Решение № 778 от 19.10.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Шумен, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20223630102705 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищцата Н. Ю. Е. твърди, че срещу нея, като солидарен длъжник било образувано изп.д. № 201087604000912 по описа на ЧСИ Д.З, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.08.2010 г., изд. по ч.гр.д. № 3094/2010 г. по описа на ШРС, издаден в полза на ответника „Инвестбанк” АД гр. София, представлявано от М.И.С и С.Р.М. Сочи, че производството по изпълнителното дело започнало на 13.08.2010 г., като последното изпълнително действия на съдебния изпълнител било извършено на 24.01.2013 г. Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., постановено по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, давността за процесното вземане почнала да тече, считано от 26.06.2015 г.

Поради неизвършване на действия по принудително изпълнение срещу ищцата след тази дата, вземанията на банката срещу нея били погасени по давност и същата не дължала изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че банката няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към Е. за сума в размер на 5000,00 лв., представляваща частичен иск от такъв в общ размер 166507,01 лв., включваща присъдени главница, лихви и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 06.08.2010 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1995/06.08.2010 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3094/2010 г. по описа на P C - Шумен и въз основа на същия е образувано изп. д. № 20108760400913 по описа на ЧСИ Д.З, рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност, както и да му бъдат присъдени деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като ищецът не разполага с 1 правен интерес. Описва, че в хода на воденото изп.д. № 913/2010 г. на ЧСИ Д.З, рег. № 876 на КЧСИ били извършени редица изпълнителни действия, които описва подробно.

Действително, понастоящем производството по посоченото дело било прекратено. Моли, производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска. При условията на евентуалност, моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, излагайки подробни доводи, обосноваващи тезата, че вземането не е погасено по давност. Сочи, че и след 26.06.2015 г. са извършвани действия по принудително изпълнение, включително налагане на запори върху трудови възнаграждения. Моли да му бъдат присъдени деловодните разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения изпълнителен лист от 06.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3094/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че Г.Н.Е. и Н. Ю. Е. били осъдени да заплатят солидарно на „Инвестбанк“ АД гр. София следните суми: 141516,70 лв. – главница; 21725,47 лв. – лихва за периода 26.04.2009 г. – 06.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2010 г., както и разноски в размер на 5673,74 лв. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение № 1995/06.08.2010 г. по цитираното дело. Съдът констатира от приложеното копие на изп.д. № 20108760400912 по описа на ЧСИ Д.З рег. № 876 на КЧСИ, че същото било образувано на 13.08.2010 г. въз основа на молба от ответната страна срещу Г.Н.Е.. На 03.09.2010 г. към цитираното дело били присъединени две изпълнителни дела, едно от които № 20108760400913 по описа на същия съдебен изпълнител, образувано въз основа на описания по-горе изпълнителен лист срещу ищцата. На 29.10.2010 г. частният съдебен изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н. Е.. Съдът констатира, че на 02.04.2018 г. и на 08.04.2019 г., по искане на взискателя, бил наложен запор върху трудови възнаграждения на длъжника Г.Е.. С постановление от 22.08.2022 г. на ЧСИ производството по делото било прекратено на основание чл. 433, т. 8 от ГПК,

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на ответника няма подлежащо на принудително изпълнение вземане за сума в размер на 5000,00 лв., представляваща частичен иск от такъв в общ размер 166507,01 лв., от която 141516,70 лв. – главница; 21725,47 лв. – лихва и 3264,84 лв. , за което вземане е образувано изп.д. № 20108760400913 (присъединено към изп.д. № 20108760400912) на ЧСИ Д. З. – рег.

№ 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност. Съгласно разпоредбата на чл.

439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок.

2

Установи се по делото, а и не се спори между страните, че „Инвестбанк“ АД гр.

София се снабдило с изпълнителен лист срещу ищцата и още един длъжник – Г.Е., въз основа на издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Вземанията на дружеството се основавали на неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит.

Доказа се, че през 2010 г. въз основа описания изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 20108760400913 по описа на ЧСИ Д.З рег. № 876 на КЧСИ. Същото било присъединено към изп.д. № 20108760400912 по описа на същия ЧСИ. Ищцата, обосновавайки основателността на претенцията си, се позовава на изтекла погасителна давност. Според приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

Давността се прекъсва от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

Перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не.

Тъй като процесното изпълнително дело е образувано през 2010 г., са приложими постановките на ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, в случая погасителната давност за вземането, предмет на издадения в полза на ответната банка изпълнителен лист, започнала да тече именно на 26.06.2015 г. и изтекла на 26.06.2020 г. Възражението на ответника е, че през 2018 и 2019 г. били извършени изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запори.

Действително, такива са извършени, но те не са годни да прекъснат давността по отношение на длъжника Н. Е. с оглед относителното действие на прекъсването и спирането на давността спрямо солидарните длъжници, уредено в разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно това, съдът намира, че възможността на „Инвестбанк“ АД да събере принудително вземанията си срещу Н. Ю. Е. по изпълнителния лист (за главница, лихви и разноски) е погасена по давност, поради което те са недължими от последната.

Основното възражение на ответната страна касае допустимостта на предявения иск, твърдейки, че ищцата не разполага с правен интерес от същия. Сочи, че производството по образуваното изпълнително дело понастоящем било прекратено и не е предприемал принудителни действия за събиране на вземанията си. В тази насока, настоящият състав намира, че следва да бъде споделено мнението, обективирано в съдебната практика на ВКС (Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о.). Длъжникът-ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност 3 вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е изцяло основателна, поради което следва да бъде признато за установено, че Е . няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към „Инвестбанк“ АД за сума в в размер на 5000,00 лв., представляваща частичен иск от такъв в общ размер 166507,01 лв., от която 141516,70 лв. – главница; 21725,47 лв. – лихва и 3264,84 лв. – разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 06.08.2010 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1995/06.08.2010 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3094/2010 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 20108760400913 (присъединено към изп.д. № 20108760400912) по описа на ЧСИ Д.З, рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В хипотезата на предявен частичен иск е приложима нормата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. В случая, при цена на иска в пълния му размер 166507,01 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, минималният размер на възнаграждението се равнява на 11310,28 лева. Уговореният и платен от ищцата на пълномощника й размер възлиза на 9800,00 лева – под минималния установен размер.

Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищцата възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 9800,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 10000,00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ю. Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „Ц.О“ № 12, ет. 11, ап. 73, със съдебен адресат – адв. Н.Р от БАК, гр. Бургас, ул. „Г.“ № 1, вх. 2, ет. 3, ап. 6 и „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район „Т.“, бул. „Б.“ № 85, представлявано от М.И.С и С.Р.М , че Н. Ю. Е. няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към „Инвестбанк“ АД за сума в размер на 5000,00 лв. (пет хиляди лева) , представляваща частичен иск от такъв в общ размер 166507,01 лв., включваща 141516,70 лв. – главница; 21725,47 лв. – лихва и 3264,84 лв. – разноски въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1995/06.08.2010 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3094/2010 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изп.д. № 20108760400913 (присъединено към изп.д. № 20108760400912) по описа на ЧСИ Д.З, рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.