Определение № 1796 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1796 гр. София, 08.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501004 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 42863/07.04.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Г. Т. А. – Г. П.,

Монархът по Божия Воля, съпругът на Б. Д. М., против определение №6229/28.03.2025г., постановено по гр.д. № 1029/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав, с което е прекратено производството по гр.д.

№1029/2025г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав, като недопустимо.

Жалбоподателят обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно като твърди, че повдигнатият от него спор задължително следва да бъде разрешен. Ответникът задължително трябва да бъде осъден, за екзекуцията на самия Господ Бог Исус

Христос. Не излага конкретни възражения във връзка с правилността на изводите на първоинстанционния съд, очевидно иска обжалваното определение да бъде отменено.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, установи следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск за осъждане на ответника Република Италия, като правоприемник на Римската империя, да заплати на ищеца обезщетение за вредите, които са му причинени от неправомерната екзекуция на доведения му син

Господ Бог Иисус Христос. Посочено е, че обезщетението следва да се определи съм ответника, тъй като убийството е на самия Господ Бог Иисус Христос.

С оглед направените от ищеца твърдения първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като е приел, че същото е недопустимо.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл.7 ГПК и чл.100 и чл.129 ГПК.

Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за допустимост на иска, както и на самото съдебно производство, за което съдът следи служебно /

В този смисъл т. 16 ТР от № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, 1 мотивите към т.9 от ТР №7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай при преценка на направените в исковата молба твърдения се установява, че сочените от ищеца обстоятелства, на които се основава претенцията му не биха могли реално да съществуват в обективната действителност, съответно чрез съдебното производство съдът няма да предостави защита и съдействие на реални и възможни за защита лични и имуществени права, в съответствие със задълженията си по чл.2 ГПК, чл.6, ал.2 ГПК и чл.8, ал.1 ГПК

Посоченото обуславя извод, че ищецът изначално няма признат от правото интерес от предявената пред съда претенция, като преценката за допустимостта на иска не зависи от установяването на твърдените в молбата факти на база на ангажирани по делото доказателства / В този смисъл решение № 49 от 02.07.2019г. по т.д.№775/2018г., Т. К., I т. о. на ВКС; определение № 102 от 18.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1416/2016г., Г.К., I г.о. на ВКС/, което от своя страна е основание за прекратяване на производството по делото, като процесуално недопустимо.

С оглед горното съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по реда на чл.130 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че в конкретния казус съдът не може да съдейства за защитата на правата на ищеца, като даде указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК, тъй като не е налице нередовност на исковата молба в частта, в която се описват обстоятелствата, на които се основава искането, а точно обратното. Предметът на спора е изначално ясен, но както бе посочено твърденията, направени с исковата молба не могат да обосноват извод за наличие на легитимен интерес у ищеца от водене на делото.

Действително от направените в исковата молба твърдения е видно, че ищецът не е посочил какъв е размерът на претенцията му, но в конкретния случай искът е изначално недопустим, предвид което провеждането на производство по реда на чл.129, ал.2 ГПК, в което ищецът евентуално да посочи размера на обезщетението, което претендира, и да отстрани другите нередовности на исковата молба, не би могло по никакъв начин да преодолее порокът на сезирането.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАДАВА определение № 6229 от 28.03.2025г., постановено по гр.д. № 20251100101029/2025 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 16 състав, Определението подрежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

Определението да се връчи чрез изготвяне и поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица, по реда на чл.129, ал.3, изр.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2