Решение № 6895 от 05.11.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

№ …… гр. София, 05.11.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Павел Панов при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 972 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 248664/24.10.2017 г. на СРС, 127 с - в, по гр. д. № 19809/2016 г. е признато за установено, по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д.М.А. ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД ЕИК********сумата от 1 398, 48 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. в имот с абонатен номер 158791, находящ се на адрес в гр. София, ж.к „Илинден", бл. 128, вх. Б, ет. 3, ап. 28, ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2016 г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане, сумата от 49, 38 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.09.2015 г. - 19.01.2016 г., сумата от 69, 11 лв., представляваща такса за дялово разпределение в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.02.2016 г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.02.2016 г. по ч. гр. д. № 5628/2016 г. по описа на СРС, 127 с-в. С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над уважения размер от 1 398, 48 лв. до първоначално предявения размер от 1 398, 49 лв. по главницата, както и в частта за разликата над уважения размер от 49, 38 лв. до първоначално предявения размер от 49, 39 лв., както и за сумата от 6, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.09.2015 г. - 19.01.2016 г. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производство.

Решението се оспорва от ответника Д.М.А. с доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът неоснователно е разгледал само нормите на ЗЕ, без да съобрази ЗЗП, който е с предимство. Ищецът не е доказал нито наличието на договорно правоотношение, нито количеството на доставената ТЕ. Съдът не е обсъдил липсата на молба – декларация за откриване на партида на името на ответника. Ответникът не е потребител на ТЕ по смисъла на закона – чл. 153 ЗЕ. Не е налице реален отчет на уредите, а служебно начислените суми са недължими. Неправилно съдът е приел, че ОУ на дружеството създават договорни отношения между страните. Не са ангажирани доказателства за изправност на уредите за дялово разпределение, за индивидуалното им отчитане, както и за изразено съгласие на ответника с приспадане или добавяне на суми по изравнителните сметки. При липса на отчетни документи и оспорване на приетите експертизи, съдът неоснователно е приел, че ищецът има право да получи сумите в претендирания по делото размер. Тъй като СТЕ е работила по документи на ищеца, липсват независими доказателства за установяване на изразходваната ТЕ. Съдът не е изложил съображения относно оплакванията на ответника за непълнота на заключенията на вещите лица. Неправилно с решението са присъдени и суми за дялово разпределение и е прието, че претендираните суми за ТЕ са доказани по основание и размер. По тези и други доводи, моли решението да се отмени и исковете да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.“ ЕАД, в молба преди съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските на насрещната страна.

Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно призовано, не взема становище по делото.

Настоящият състав намира за установено следното

:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на страните, изложени във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо.

Производството се развива след постъпване на възражение по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД от длъжника Д.М.А.. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне само по доводите по въззивната жалба.

В правилно приложение на материалния закон СРС е съобразил при постановяване на решението, че съгласно чл. 153, ал. 1