Разпореждане № 171 от 16.06.2022, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 171 гр. Варна, 16.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Съдия:

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600107 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С определение №128 от 09.06.2022 г. по ВНОХД №107/2022г. на основание чл.309 от НПК съдът е взел мярка за неотклонение на подсъдимия К.Н. Н. - „гаранция“ в размер на 500 /петстотин/ лева. Срещу определението на съда в деловодството на ВАпС на 16.06.2022г. /вх.№ 3799/ е постъпила частна жалба.

Подадената частна жалба срещу определението на Апелативен съд Варна е недопустима.

Възможност за обжалване пред ВКС на определение, с което въззивният съд се произнася по мярка за неотклонение, е предвидена единствено и изрично в разпоредбата на чл. 340, ал.3 НПК. Произнасянето на ВКС по този ред е ограничено от законодателя до проверка на определения по мярка за неотклонение, с които въззивният съд се е произнесъл при постановяване на подлежащо на касационна проверка решение, но само такова, по чл. 337, ал.2 НПК, при това, само когато с решението е изменена осъдителна присъда и е определено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по реда на чл.66 НК, или друго потежко наказание. Единствено в тези случаи, след като съдът се произнесе по мярката за неотклонение след постановяване на въззивното решение, определението подлежи на проверка пред касационната инстанция.

Редът по чл.340, ал.З НПК е неприложим в настоящия случай, тъй като АС Варна се е произнесъл по мярка за неотклонение след постановяване на въззивна присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК, а не на въззивно решение в изрично изброените в нормата хипотези.

В разпоредбата на чл. 340, ал.3 НПК са очертани стриктно, без възможност за разширително тълкуване, хипотезите, в които определението по мярката за неотклонение, постановено от въззивния съд, подлежи на обжалване пред ВКС. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася след постановяване на нова въззивна присъда, по мерки за неотклонение по реда на чл. 309 НПК, не подлежат на касационна проверка.

1

В този смисъл са разпореждане №56 от 22.03.2022 г. и разпореждане №59 от 28.03.2022 г. на председателя на Трето наказателно отделение на ВКС.

От посоченото следва, че подадената частна жалба се явява процесуално недопустими и следва да се върне на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩАМ частна жалба, подадена от подсъдимия К.Н. Н. срещу определение №128 от 09.06.2022 г. по ВНОХД №107/2022г. на ВАпС.

За разпореждането да се съобщи на подсъдимия.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 2