Решение № 45 от 11.06.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Чирпан, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20245540200081 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата от адвокат Ж. С. З. от АК - Стара Загора, като пълномощник на Й. М. Х., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ** - чрез адв.

Ж. З., против Наказателно постановление № 23-0375-000502 от 15.12.2023г. на И. **, на длъжност Началник група към ОД на МВР - Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което й е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище, че наказателното постановление отговаря на законовите изисквания и е издадено в законоустановените срокове. Същото се явява правилно и законосъобразно . В случай, че жалбоподателят ползва правна помощ, възнаграждението на адвоката да бъде определено в минимален размер съобразно чл.37 от Закона за адвокатурата и съобразно обема на осъществената правна помощ. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско .

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата 1 е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Установи се по делото, че с Наказателно постановление №23-0375-000502 от 15.12.2023г. на И. **, на длъжност Началник група към ОД на МВР - Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, затова че: “ На 24.12.2023г. в гр. Чирпан по ул. Васил Левски, Хрестова управлява собственият си лек автомобил **. В хода на проверката се е установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 02.12.2022г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съставен е АУАН Серия GA № 844314 и е образувана преписка с рег. № 3753М-21/2023г. по описа на РУ Чирпан и е докладвана в РП СТАРА ЗАГОРА ТО ЧИРПАН. На 13.02.2023г. в РУ Чирпан е постъпило постановление за отказ от образуване на наказателно производство с № 1500/13.02.2023Г. по описа на РП СТАРА ЗАГОРА ТО ЧИРПАН с мнение за налагане на административно наказание.

Деянието не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. При индивидуализиране на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН., е извършил:

1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП;“

С обжалваното НП, без изрично да е посочено дали същото е постановено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 844314 (серия GA,) от 24.12.2022 г., или въз основа на Постановление за отказ на наблюдаващ прокурор по см. на чл.36, ал.2 от ЗАНН от дата 10.02.2023 г., тъй като са посочени и двете основания жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер") за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП ("По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата").

По случая е налице постановление от 10.02.2023 г. на прокурор от РП- Стара Загора ТО Чирпан за отказ да се образува досъдебно (т. е. наказателно) производство, което, видно от съдържанието му, не би могло да изиграе процесуалната роля на АУАН (акт за установяване на административно нарушение), тъй като прокурорът е обсъждал единствено липсата на престъпление от общ характер, но не е приел, че жалбоподателят е извършил деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, в частност – това, за което той впоследствие е санкциониран с обжалваното НП, макар да е постановил да се изпрати препис от постановлението на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Стара Загора, при това – без да сочи защо и на какво основание, т. е. постановлението на прокурора не може да обоснове издаването въз основа на него на НП при условията на чл. 36, ал. 2 от 2

ЗАНН, ако и цитираната разпоредба да предвижда възможност НП да бъде издадено без съставен АУАН, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство по случая. Ето защо обжалваното НП правилно е било издадено при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – въз основа на съставен АУАН. Макар и изрично да не отбелязано това обстоятелство в обжалваното НП.

Съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства не може да бъде установено по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението е формално, на просто извършване и може да бъде извършено само при форма на вината - пряк умисъл.

По делото липсват доказателства такъв да е бил налице. Липсват данни собственикът на лекия автомобил, да е бил надлежно уведомен, че регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена, каквото изискване съществува в чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В случая доказателствената тежест е на наказващия орган. От тук и не може да се приеме, че водачът на автомобила – жалбоподателят е бил уведомен за това обстоятелство.

В случая липсва субективния елемент вина, тъй като няма съставено уведомление до собственика, за прекратяване на регистрацията на МПС, което да е достигнало до последния. Деянието е съставомерно само при форма на вина пряк умисъл тоест, ако водачът знае за прекратената регистрация на управляваното МПС, а съзнаването на това обстоятелство не е установено, тъй като собственика не е уведомен за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Ето защо, следва да се приеме, че у жалбоподателя е могло да бъде формирано само предположение, че регистрацията на автомобила може да бъде служебно прекратена, но не и знание, че това е станало.

В случая липсва субективния елемент вина, тъй като няма съставено уведомление до собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията на МПС което да е достигнало до него. Деянието е съставомерно само при форма на вина пряк умисъл тоест, ако водачът знае за прекратената регистрация на управляваното МПС, а съзнаването на това обстоятелство не е установено, тъй като водачът- собственик не е уведомен за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва като престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а когато според признаците на чл. 9, ал. 2 от НК се прецени от компетентните по НПК органи, че същото няма необходимата степен на обществена опасност, едва тогава се реализира административно наказателната отговорност, но при условие да са изпълнени всички признаци по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН. Служебното прекратяване на регистрацията означава, че за издаване на този административен акт не се образува административно производство с уведомяване на неговия адресат. Ето защо и 3 законодателя изисква той да бъде известен за постановеното прекратяване на регистрацията, което не е длъжен, нито могъл да предполага, тоест да съзнава. Непредпазлива вина към формалните деяния не съществува в законодателството, в правната теория и съдебната практика и не се подкрепя от чл. 7, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния се наказват винаги, освен ако изрично е изключена административно наказателната отговорност. Обратен е принципа в НК, а именно, че непредпазливите деяния се наказват, само ако е предвидена наказуемост за тяхното извършване. Оттук следва, че в специалните административно наказателните разпоредби за резултатните административни нарушения, извършени при форма на вина непредпазливост, не е необходимо да се предвижда изрично наказание по вид и размер. Нищо повече и нищо друго не следва от чл. 7, ал. 2 от НК, особено като се има предвид, че в ал. 1 изрично е казано, че са валидни и двете форми на вина, а в чл. 11 от ЗАНН се препраща към НК по въпросите за вината. Тя е субективно отношение към деянието или към деянието и неговия резултат, а деянието конкретно човешко поведение /действието или бездействие/, докато причинения от него резултат е обективен признак на състава на наказателната разпоредба. Вината е необходим признак на всяко правонарушение – престъпление или нарушение, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от НК и чл. 6, ал. 1 от ЗАНН.

Вината се формира към момента на извършване на деянието, тя е само една по своята форма и не зависи от това дали е предвидено наказание за непредпазливото причиняване на съставомерен резултат или не. Едно деяние се определя правно като престъпление или нарушение, когато е обществено опасно/нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание или с углавно наказание - това са признаците, на които конкретно поведение следва да отговаря, за да бъде основание за ангажиране на наказателна отговорност. Едва след като се установи, че има всички тези признаци и ако е предвидена едновременно наказателна и административно наказателна отговорност, се пристъпва към разграничението между престъпление и административно нарушение, според обективните признаци на чл. 9, ал. 2 от НК, което е в компетентност на органите по НПК, тъй като наказателната поглъща административната отговорност.

Отношението към деянието е съзнаване на неговата обществена опасност– деецът съзнава, че поведението е противно на онова, което законът изисква при определени обстоятелства, когато знае или допуска тяхното съществуване / чл. 11, ал. 2 условия първо НК вр. с чл. 14, ал. 1 от НК вр. с чл. 11 ЗАНН/ Формалните правонарушения се извършват, чрез действия или бездействия, които са противни на поведението, което законът свързва с определени обстоятелства и по силата на чл. 14, ал. 1 от НК, за да бъде осъществен умишлен формален състав деецът следва да съзнава / да знае или да допуска съществуването/ на всички съставомерни обстоятелства. За формалните деяния вината не може да включва и отношение към резултата, защото те такъв обективен признак нямат. Оттук достатъчно е да се прочете определението за непредпазлива вина по чл. 11, ал. 3 от НК, за да се изясни, че вида наказание няма правно значение, и че вината към формалните правонарушения не може да бъде непредпазлива. Съзнаването на един наказуем състав определя дали 4 осъществяването му е извършено, чрез умишлено деяние. Не знанието дори само на един елемент изключва умисъла към престъплението/нарушението и настоящия случай е именно такъв, тъй като регистрацията се прекратява служебно, но не и по силата на закона. Същото правило важи и за резултатните състави, тъй като резултата е техен обективен признак.

Съответно в чл. 11, ал. 2 условие второ от НК се изисква този резултат да се предвижда преди да е настъпил, за да се формира отношение към него / умисъл/. Обратно – в чл. 11, ал.