Решение № 180 от 10.12.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Бяла, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20244510200211 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. М. П. от с.П., обл.П., чрез адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, представлявано от управителя си адв.М. К., против НП № №BG13022024/4000/P8-87/04.07.2024г., издадено от изпълняващ длъжността Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв., на основание чл.179, ал. 3а от ЗДвП вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в АУАН. Счита, че НП е издадено при допуснати нарушения на императивни материално-правни разпоредби и съществени нарушения на процесуалните правила. На посочените основания и по подробни изложени съображения в жалбата, се прави искане обжалваното наказателното постановление да бъде отменено.

Претендират се направените разноски.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, като неоснователна, а НП да бъде потвърдено. Представя се писмено становище.

Претендират се направените разноски.

Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 13.02.2024 г. в 05:50 часа, св.А. М.-главен инспектор в отдел ПТРР Дунав мост, териториална дирекция „ТД Митница Русе“ изпълнявал служебните си задължения, когато в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост, пристигнало пътно превозно средство с peг. № *******, вид: влекач, марка и модел СКАНИЯ Р 420 ЛА, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Г. П..

След извършена проверка от контролните органи е установено, че на 16.01.2024г. в 18,20часа, по път № 1-5, км 34+704, включен в обхвата на платената пътна мрежа, горепосоченото ППС, като попадащо в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП , на посоченото място ППС-то е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20751, като за същото не е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението, с който жалбоподателя бил запознат. Предвид на това, св.М. съставил АУАН от 13.02.2024г. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, при неизпълнение на задължение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, подписан от жалбоподателя без възражение.В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. Така, на 04.07.2024г., АНО, въз основа на акта, издал обжалваното НП, с което наложил санкция на нарушителя на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП в размер на 1800лв. В хода на наказателното производство, по искане на представителя на АНО, съдът изискал писмени доказателства от „Л. Т.“ ООД, от които се установило, че водач на ППС на посочената дата бил жалб.П..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок, от легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна, мака и не по наведените в нея съображения.

Съдът кредитира показанията на св.М. като обективни, подробни, последователни, съответни на събраните писмени доказателства и доказателствени средства. В последните съдът също няма основание да се съмнява и изцяло ги споделя. Не са налице други доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение събраната доказателствена съвкупност, от която съдът изведе гореизложената фактическа обстановка.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Компетентността на актосъставителя се доказва по безспорен начин от приложената Заповед № ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. на директор на Агенция „Митници“, а тази на наказващият орган - от Заповед №РД-11-518 от 21.05.2024г. и Заповед № 2

ЧР-СП-НТУ-364/20.05.2024г., двете на председателя на УС на АПИ.

Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, което е предпоставка за отмяна на НП само на това основание, поради което възраженията в жалбата в тази насока са основателни.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. В НП е отразено, че процесното ППС, с обща допустима максимална маса над 12,т., на 16.01.2024г. е засечено по път I-5, км. 34+704, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. В НП е посочено, че за процесната дата – 16.01.2024 г. в 18,20часа за процесното ППС не са изпълнени изискванията за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащане на дължимите пътни такси, няма получени тол декларации и валидно закупена маршрутна карта, която да включва преминаване през сегмента, в границите на който се намира контролното устройство с идентификатор № 20751, на което е отчетено нарушението. По делото е налице доклад за установеното нарушение заедно със статично изображение във вид на снимков материал, представляващи доказателства за обстоятелствата по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП . В доклада, колона "тип нарушение", е посочено код: no payment (т. е. липса на плащане) като нарушението е описано по следния начин: "Няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването".

Установяването на изминато разстояние по пътищата от платената пътна мрежа е неразривно свързано със заплащането на дължимата за това тол такса – арг. от чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Изборът как да бъде определено това разстояние, респ. да бъде заплатена таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП , е предоставен на ползвателя на пътната мрежа – това може да стане въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т. е. по реда на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние) или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Следователно се касае за единно задължение за деклариране на изминатото разстояние по платената пътна мрежа, съответно за заплащане на дължимата за това тол такса, което задължение може да бъде изпълнено чрез два способа – чрез подаване на 3 декларирани тол данни посредством съответните технически средства и софтуерни продукти за геопозиционирането на превозните средства и изминатото от тях разстояние в рамките на платената пътна мрежа и заплащане на така определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна карта за предварително определения от ползвателя маршрут. Следователно, касае се до регламентирано право на ползвателя на платената пътна мрежа да избере един от двата начина на отчитане на изминатото разстояние, а не за уредено от закона негово задължение.Задължението и при двата начина на отчитане, за което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса. В този смисъл жалбоподателят е бил наясно какво точно нарушение е осъществил още към момента на съставяне на АУАН, а именно налице е неизпълнение на задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП, която норма е посочена както в АУАН, така и в НП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице, с което е осъществен състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Основателно се твърди в жалбата, че не е била установена по безспорен начин самоличността на водача на процесното ППС по време на извършване на нарушението. Съгласно показанията на актосъставителя, към момента на съставяне на АУАН за него не е налице задължение да установява самоличността на водача. В административно-наказателната преписка също не се съдържат данни АНО да е установил дали лицето, на което е съставен АУАН е бил водач на ППС към датата и часа на процесното нарушение. Т.е. към момента на издаване на НП категорично самоличността на нарушителя не е установена, което навежда на необоснованост на НП. Същото е издадено в нарушение на задължението на АНО по чл.53, ал.1 от ЗАНН да издаде НП само когато установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което го е извършило. НП страда от съществен порок, което обуславя неговата незаконосъобразност само на това основание. Факт е, че едва в хода на съдебното производство са събрани доказателства кое е лицето, извършител на деянието, което обаче не санира допуснатият от АНО порок.

Неоснователно се твърди в жалбата, че АНО може да прилага чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за нарушение по Закона за движението по пътищата, за което разпоредбата на чл.189з от същия, изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.

По същество е налице нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че на 16.01.2024г. в 18,20часа, на път 1-5, км.34+704 ППС е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20751, като за същото не е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от 4

ЗП.Установява се, че бордовото устройство за посочената дата и час е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, което е довело до преустановяване на работата му в периода от 07.01.2024г. в 15,39часа до 19.01.2024г. в 10,44часа, когато е отново включено в захранването, т.е. на 16.01.2024г. в 18,20часа бордовото устройство не е било включено и не е подавало данни, като към тази дата и час не е имало техническа неизправност в системата, водеща до невъзможност за подаване на данни. Не са ангажирани по делото доказателства, които да опровергават извода, че жалбоподателят е осъществил вмененото нарушение.

Въпреки това, обаче, съдът счита, че е налице и още една предпоставка за отмяна на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр.