Определение № 26140 от 19.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 14148/2025
- Вид
- Определение № 26140
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 531, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 538, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 52 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26140 гр. София, 19.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100514148 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на В. Л. И. срещу решение № 21330/21.11.2025 г. по гр.д. № 49587/2025 г. по описа на СРС, 86 състав, с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател, с която заявява отказ от наследството на Л.И.П, на основание чл. 52, вр. чл. 49 ЗН.
Частният жалбоподател - В. Л. И., твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че молбата за отказ от наследството е подадена от пълномощник на молителя с изрично нотариално заверено пълномощно, даващо му право да заяви пред съда от името и за сметка на молителя В. Л. И. отказ от наследството на неговия баща Л.И.П. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и да бъде разпоредено вписване на отказа му от наследство в особената книга, водена от СРС, както и издаване на удостоверение за извършеното вписване.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Предвид нормата на чл. 538, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на указания срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, отказът от наследство става с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай отказът се вписва в особена за това книга. Това 1 производство има охранителен характер и по отношение на него с а приложими правилата, регламентирани в глава 49 на част шеста от ГПК „Охранителни производства“. Съгласно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ГПК, охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице.
В конкретния случай, молбата за отказ от наследство е подадена от В. Л. И., като се заявява отказ от наследството на Л.И.П – баща на молителя. Видно от представеното удостоверение за наследници на Л.И.П, последният е починал на 03.05.2018 г. в гр. София и е оставил следните наследници – Л.Г.П. – съпруга, В. Л. И.
– син, М.Л.И. – дъщеря.
Следователно, молбата за отказ от наследство е подадена от заинтересовано лице, доколкото В. Л. И. се явява законен наследник на Л.И.П, пред родово и местнокомпетентния съд – Софийски районен съд, в съдебния район на който е открито наследството. Заявлението за отказ от наследство е подадено чрез пълномощник на молителя – адв. Д.И.Б., като към същото е приложено пълномощно с нотариална заверка както на подписана на упълномощителя В. Л. И., така и на съдържанието на упълномощителното изявление. Видно от същото, адв. Б. е упълномощена изрично да подаде пред СРС от името и за сметката на В. Л. И. заявление за отказ от наследството на Л.И.П.
С оглед изложеното се налага извод, че са спазени изискванията на чл. 52 ЗН.
Волеизявлението за отказ от наследството е направено писмено, като молбата отговоря на изискванията на чл. 531, ал. 1 ГПК. Същата е подадена от заинтересована страна чрез пълномощник, който е представил изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и съдържанието на упълномощителното му изявление, от което по несъмнен начин става ясно, че волята на упълномощителя е да бъде подадена от негово име и за негова сметка молба за отказ от наследството на неговия баща Л.И.П.
Във връзка с изложеното, съдът счита, че молбата е основателна, поради което неправилно районният съд с обжалваното решение я е отхвърлил. Ето защо, решението на СРС подлежи на отмяна, като молбата за вписване на отказ от наследство следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 21330/21.11.2025 г. по гр.д. № 49587/2025 г. по описа на СРС, 86 състав, с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател В. Л. И., с която заявява отказ от наследството на Л.И.П на основание чл. 52, вр. чл. 49 ЗН, и вместо 2 това ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на отказа на В. Л. И., ЕГН ********** от наследството на Л.И.П, ЕГН **********, починал на 03.05.2018 г., както и за издаване на удостоверение за извършеното вписване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3