Решение № 4043 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4043 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110147258 по описа за 2024 година

В. П. П. е предявила срещу „К.“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******* от 23.12.2023 г. При условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора на основание чл. 146, ал.

1 ЗЗП.

„К.“ ЕАД е предявил срещу В. П. П. осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 359,79 лева, представляваща главница по непогасен остатък от 4-та месечна вноска и главница по месечни погасителни вноски от 5-та до 10-та по Договор за потребителски кредит № ******* от 23.12.2024 г., като част от общо дължимата по договора главница в размер на 6 128,30 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 г. до изплащане на вземането.

В условията на евентуалност, в случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „К.“ ЕАД е предявил срещу В. П. П. осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 3 789,08 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ******* от 23.12.2023 г., ведно със законната лихва считано от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен процесният договор за потребителски кредит за главница от 6 000 лева при ГПР от 47,93%, ГЛП от 39,80% и срок на погасяване 24 месеца. В т. 9 на Приложение № 1 е посочен общ размер на всички плащания: 10 044,55 лева. Заявява, че сключения между страните договор е сключен от разстояние чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сочи, че заявлението й за кредит е одобрено и сумата от 6 000 лева е изпратена по банковата й сметка с приложен „обединен погасителен план“, в който към всяка месечна погасителна вноска са добавени допълнителни суми в колона „гаранция“, чиито общ размер е 5 673,78 лева. Твърди, че така общата дължима сума от нея не е посочената в договора за кредит сума от 10 044,55 лева, а 15 718,05 лева, включваща дължимата по договора сума, представляваща главницата от 6 000 лева, лихви в размер на 3 255,47 лева и т.нар. „гаранция“ в размер на 5 673,78 лева. В последствие на електронната й поща е бил изпратен и Договор за поръчителство от същата дата 23.12.2023 г., като страни в него са посочени тя и дружеството „А.Т.“ ЕООД, в който е посочено, че във връзка с подаденото от нея заявление за потребителски кредит до ответника и подписан договор за кредит и Общи условия за предоставяне на кредити, ответникът се е задължил да й предостави потребителски кредит в размер на 6 789,08 лева 1 със срок за погасяване 20.12.2025 г., след предоставяне на обезпечение за задълженията й като потребител по договора за потребителски кредит под формата на поръчителство. В Раздел IV чл. 8 от договора за поръчителство, наименован „Възнаграждение“ е посочено, че потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1, т.е. размерът на възнаграждението не е посочен в основното съдържание на договора за поръчителство. В чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство е посочено, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение, както и всички други вземания по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Разяснява, че в приложеното към този договора, касаещо възнаграждението на т.нар. поръчител в табличен вид се съдържа погасителния план, съответстващ на този, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и отделно от него отново в табличен вид дължимото възнаграждение на поръчителя в посочен общ размер от 5673,78 лева, разпределено в 24 месечни вноски, съответстващи като падежна дата с посочените падежни дати в погасителния план на договора за кредит.

Общата сума, представляваща сбора от всяка месечна погасителна вноска по договора за кредит и всяка погасителна вноска по договора за поръчителство за първите 18 месеца се равнява на една и съща сума от 726,96 лева, като 19 - та вноска е в размер на 439,53 лева, 20 - та вноска е в размер на 439,29 лева, 21 - та вноска е в размер на 439,03 лева, 22 - та вноска е в размер на 438,74 лева, 23 - та вноска е в размер на 438,41 лева и 24 - та вноска е в размер на 438,05 лева. След направена от справка в „Е.Р.“ за дължимите от нея месечни погасителни вноски по договора за кредит, установила че в действителност отбелязванията в системата за плащане показват, че дължи именно 18 месечни вноски по 726,96 лева, а останалите шест, в размери посочени в изпратеното писмо. Сочи, че на 27.06.2024 г. заплатила на ищеца сумата от 3000,00 лева, представляваща половината от стойността на главницата по кредита. Поддържа, че Договор за потребителски кредит № ******* от 23.12.2023 г. за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Същият на отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, според който: „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. На следващо място, незаконосъобразно добавената към главницата сума в размер на 789,08 лева, явно представляваща застрахователна премия по сключен групов застрахователен договор № *********-***/**** за предоставяне на застрахователни покрития на кредитополучателите на „К. “ ЕАД между ЗД „Е.Ж. “ ЕАД в качеството на застраховател и „К. ЕАД в качеството на договорител и ползващо се лице следва да бъде включена към годишния процент на разходите по кредита, тъй като по смисъла на чл. 19, ал.

1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК представлява общ разход по кредита. Тази застраховка е сключена чрез застрахователен посредник „М.Б.“ АД. Сочи, че двете дружества са свързани лица и заемодателят по договора за кредит „К.“ ЕАД получава допълнително възнаграждение от застрахователното посредничество на собственото му дружество „М.Б.“ АД за „извършеното застрахователно посредничество“ относно присъединяването му към групов застрахователен договор № *************/****. Счита, че договора не отговаря на нормативните изисквания на ЗПК, доколкото застрахователната премия е в размер надвишаващ 10 % от стойността на кредита, нейната стойност е добавена към главницата по кредита, съответно се олихвява с посочения в договора за кредит лихвен процент в размер на 39,80 %, вместо тази премия да бъде добавена към разходите по кредита, както е посочено в чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да бъде изчислен съобразно закона ГПР по кредита, както и обстоятелството, че дружеството-заемодател чрез свързаното му дружеството-застрахователен посредник на практика получава допълнително възнаграждение под формата на комисионна за застрахователно посредничество. Сочи, че договорът за кредит е недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, според който: „Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит“, какъвто безспорно е и настоящия случай. Нито в договора за кредит, нито в ОУ към него е посочено изрично, че кредитополучателя се задължавам да заплаща допълнителна такса за т.нар. „гаранция“ или „поръчителство“ на „А.Т.“ ЕООД, като ответникът „К.“ ЕАД е 2 едноличен собственик на капитала на поръчителя „А.Т.“ ЕООД и двете дружества имат един и същ адрес на седалище и управление. Поддържа, че в Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит и посочен процент на ГПР 47,93 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер формално не надвишава максималния, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но този посочен размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита. Сочи, че в договора е било посочено, че при предоставяне на обезпечение заявлението за кандидатстване на кредит се разглеждало в рамките на 48 часа, а при непредоставяне на обезпечение същото се разглеждало в рамките на 14 дни. Твърди, че сключването на договора за поръчителство противоречи на чл. 16 ЗПК предвиждащ задължение за кредитодателя сам да прецени платежоспособността на кредитополучателя. Счита, че доколкото двата договора са свързани помежду си нищожността на договора за кредит води до нищожност и на договора за поръчителство. Сочи, че заемодателят и поръчителят са свързани лица, а възнаграждението което се задължил да плати по договора за предоставяне на поръчителство е общ разход по кредита, който не е обявен, и се заобикаля по този начин императива чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен като сключен в противоречие със закона и добрите нрави, в т.ч. чл. 143, ал. 1, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Моли съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „К.“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за паричен заем № ******* от 23.12.2023, както и че ищцата е погасила чрез плащане сумата от 3 000 лева, дължима по договора за заем.

Оспорва договорът за предоставяне на обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор за паричен заем, поради което и възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в размерна на приложимия към договора за заем ГПР. Оспорва договорът за заем да е недействителен на основанията, посочени в исковата молба. Оспорва да му е бил предварително известен към датата на сключване на договора за паричен заем размерът на възнаграждението на поръчителя. Поддържа, че заемополучателката е имала право, но не и задължение да предостави обезпечение. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин, нямало разлика в размера на кредита и условията за погасяването му, като заемодателят преценявал дали да отпусне кредита съобразно заявлението и правилата за оценка на риска. Представянето на обезпечение не било задължително условие за отпускане на кредита. Възнаграждението на поръчителя не следвало да се включва в ГПР. Дори и договорът за поръчителство да е нищожен, то неговата недействителност не влияела върху договора за заем. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В исковата молба по насрещния иск „К.“ ЕАД сочи, че между страните бил сключен процесният договор за кредит от разстояние. Договорът бил за главница в размер на 6 789,08 лева, при лихвен процент от 39,80%, ГПР от 47,93% и срок за погасяване - 24 месеца.

Ищцата по първоначалния иск била заплатила еднократно на 27.06.2024 г. погасителна вноски по договора в размер на 3000 лева, разпределена за погасяване на следните задължения: сумата от 573,45 лева - главница по 1-ва до 4-та месечна вноска, като е останал непогасен остатък от 50,93 лева; сумата от 866,54 лева - възнаградителна лихва по 1- ва до 4та месечна вноска; сумата от 49 лева обезщетение за забавено изпълнение; сумата от 140 лева - такси по тарифа; сумата от 1371,01 лева, разпределена към „А.Т.“ ЕООД за погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство. Поддържа, че към датата на исковата молба по насрещния иск са дължими поради настъпил падеж следните суми: 1 359,79 лева, представляващ сбор от непогасена остатък от главница по 4-та месечна вноска в размер на 50,93 лева и главница по месечни вноски от 5-та до 10-та в размер на 1 308,86 лева, както и сумата от 1 105,89 лева -възнаградителна лихва по месечни вноски от 5-та до 10 - та. Ответницата дължала и обезщетение за забава на основание чл. 4.2, раздел Х от ОУ.