен по безспорен и категоричен начин едва на 07.10.2024 г., когато жалбоподателят М. собственоръчно е попълнил декларация в РУ на МВР Септември, че на процесната дата лично той е управлявал посочения автомобил на посоченото място. Преди тази дата полицейските служители са само можели да гадаят кой точно е управлявал автомобила – дА. собственикът му или друго лице. В случая не се касае за издаване на ЕФ, който се издава винаги на собственика, а за съставяне на АУАН, затова е следвало да бъде установено точно лицето, което е управлявало автомобила на процесната дата 19.04.2024 г. и е извършило нарушението, за да му бъде съставен АУАН. АУАН е съставен на 21.10.2024 г., т.е. преди да са изтекли както трите месеца от откриването на нарушителя, така и преди да е изтекла една година от извършване на нарушението. На следващо място съдът изложи доводи защо счита, че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на неговата териториална компетентност. В заключение обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от ЗАНН реквизити, 4 издадено е от компетентен орган.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност и извършената служебна проверка съдът намира, че в случая не са нА.це съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишава установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/ч, а водачът се е движил със скорост 104 км/ч.

При посочване на скоростта на движение, обаче, в АУАН и НП реално е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, което е неправилно и не е в рамките на техническата грешка, допустима за техническото средство за измерване. Това е така, тъй като видно от протокола за проверка № 1-27-24 от 19.02.2024 г. за годността на техническото средство, грешката при измерване на скоростта над 100 км/ч е +/- 3 % от измерената скорост, а не +/- 3 км/ч от измерената скорост. При това положение при скорост от 104 км/ч грешката в размер на 3 % от измерената скорост е равна на 3.12 км/ч. Това означава, че закръглянето не може да се направи на 3 км/ч, защото така се утежнява положението на наказаното лице, а следва да се закръгли в „негова полза“ на 4 км/ч. При това положение превишението на скоростта в конкретния случай се явява 50 км/ч, а не 51 км/ч, както неправилно са приели контролните органи.

Това от своя страна води до неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и налагането на жалбоподателя на предвидените в нея глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. С оглед превишаването на скоростта от 50 км/ч следва да бъде приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и да се наложи на жалбоподателя предвидената в нея глоба в размер на 600 лв. Тъй като в случая не се касае до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът разполага с възможността, предвидена в чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН да измени издаденото НП като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Ето защо ще 5 следва да се измени атакуваното НП, като на жалбоподателя се наложи само наказание глоба в размер на 600 лв. за извършеното нарушение на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен.

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски съгласно отменената и потвърдена част от атакуваното НП.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, от които се установява, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за обжалването и за двете наложени санкции по НП. Няма данни за всяко поотделно колко е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което съдът счита, че следва да го раздели на две равни части и тъй като НП е отменено по отношение на една от тях, а по другата е намален размера на санкцията, ще следва да присъди съответно възнаграждение. Ето защо следва да се присъди сумата от 286 лв. в полза на жалбоподателя.

На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева с оглед потвърдената част на НП, правната и фактическа сложност на делото, проведените общо две открити съдебни заседания без участието на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмена защита.