Решение № 3000 от 10.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3000 гр. Варна, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110104243 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, ж.к. „****“, бл. 4, вх. 11, ет. 3, ап.

10 и Д. П. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес с. ****, общ. ****, положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу О****, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 29, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от м.10.1968 г. до 09.03.2022 г., на недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор ****527 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18116/20.02.2020 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в с. ****, общ. ****, с площ от 1032 кв.м., номер по предходен план: 164, кв.: 15, парцел Х, с предназначение: Урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи имоти с №№: ****579, ****149, ****151, ****435 и ****150.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърдят, че процесният недвижим имот, представляващ УПИ **** в кв. 15 по плана на с.

****, общ. ****, с площ от 1025 кв.м., е общинска собственост въз основа на АЧОС № 321 от 22.03.2006 г., вписан в СВ гр. Варна на 30.03.2006 г., том XXI, № 3, вх.рег. № 6590, дело № 4766. Понастоящем същият по актуалната кадастрална карта и в кадастралните регистри се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор ****527, находящ се в с. ****, общ. ****, с площ от 1032 кв.м., с предназначение: Урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи: ****579, ****149, ****151, ****435 и ****150. През 1975 г. **** в режим на СИО е придобил съседните на процесния имот недвижими имоти, представляващи - УПИ I**** 1 в кв. 15 с площ от 1080 кв.м. и УПИ **** с площ от 1640 кв.м., които след това е надарил на двамата си сина. Посочват, че и УПИ **** в кв. 15 по плана на с.

****, се е владял от **** Д. и Д. П. Д. от 1980 г., както и към настоящия момент. Още от 1980 г. **** е започнала да обработва дворното място заедно със съпруга си Д., с помощта на своите роднини, които са живели там.

Излагат, че повече от 40 години дворното място се владее фактически и непрекъснато без някой да е предявил претенции за него или да е пречил на ползването, като има изградена ограда, засадени са трайни насаждения орехи, лешници, които вече са на около 10 г., които са засадени от М. и Д..

През 2016 г. М. Д. закупил от чичо си съседното дворно място и към настоящия момент двата имота се ползват заедно. През 2019 г. инициирали процедура за снабдяване с нот. акт за обстоятелствена проверка за придобиване на имота по давност. При подаването на документите в Община ****, се установи, че имотът е общинска собственост, за което има съставен АЧОС № 321 от 22.03.2006 г., вписан в СВ гр. Варна на 30.03.2006 г., том XXI, № 3, вх.рег. № 6590, дело № 4766. Твърдят, че М. Д. и Д. Д. владеят имот УПИ **** в кв. 15 по плана на с. **** повече от 40 години и са го придобили по давност. Посочва, че съгласно ЗС след 01.06.1996 г. може да се придобиват имоти по давност, които са частна общинска или частна държавна собственост. С § 1. от ДР на ЗС бр. 46 от 06.06.2006 г. на ДВ спира за срок 7 месеца, считано от 31.05.2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти. Последователно с решения на НС, мораториумът за давността е удължаван през годините, като с Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д.16/2021г. на Конституционния съд на Република България, са обявени за противоконституционни разпоредбите, допускащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите частна държавна или общинска собственост, като Решението е влязло в сила на 08.03.2022 г. Сочат, че процесният имот се владее от тях и техните наследодатели от месец октомври 1968 г., когато било издадено строително разрешение и протокол за строителна линия, което владение продължава и към настоящия момент, като към 09.03.2022 г. имотът е придобит по давност от Д. Д. и М. Д., като наследници на **** Д., могат да присъединят нейното владение към своето на осн. чл. 82 от ЗС. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като оспорва всички твърдения на ищците. Оспорва твърдението, че Д. Д. и **** Д. са владели процесния имот от 1980 г., тъй като не се предоставят доказателства на какво основание се твърди да е започнало осъществяване на владението, дали някой е имал предоставено право на ползване, учредено право на строеж, договор, сделка и др. В уточняваща молба се твърди, че процесният имот всъщност е ПИ с идентификатор ****527 с площ от 1032 кв.м. и се владее от наследодателите на ищците от 1968 г., когато имало издадено за техния имот строително разрешение и протокол за строителна линия. Оспорва, че процесният имот е идентичен с този, по отношение на който е имало издадено строително разрешение и протокол за строителна 2 линия, като оспорва представените от ищците разрешително за строеж и протокол за строителна линия, тъй като процесният имот не е застроен и не са издавани такива разрешителни и протоколи за същия. Оспорва настъпването на твърдяното придобивно основание на ищците, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на ПИ с идентификатор: ****527, поради следното: С Акт за държавна собственост № 2293/22.02.1957 г. имотът, представляващ дворно място с площ от 1000 кв.м. при съседи: улица, ****, **** и **** е станал държавна собственост, въз основа на изпълнителен лист от 27.03.1953 г. по гр. д. № 4591/1953 г. на Варненски народен съд. Твърди, че с Акт за частна общинска собственост № 321/22.03.2006 г. имотът, представляващ УПИ **** в кв. 15 от 1000 кв. м. в с. ****, общ. **** при граници: улица, УПИ ****, УПИ I****, УПИ III-151, XIX-149 е станал общинска собственост на основание §42 от ПЗР от ЗИД ЗОС и заповед на Областен управител гр. Варна № АО-06-7703-124/17.03.2006 г. С Акт за частна общинска собственост № 1931/11.10.2022 г. имотът, представляващ поземлен имот с идентификатор № ****527 по КККР на с. ****, общ. ****, одобрен със Заповед № РД-18-116/20.02.2020 г. на Изп. директор на АГКК с площ от 1032 кв. м., представляващ УПИ Х-164, кв. 15 по регулационния план на с. ****, общ. ****, трайно предназначение на териториата: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, при граници: ПИ № ****579, ПИ № ****149, ПИ№ ****151, ПИ № ****435 и ПИ № ****150 е станал общинска собственост на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС, Заповед № РД-18116/20.02.2020 г. на Изп. директор на АГКК, видно и от отразеното в скица на поземлен имот № 15-1117210-27.09.2022 г. на СГКК-Варна, като определящо за вписванията и нанасянията в кадастралната карта е правото на собственост.

Сочи, че процесният имот е станал общинска собственост по силата на закон, съгласно §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./ и от 05.11.1999 г. не е изтекла придобивната давност в полза на ищците. АЧОС № 321/22.03.2006 г. констатира собствеността на общината и удостоверява осъществяването на конкретното придобивно основание, при наличието на което на акта, следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актувания имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Установява се от АДС, че спорният имот е придобит от държавата, чрез настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвидения в закона придобивен способ. Излага, че изложените обстоятелства сочат, че процесният имот е частна общинска собственост и не може да се придобие по давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Акт за държавна собственост № 2293/22.02.1957 г., в който имотът е описан като дворно място с площ от 1000 кв.м. при съседи: улица, ****, **** и ****. Приложен е и дубликат на акт от същата дата, в който обаче имотът е описан като парцел **** в кв. 15 по покъсен план, ведно със скица от 29.03.2004 г., изобразяваща имот УПИ **** в кв. 15. С писмо изх. № 761 от 06.04.2004 г. Кметът на Община **** е отправил 3 искане до Областния управител на област Варна за отписване на имота от актовите книги за държавни имоти, на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

В отговор, със Заповед № АО-06-7703-125 от 17.03.2006 г., Областният управител е наредил отписването на имота от актовите книги за имоти – частна държавна собственост, като е приел, че основанието за актуването му като такъв е отпаднало. Впоследствие, с Акт за частна общинска собственост № 321 от 22.03.2006 г., Община **** е актувала имота, описан като УПИ **** в кв. 15 с площ от 1000 кв.м., като своя частна собственост. С по-късен Акт за частна общинска собственост № 1931 от 11.10.2022 г., имотът е актуван повторно, този път съгласно данните от действащата кадастрална карта, като поземлен имот с идентификатор ****527, с площ от 1032 кв.м. От представените Удостоверение за декларирани данни с изх. № 452/24.04.2025 г. и Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 568/22.03.2006 г. се установява, че процесният имот е деклариран от Община **** още през 2006 г. с данъчна декларация по чл. 17 от ЗМДТ, а впоследствие и през 2020 г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

По делото е приета молба от **** и ****ез вписана дата, с която се иска на основание чл. 32, т. 2 от ЗТСУ за образуване на три самостоятелни имота, от които процесният се признава, че е държавна собственост. Със Заповед № 153/1.11.1993 г. заявлението е описано с вх. № 669/14.10.1993 и по него е допуснато исканото разделяне.

От Нотариален акт № 93, том VI, дело № 2004/1975 г. се установява, че **** дарява на сина си **** съседен на процесния имот, представляващ парцел II-142 в кв. 23 по плана на с. ****, с площ от 1080 кв.м. С Нотариален акт ****, том LVII, дело № 13902/1993 г., **** и съпругата му **** даряват на другия си син **** друг съседен имот - парцел **** в кв. 15 по плана на селото, с площ от 1580 кв.м. Впоследствие, с Нотариален ****, том IV, дело № 479/2016 г., **** продава придобития от него имот (УПИ I**** в кв. 15) на ищеца М. Д. Д.. Тези документи, заедно с приложените Удостоверения за наследници, установяват правото на собственост на ищците върху съседни на процесния имоти и тяхната наследствена връзка с ****, посочен като бивш собственик в АДС от 1957 г.

От Удостоверение от 04.04.2025 г. се установява, че Д. П. Д. има сключени два граждански брака с **** Д., първият, сключен на 23.10.1983 г. и е прекратен с решение по гр. дело № 276/10.02.1998 г., а вторият - сключен на 19.03.2011 г. и прекратен със смъртта на съпругата на 18.09.2017 г.

По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. И. Х.. В констативно-съобразителната част на експертизата, изготвена след запознаване с материалите по делото, извършени справки в Община ****, ОСЗ-**** и Областна администрация-Варна, както и след оглед и геодезически измервания на място, експертът установява, че за с.

**** е действал регулационен план, одобрен със Заповед №1368/31.07.1959 г., в който процесният имот е попадал в кв. 23 и се е идентифицирал като парцел III-142. Със следващия действащ РП, одобрен със Заповед № 584/14.04.1987 г., и последвалото му изменение със Заповед № 153/01.11.1993 г., имотът е 4 отразен като УПИ **** в кв. 15. Съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-116/20.02.2020 г., същият е с идентификатор ****527 и площ от 1032 кв.м., като за собственик е записана Община ****.

Вещото лице е констатирало при извършения оглед на място, че имотът е ограден откъм улицата (на запад) и от юг и югоизток към съседни имоти с бетонни колове и мрежа, като северната му граница не е материализирана. В имота са налични насаждения от люцерна и млади овощни дръвчета. Анализът на сателитни изображения от Google Earth за годините 2011, 2021 и 2024 г., приложени към експертизата, показва видими следи от обработване на имота през целия наблюдаван период.