Решение № 7744 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7744 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110149266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Славица“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение № 211/14.08.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 272/2025 г. по описа на РС-Ардино, а именно:

400.09 евро /782.50 лева/ - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр.

София, ***3, ет. 1, аб. № 384368/инсталация № **********, за период 01.10.2022 г. - 31.07.2024 г. , с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за период от 14.08.2025 г. до изплащане на вземането; 96.53 евро /188.80 лева/ - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.12.2022 г. – 12.08.2025 г.; 36.88 евро /72.13 лева/ - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.10.2022 г. – 31.07.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за период от 14.08.2025 г. до изплащане на вземането; 8.43 евро /16.48 лева/ – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2022 г. – 12.08.2025 г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника в процесния нежилищен имот топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът-собственик на имота, в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, не е изпълнил законовото си задължение за сключване на писмен договор с 1 топлофикационното предприятие. Сочи, че с ползването на доставената топлинна енергия, без заплащане на дължимата цена, ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството-ищец.

Ищецът сочи, че за стойността на потребената топлинна енергия в стопанския обект и за сумите за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.

Моли съдът да установи вземанията му към ответника така както са обективирани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Славица“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на предявените искове с твърдение, че между страните не е налице облигационно отношение. Оспорва да е собственик на процесния недвижим имот, потвърждава, че не е налице сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество. Сочи, че е продал собствения си недивижим имот /ап. № 2/ на 31.07.2024 г.

Оспорва реалната доставка в имота в твърдяното количество в исковата молба. Сочи, че до месец септември 2023 г. е заплащал „на добра воля“ издадените му от ищеца фактури за потребена топлинна енергия, но след това не е получавал фактури или други покани за плащане. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени документи.

Оспорва дължимостта на цена за услуга дялово разпределение. Оспорва дължимостта на претенцията за мораторна лихва, доколкото липсва отправена от ищеца покана.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и събраните по доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на имуществено разместване, произтичащо от един юридически факт, изразило се, в конкретния случай, в доставка на топлинна енергия в процесния имот с аб. № 384368, инст. № **********, в твърдените количества и на посочената стойност, както и извършването на услуга за дялово разпределение, с ползването на която енергия ответникът се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяването на разходите, необходими за нейното заплащане.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, евентуално – наличието на 2 валидно правно основание за разместването на имуществените блага.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, както и получаването на покана за плащане от страна на ответника, с която същият да е поставен в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

За допустимостта на иска по чл. 59 ЗЗД, ищецът не следва да разполага с друго правно средство за защита.

В конкретния случай, за допустимостта на предявения главен иск, съдът съобрази следното:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая се твърди, а и не оспорва от ответника, че не е бил сключен между страните за процесния период.

С оглед на това, съдът намира, че така предявеният иск за неоснователно обогатяване е допустим.

Същият се явява и основателен по следните съображения:

Не се оспорва от ответника, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства /нотариален акт от 2003 г. за покупката на процесния недвижим имот и нотариален акт от 31.07.2024 г. – за продажбата на апартамента/, че в рамките на исковия период 01.10.2022 г. – 31.07.2024 г. именно ответникът е бил негов собственик.

Не се твърди от ответника, а и не се установява от ангажираните по делото доказателства, друг субект, различен от собственика, да е извличал полезните свойства на вещта, в това число – да е упражнявал фактическа власт върху същата /като правомощие, част от правото на собственост/.

Установява се на следващо място от приетите по делото съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи, че процесният имот е топлоснабден, като същият е снабден с уреди за извършване на 100% дисционен отчет на наличните 1 бр. топъл водомер и един топломер, без извършване на изравнителни сметки.

3

Установява се, че в рамките на исковия период реално потребеното количество топлинна енергия в имота възлиза на сумата от 944.32 лева.

Видно от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, така потребеното количество топлинна енергия е частично заплатено, като непогасена е останала сума в размер на 782.50 лева. /съвпадаща по размер с цената на исковата претенция за главница за топлинна енергия/.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че ищецът е доставил, а ответникът е потребил в притежавания от него недвижим имот, топлинна енергия, с незаплащането на стойността на която ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца. С оглед на това, предявеният главен иск за сумата от 782.50 лева, равняващи се на 400.09 евро, се явява основателен.

Във връзка с възраженията на ответника, че същият не дължи заплащане на посочените суми, тъй като не е получавал издадени от ищеца фактури, следва да бъде посочено, че основание за наличието на задължение не е издаването на първичния счетоводен документ, а доставката, респективно – потреблението, на топлинна енергия в имота.

В хипотеза като настоящата, при която между страните липсва договор, изпращането на фактура би могло да има единствено характер на отправяне на покана за плащане. Издаването на документа обаче няма отношение към реално дължимата от потребителя сума, доколкото независимо от начисленото, съгласно счетоводството на ищеца, задължение, ответникът би дължал единствено стойността на топлинната енергия, съобразно действителното потребление – каквото в случая безспорно е доказано по размер по делото.

Предвид изложеното, предявеният главен иск подлежи на уважаване.

В полза на ищеца следва да се присъди и претендираната законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

По горните съображения следва да бъде уважен и предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от 72.13 лева /36.88 евро/ - стойност на услуга дялово разпределение, доколкото съдът намира, че осъществяването на услугата безспорно се установява по делото от ангажираните писмени доказателства и изготвените експертизи, като ищецът, спестявайки разходи за заплащане на горната сума, неоснователно се е обогатил за негова сметка.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Задължението за обезщетение неоснователно обогатяване със сумите за спестени разходи от потребена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение, е задължение без срок, т.е. изискуемостта настъпва веднага без покана и ищецът може да иска изпълнение към момента на ползването на услугата.

4

Същевременно настъпването на изискуемостта на вземането не поставя длъжника в забава, доколкото вземането е без определен ден за изпълнение /падеж/ и за поставянето на длъжника в забава е необходима покана /арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД/.

В конкретния случай, не се твърди и не се установява по делото ищецът да е изпращал, респективно – ответникът да е получавал покана за плащане на процесните задължения /представените от ответника фактури касаят други, погасени от него задължения за процесния имот/ поради което съдът намира предявените искове за неоснователни и подлежащи на отхвърляне.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат и двете страни в производството, като съдът дължи произнасяне и по отговорността за сторените разноски в заповедното производство.

В заповедното производство пред РС-Ардино, заявителят е доказал извършването на разноски в размер на 21.25 лева – държавна такса, като е претендирал и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева. Съразмерно на уважената част от претенциите, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 57.71 лева, равностойни на 29.51 евро.

Длъжникът е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на сумата от 205 евро – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 38.95 евро.

В исковото производство ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 91.39 евро, 360 евро – депозити за експертизи, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, определя в минимален размер на сумата от 100 евро. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 446.63 евро.

Ответникът е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на сумата от 250 евро – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, което съдът намира за отговарящо на действителната правна и фактическа сложност на спора, броя и цената на предявените искове, продължителността на производството и извършената от процесуалния представител работа.