Решение № 11119 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11119 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110148806 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. Т. В. и Д. Т. Е., за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1288/2025г. по описа на Районен съд - Димитровград, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1988.12 евро – равностойността на 3888.41 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „Л. Т.“, блок ..., вх. ..., ет. .., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., както и сумата 34.29 евро – равностойността на 67.05 лева главница за извършено дялово разпределение за периода 01.06.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 13.08.2025г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 366.00 евро – равностойността на 751.83 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. – 05.08.2025г., както и сумата 8.99 евро – равностойността на 17.58 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за 1 периода 15.08.2022г.-05.08.2025г.

Сумите се претендират от ответниците при условията на разделност и по ½ част от сумите спрямо всеки от тях.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.Т.“, блок ..., вх. .., ет..., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ПМУ Инженеринг“ ООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1288/2025г. на Районен съд - Димитровград, срещу която е постъпило възражение от длъжника. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответника търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице.

Претендира разноски.

Ответниците редовно уведомени за исковата молба, получавайки лично препис от нея на 07.11.2025г., видно от съобщение на л. 42 и 43 от делото, и в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 07.12.2025г. не са депозирали писмен отговор. Във възражението си по чл. 414 ГПК навеждат възражение за отвод на сила на пресъдено нещо на вземанията с тези по ч.гр.д. № 48960/2023г. по описа на СРС, поради което е налице злоупотреба с право.

Конституираното трето лице-помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че е проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, ж.к. „Л. Т.“, блок ., вх. ..В, на което е взето решение за сключване на договор с „ПМУ Инженеринг“ ООД.

2

Протокола от Общото събрание на Етажните собственици е представен по делото л. 16 и въз основа на него е сключен договор между ЕС и ФДР. Представен по делото е договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и „МХ Елвеко“ ООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

Видно от представените от третото лице документи за топлоснабдения имот е извършван реален отчет в присъствие на потребителя, който е положил подписа си през 2023г. и 2025г.

Извежда се от декларация по чл. 14 ЗМДТ, че имотът е деклариран като собствен на Ж.

Т. В. и Д. Т. Е. при равни квоти от по ½ ид.ч.

От представените от ответника документи се извежда, че по посоченото частно гражданско дело № 1288/2025г. на Районен съд – Димитровград страните са сключили споразумение от 09.10.2025г., обхващащо предмета на процесните вземания за стойността на ТЕ за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., с което ответниците са признали дължимостта на вземанията и са се съгласили да заплащат стойността на доставяната ТЕ, дялово разпределение и лихви върху тях на седем месечни вноски, последната от които с падеж 09.04.2026г.

Приложен е документ, от който се установява, че по повод на сключеното между страните споразумение ответниците са платили на ищеца в хода на процеса на 09.10.2025г., 12.11.2025г., 11.12.2025г., 13.01.2026г. и 12.02.2026г. сума в размер на 1937.79 евро, което плащане е признато от ищеца.

Видно от приложените платежни документи през март 2026г. е платена още сума в размер на 294.89 евро, на 11.03.2026г. сума в размер на 375 евро и на 06.02.2026г. сума в размер на 333.94 евро. Общо платените суми възлизат на 2941.62 евро.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

3

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Приложените доказателства и липсата на оспорване от ответниците дават основание да се заключи за целите на процеса, че в рамките на процесния период са бил съсобственици при равни квоти от по ½ ид.ч. на апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к. „Лев Толстой – 2“, блок 54, вх. В, ет. 1, и като такива те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците и се извежда от представените доказателства.

4

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия 5 на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.