Определение № 14768 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14768 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506907 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 34921 от 17.03.2026 год., постановено по гр.д.

58905/2024 год. по описа на СРС, 30 състав е върната исковата молба, ведно с уточняваща такава от 13.11.2024 г., подадени от „Милки Груп Био“ ЕАД срещу М.М.К., и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на исковата претенция.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Милки Груп Био“ ЕАД, в която се релевират доводи за неправилност.

Жалбоподателят твърди, че с изготвянето си на експертизи в качеството си на вещо лице, ответницата е нанесла неимуществени вреди на дружествотоищец, изразяващи се в уронване на репутацията и доброто име на последното, поради което същата следва да му заплати парично обезщетение. Счита, че ответницата е некомпетенетна в областта на експертизите, което е довело до причиняване вреди на дружеството. Подчертава, че исковата претенция не касае установяване на престъпно обстоятелство. Подробни съображения се излагат в жалбата, като моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответницата по жалбата М.К. е депозирала отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, като излага подробни съображения. Моли съда да 1 потвърди обжалваното разпореждане. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на „Милки Груп Био“ ЕАД, с която ищецът е предявил против М.М.К. иск за заплащане на обезщетение в размер на 5500 лева, част от цялото обезщетение в размер на 55 000 лева, за неимуществени вреди, нанесени на частния жалбоподател от ответника, и изразяващи се в даване на неверни заключения по дадена от него експертиза в качеството му на вещо лице, както следва: при представяне на особено мнение към експертиза по адм. дело № 5292/2021 г. на АССГ; експертиза по адм. дело № 12000/2023 г. на АССГ; експертиза по адм. дело № 1728/2024 г. на АССГ; съдебно-химична експертиза по АНД № 4667/2023 г. на ВРС и съдебно-химична експертиза по АНД № 1516/2022 г. на ВРС, експертиза по адм. дело № 10914/2023 г. на АССГ. Посочва, че ответницата не разполага с нужната квалификация за експертизите, тъй като не била специалист в съответната област, че изготвените от нея заключения противоречали на научната литература и на позицията на хабилитирани специалист в областта, както и на всички търговски документи, придружаващи конкретните стоки, и че същата е изложила твърдения, които не отговаряли на истината. Подробно изложени са аргументи във връзка с несъответствието на експертизите, изготвени от ответницата, с утвърдената научна литература. Вследствие на изложеното в експертизите били постановени негативни за ищеца съдебни решения и дружеството претърпяло репутационни загуби.

Постъпил е отговор на исковата молба от страна на ответницата, с който същата изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, както по основание, така и по размер. Счита, че изготвянето на заключение по допусната и назначена в съдебно производство експертиза не може да се разглежда като действие с увреждащ характер по смисъла на чл.

45 ЗЗД, извън случаите, когато е налице основание за ангажиране на 2 наказателна отговорност – за представени неверни заключения по чл. 291 НК.

Посочва, че в исковата молба не са посочени конкретно настъпили вреди, а такива се твърдят условно и общо. Твърди, че разполага с нужната компетентност за изготвяне на експертните заключения, както и че е включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт и е извършвала множество съдебнохимически експертизи, назначени от съда. Излага подробни съображения по съществото на спора.

За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на СРС е приел, че е недопустимо гражданския съд да установява извършване на престъпление, освен в хипотезата на чл.124, ал.5 от ГПК, какъвто иск обаче не е предявен.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намери от правна страна следното:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, независимо дали се касае за противоправно деяние с интензитет на престъпление или не. Общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, дава право на всяко лице, претърпяло вреди от чуждо неправомерно деяние, да търси защита по гражданскоправен ред чрез претендиране на обезщетение за вреди, без да въздига като задължителна предпоставка за това установяването на съответното деяние с присъда на наказателния съд.

Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно или по непредпазливост /чл. 291, ал. 1 и ал. 2 от НК/, е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието. Действително, установяването на това престъпление може да стане само по предвидения в закона ред - с присъда на наказателния съд, респективно с одобрено от такъв съд споразумение или от гражданския съд с установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, който е допустим само в изрично предвидени от законодателя хипотези, а именно наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано или е прекратено или спряно на посочените в нормата основания или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит.

В конкретния случай, твърдението на ищеца, че претърпените неимуществени вреди в размер на 5 500 лева, частично от общо 55 000 лева, са 3 в резултат на извършените от ответницата в качеството й на вещо лице действия, а именно даването на необосновани заключения по експертизите, по които е била назначена, обуславят претенцията му за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на репутацията и доброто име на дружеството. В този смисъл, съдът намира че не е заявена претенция за установяване на престъпление, а единствено облигационна такава за вреди от противоправно деяние, установяването на което подлежи на доказване в процеса като част от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото ищецът не цели да ангажира наказателната отговорност на ответницата, а единствено да получи парично обезщетение за вредите, които твърди да е претърпяло вследствие на нейните действия. С оглед диспозитивното начало, намиращо приложение в гражданския процес, съдът е обвързан от заявеното от ищеца искане и не може да излезе извън очертаните от него предели. В конкретния случай ищецът многократно е заявил, че претендира единствено обезщетение за вреди, а не цели да бъде установявано престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред, а от друга страна и установяването на противоправно поведение от страна на ответника не изисква като задължителна предпоставка предварително да е постановена присъда, дори деликтът да се покрива с престъпен състав по НК. С оглед горното, съдът намира че не се касае за установяване на престъпно обстоятелство като преюдициален факт в гражданския процес, което да обуслови недопустимост на исковата претенция.

Облигационната претенция за ангажиране на гражданската отговорност за твърдяното престъпление не е предпоставена от установяване на престъпното обстоятелство по надлежния ред за това – с присъда, споразумение или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, каквито факти не се установяват от доказателствата по делото, а и не се твърди да са налице.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Водим от изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане по гр. д. № 58905 от 2024 г. на СРС, 30-ти състав от 4

17.03.2026 г., с което е върната искова молба от 07.10.2024 г. и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА действия. делото за продължаване на съдопроизводствените

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5