Решение № 100 от 05.04.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Козлодуй, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20221440101567 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН ********** с адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй чрез адвокат Х. Й. от САК, с която са предявени против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за обявяване нищожност на уговорената в сключения между тях договор за кредит № 9864757036 от 30.10.2021г. и анекс към него от 29.11.2021г. „такса експресно разглеждане“ и с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 352.08 лева, представляваща недължимо платена сума по същия договор за кредит № 9864757036 от 30.10.2021г. и анекс към него от 29.11.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда на 01.12.2022г. до окончателното изплащане. Претендира и направени по делото разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 9864757036 от 30.10.2021г., сключен с „Вивус.БГ ЕООД, гр. София, (с предишно наименование „4Финанс”), по силата на който се е задължил в срок до 30 дни, еднократно да върне главницата в размер на 1100 лева. Впоследствие, въз основа на сключени между страните Анекса към договора от 29.11.2021г. срока за връщане на кредита е удължен с 14 дни. На 15.12.2021г. е погасил 1 заема със сумата от общо 1489.14 лева, от които 1100 лева главница, 37.06 лева договорна лихва, 226.94 лева такса експресно разглеждане и 125.14 лева – такса за удължаване на срока за връщане на кредита.

Счита, че сключеният Договор за кредит № 9864757036 и анекса към него е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР. Твърди, че в договора е посочена услуга, свързана с усвояването на кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в ГПР, като по този начин са заобиколени изискванията на ЗПК и иска целият договор да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК. Излага доводи, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Поддържа, че е нищожна клаузата в договора, с която е начислена такса ексресно разглеждане, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Счита, че се касае за такса за отпускане на кредита, с което се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в нарушение на чл.143, т.19 от ЗЗП. Иска ако съда приеме, че съдът приеме, че договорът е валиден и действителен, да обяви нищожност на отделни клаузи от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Ответника е подал редовен писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и излага подробни съображения, включително, че съдът не може да присъжда възнаграждение по чл. 38 ЗА, ако няма доказателства за наличие на предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА.

В съдебни заседание страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат съответно искова молба и писмения отговор на същата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, 2 приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за кредит №9864757036 от 30.10.2021г., сключен между ответника „Вивус.БГ” ЕООД, гр. София (с предишно наименование „4финанс” ЕООД) – „кредитор“ и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 1100 лева, като е поел задължение да я върне в срок от 30 дни, а именно на 29.11.2021г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40.99 % и ГПР 49,7 %. Освен това кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и такса експресно разглеждане в размер на 226.94 лева. Установява се, че ответника А. А. на 29.10.2021г. е сключил с ищеца Анекс към договора за кредит №9864757036, с който е удължен срока за връщане на кредита с 14 дни - на 13.12.2021г., като ищеца е заплатил такса за удължаване в размер на 125.14 лева.

А. С. А. е погасил задължението си по Договор за кредит № 9864757036 на 15.12.2021г., като е внесъл сумата от 1364.00 лева, с която е погасил изцяло задължението си, както следва: главница - 1100 лева; договорна лихва – 37.06 лева и такса „Експресно разглеждане“ - 226.94 лева. Таксата за удължаване срока на погасяване на кредита в размер на 125.14 лева е заплатил при подписване на анекса на 29.11.2021г.

По делото са представени, освен договора за кредит и анекса към него, и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ” ЕООД, (с предишно наименование 4финанс ЕООД) и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги - кредити от разстояние и СЕФ.

Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия, посочени в общите условия. В т.3.1 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на 3 началната страница или подписал на хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне бутона „подпиши“, съгласно т.1.8 по-горе, кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в 5 профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването на договора за кредит. Отразено е, че страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 ЗЕДЕП.

В чл.13 от ОУ е уредено удължаване на срока за връщане на кредита, като съгласно т.13.1 Кредитополучателя има право да поиска да бъде удължен срока за връщане а кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, съобразно Тарифа на Кредитора. Такава Тарифа към договора и в делото не е приложена.

По тези факти между страните няма спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за недействителност на Договор за кредит № 9864757036 от 30.10.2021г. и анекса към него от 29.11.2021г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД, гр. София. В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца А.

С. А., по силата на което има право да задържи получената сума от 352.08 лева.

Съдът приема и между страните не е налице спор, че между тях е сключен Договор за кредит № 9864757036 от 30.10.2021г., както и Анекс към него от 29.11.2021г., по силата на които ищецът е получил сумата от 1100 лева, която се е задължил да върне, с договорна лихва в размер на 37.06 лева, както и да заплати такса „Експресно разглеждане“ в размер на 226.94 лева и такса за удължаване срока на договора в размер съгласно Тарифа непредставена по делото.

Съдът приема за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищеца е получил сумата по кредита от 1100 лева. Безспорно е от писмените доказателства по делото и ответника признава и, че ри 4 подписване на Анекса от 29.11.2021г. за удължаване срока за погасяване на кредита, ищеца е заплатил такса за удължаване в размер на 125.14 лева.

Безспорно е по делото и, че на 15.12.2021г. ищецът е внесъл сумата от 1364.00 лева, с която е погасил изцяло задължението си, както следва: главница - 1100 лева; договорна лихва – 37.06 лева и такса „Експресно разглеждане“ - 226.94 лева.

Съда приема за безспорно по делото и, че посочените такси и лихви не са включена в ГПР по кредита.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.

Съдът приема, че процесният Договор за кредит № 9864757036 от 30.10.2021г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите. От сключения между страните по делото Договор за кредит № 9864757036, се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно нормата на чл.6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 6 доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, то процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично 5 привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

От друга страна, отпуснатият на ищцата като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите и ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.

10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като възражение.