Решение № 2680 от 20.03.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2680

Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20247180701683 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Ищецът И. Т. М., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], община Марица, област Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Ж. П., иска ответникът ОД на МВР – Пловдив да му заплати обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред, с влязло в законна сила съдебно решение (Решение № 1484/08.08.2023 г., постановено по адм. дело № 1498/2023 г. по описа на Административен съд (АдмС) [населено място], ХІV с., оставено в сила с Решение № 8428/08.07.2024 г., постановено по адм. дело № 9811/2023 г., по описа на Върховен административен съд (ВАС), VІІ отделение), на Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, както следва:

- 600 лева - обезщетение за имуществените вреди, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред административния орган, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и

- 1500 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, душевни и здравословни болки и терзания в периода от 07.04.2023 . до датата на завеждане на исковата молба 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

3. Ответникът – Областна дирекция на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Конкретните съображения в тази насока са изложени в писмен отговор вх. № 13959/28.08.2024 г. по описа на съда. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени, алтернативно да бъдат намалени до справедлив размер.

4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото се установява, че на 07.04.2023 г. М. посещава Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за да подаде заявление за издаване на СУМПС, тъй като срокът на валидност на старото му свидетелство е изтекъл. Служителите на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив отказват да приемат документите му с мотив, че към този момент, той не е имал установено обичайното пребиваване в Република България и не отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

6. Поради отказ да бъдат приети документите му за издаване на СУМПС (на 07.04.2023 г.), М. търси правна помощ и на 13.04.2023 г. с помощта на адвокат Ж. П., успява да подаде Заявление с вх. № 5426/13.04.2023 г., ведно с необходимия набор от документи. В тази връзка е представено пълномощно от същата дата, с което М. упълномощава адвокат П. да го представлява пред органите на МВР във връзка с издаване на СУМПС, като за получената от него правна консултация и придружаването му до КАТ от адвокат П. е договорено и платено от него адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (л. 12).

7. На 19.04.2023 г. М. посещава Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, за да получи СУМПС, но вместо да получи исканата услуга, бил привикан от полицейски инспектор (ПИ) Б. да даде обяснения, тъй като имало проблем - първо трябвало да се установи обичайното му пребиваване в РБ и едва след това да се обърне към „компетентните органи” в с-р „Пътна полиция” - Пловдив за издаването на СУМПС. В дадените обяснения (л. 15 по делото) М. посочва, че е работил в Германия като от септември 2022 г. договорът и регистрацията му в града били прекратени. Преди да се прибере в България направил опит в Германия да си подмени СУМПС, защото срокът на валидността му бил изтекъл, но му отказали, тъй като регистрацията му била прекратена. Твърди, ча престоят му в Германия бил с определена продължителност, като винаги се е връщал в България. На 04.04.2023 г. се прибрал окончателно в България и към момента пребивава на адрес [населено място], [улица], ап. 23. М. заявява в дадените обяснения, че обичайното му и постоянно пребиваване, както и личните му връзки са в България. Посочил е също така, че е професионален шофьор и липсата на СУМПС е пречка да упражнявам професията си.

В така дадените обяснения М. изрично е поискал писмен отговор, в който да му бъде посочена причината, поради която не му издават СУМПС.

8. Тъй като М. не получава изричен отказ за издаване на СУМПС, на 12.05.2023 г. чрез адв. Ж. П. поддава жалба вх. № 00-10124/12.05.2023 г. до Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Пловдив, срещу мълчалив отказ за подмяна на СУМПС (л. 9). В тази връзка е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г., като за изготвяне и подаване на жалбата, между М. и адвокат П. е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (л. 12).

9. На 30.05.2023 г., М. упълномощава адвокат Ж. П. да го представлява пред Началника на Сектор Пътна полиция - гл. инсп. М. като го посети в приемния му ден на същата дата по повод възникналия проблем и отказа да му бъде издадено СУМПС, като за тази правна услуга е договорено и платено от него адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (така пълномощно на л. 12 гръб).

10. По повод така подадената жалба (вх. № 00-10124/12.05.2023 г. до Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Пловдив, срещу мълчалив отказ за подмяна на СУМПС) ПИ Б. изготвя Докладна записка от 08.06.2023 г. (л. 16), в която описва горните обстоятелства и неясно защо прави предложение материалите по настоящата преписка да бъдат изпратени по компетентност в Районна прокуратура [населено място], за преценка наличието на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл. 313, ал. 1 от НК, а лицето да бъде уведомено, че не отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП.

11. На 09.06.2023 г. с писмо УРИ № 103000-12021/09.06.2023 г., връчено на адв. Ж. П., ищецът е уведомен за отказа да му бъде издадено СУМПС, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП.

12. Недоволна от този резултат, на същата дата - 09.06.2023 г., М. обжалва процесния отказ (обективиран в писмо УРИ № 103000-12021/09.06.2023 г.) пред Административен съд - Пловдив. В тази връзка е образувано адм. дело № 1498/2023 г. по описа на съда, приключило с постановяване на Решение № 1484/08.08.2023 г. С това съдебно решение съдът е отменил Отказа за издаване на СУМПС, обективиран в писмо с изх. № 103000-12021/09.06.2023 г., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, съобразно мотивите на съдебния акт. Решението на административния съд е влязло в законна сила на 08.07.2024 г. (оставено е в сила с Решение № 8428/08.07.2024 г., постановено по адм. дело № 9811/2023 г., по описа на Върховен административен съд (ВАС), VІІ отделение).

13. Като свидетели по делото са разпитани:

13.1. Й. К. К., зет на ищеца. Същият заявява, че през месец април 2023 г. И. М. се върнал от Германия и няколко дни след това посетил КАТ Пловдив за преиздаване на шофьорска книжка. Там получил отказ, не приели заявлението, отказали с мотивите, че нямал уседналост в България 6 месеца. И. се прибрал в България окончателно през месец април 2023 г. и той му бил намерил работа като шофьор, която И. трябвало да започне, но заради неиздадената шофьорска книжка това не можало да стане. За него било много важно да започне работа, защото нямал други доходи, имал кредит, трябвало да плаща сметките си. След отказа от страна на КАТ да му издадат книжка, той останал без работа. Без работа бил докато приключили делата тук в Административен съд и отказът на КАТ бил отменен. През това време свидетелят К. му давал пари за адвокатски хонорари, за жалби, за обслужване на кредита и т.н., които той, след като започнал работа, му върнал. Отразило му се зле на здравето цялата тази ситуация. След един от поредните откази през юли месец 2023 г., той получил хипертонична криза, която била документирана от извикания спешен екип на място. Те били там, в къщата, като му станало лошо и те извикали бърза помощ. Заради трудността да заплаща кредит, сметки и да поддържа жизнените си потребности, той се чувствал подтиснат, неспокоен, нервен, трудно спял. Имал затруднение с придвижването, защото непрекъснато трябвало някой да го взима с кола и да го кара донякъде, тъй като той не можел да шофира. През този период той живеел в [населено място], а къщата, която строели, била в [населено място] и той ежедневно трябвало да присъства на строежа. Цялата тази ситуация от момента на отказа да му бъде издадена книжка, включително и до настоящия момент му се отразила много зле на здравословното състояние. И до днес пиел хапчета за високо кръвно предписани от кардиолог. Проблеми с високо кръвно той започнал да има откакто възникнали проблемите с КАТ, от април 2023 г.

13.2. Р. Д. П. – заявява, че от 40 години познава М.. Били близки приятели. През април 2023 г. И. се прибрал от Германия и пожелал да си смени шофьорската книжка, тъй като бил изтекъл срокът й. Подал документи в КАТ и не му ги приели. Същата година есента успял да си вземе книжка. Той се стресирал. Наложило се многократно да го вози, че нямал книжка. На тази тема имали многократни разговори. И. живеел в Първомай. Трябвало да ходи до КАТ, до Пловдив и [населено място], защото строели къща и свидетелят П. непрекъснато го возел с колата. Неговите впечатления от времето, което прекратил заедно с И. били, че той бил стресиран, станал много напрегнат. Притеснявал се, че няма доходи, защото не можел да започне работа. Точно тогава си намерил работа като шофьор и поради неиздадената книжа не можел да започне работа. От 1995 г. бил таксиметров шофьор. Направило му впечатление, че след проблемите с КАТ И. започнал да пуши повече, сред това започнал да вдига кръвно. Оплакал му се, че е ходил на лекар и си е правил изследване. Това, което забелязал било, че постоянно бил подтиснат през този период, главата му все била наведена надолу и нямало живец в него. Преди проблемите с КАТ, той бил весел, енергичен човек, не е спирал да работи цял живот и сега за пръв път останал без работа, заради липсата на шофьорска книжка. След като му издали книжка, той започнал веднага работа като шофьор.

ІІІ. За правото:

14. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 37, ал. 2 от Закона за МВР, областните дирекции на МВР са юридически лица.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявените искови претенции, именно Областна дирекция на МВР - Пловдив.

15. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се включват следните елементи: незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред.