Определение № 123 от 07.02.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. София, 07.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500107 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение № 312 от 09.09.2024 г., имащо характер на определение по реда на чл. 248 от ГПК, постановено по гр. д. № 1065/2023 г. по описа на РС-Костинброд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че в конкретния случай са налице и двете кумулативни предпоставки, визирани в чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото същият е признал иска още с отговора на исковата молба, а с процесуалното и извън процесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка счита, че неправилно първоинстанционният съд е възложил в негова тежест сторените от ищеца разноски в производството. На следващо място посочва, че присъдените в полза на ищеца разноски не са съобразени с фактическата и правната сложност на делото. С тези аргументи моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважена молбата му по чл.

248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 254/08.07.2024 г. в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по молбата страна – Л. В. Д., чрез ад. П. В., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред РС-Костинброд е образувано по искова молба на Л.

В. Д., с която срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 2271,62 лв. – главница по Договор за предоставяне на банков кредит от 10.10.2006 г., ведно със законната лихва от 15.03.2011г. до изплащане на вземането, 209.71 лв. договорна лихва за периода от 10.05.2010 г. до 14.03.2011 г. по чл.4 от договора за кредит, 107.48 лв. наказателна лихва за периода от 10.05.2010 г. до 14.03.2011 г. по чл.7 от договора за кредит, както и разноски в общ размер на 315.97 лв., от които 54.78 лв. платена държавна такса и 261.19 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 19.03.2011 г. и заповед за незабавно изпълнение от 19.03.2011г. на парично задължение по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д.№10562/2011 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.

В първоинстанционното производство е представен Договор за правна защита и съдействие № 139 от 19.07.2023 г., сключен между Л. Д. и Адвокатско дружество В. и партньори, и фактура към него, от който е видно, че договореното между страните възнаграждение за процесуално представителство в производството пред първа инстанция е в размер от 800,00 лева без ДДС или общо – 960,00 лева с начислен ДДС. Сумата е заплатена чрез банков превод, за което е представено и платежно нареждане.

Предвид че с депозирания от ответника отговор е направено признание на иска, по делото е постановено решение № 254 от 08.07.2024 г. при наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК, с което предявеният иск е уважен. С решението ответникът е осъден да заплати сторените от ищеца разноски в производството, а именно 240,86 лева – държавна такса, 10,00 лева – за съдебни удостоверения и 960,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. В решението си първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за липсата на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 312 от 09.09.2024 г., имащо характер на определение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че няма повод за ревизиране на изразеното от него вече становище.

Този извод на районния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

С оглед наведените от частния жалбоподател оплаквания, въззивният състав намира за необходимо да посочи следното.

Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него.

Това е една обективна, безвиновна отговорност, обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо тя е функция от 2 изхода на спора. Изключение от този принцип е въведено с нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца, независимо от изхода на спора. Значението на разпоредбата е, че основанието за присъждане на разноски не е непременно изходът на делото, а е поведението на ответната страна. За да бъде приложена посочената разпоредба следва да са налице и двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

В настоящия случай, макар ответникът да е признал иска с отговора на исковата, не е налице другата кумулативна предпоставка, а именно същият да не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, включително и определенията, на които се позовава жалбоподателя, според която при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В практиката се извежда и разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция. В този смисъл - Определение № 157 от 16.01.2025 г. по к. ч. т. д. № 2611/2024 г. на ВКС; Определение № 3252 от 1.11.2023 г. по ч. гр. д. № 3618/2023 г. на ВКС; Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г. на ВКС и други.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело, по което с молба от 03.07.2018 г. „ЕОС Матрикс" ЕООД, като цесионер, е поискал конституиране на основание чл. 429 ГПК като взискател. Този изпълнителен лист не е върнат на ищеца, което обосновава и правният му интерес от претенцията по чл. 439 ГПК, което се явява единственият му ред за защита чрез позоваване на давността пред съд. Предвид посоченото и с оглед трайната горецитирана практика на ВКС, следва да бъде отречено приложението на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е налице една от кумулативните предпоставки, визирани в нормата, а именно – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Не може да бъде споделено и другото оплакване на частния жалбоподател във връзка с размера на присъдените в негова тежест разноски.

Ищецът претендира и доказва разноски в производството в размер на 240,86 лева – държавна такса, 10,00 лева – за съдебни удостоверения и 960,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати изцяло сторените от ищеца разноски, представляващи платената държавна такса и такси за издаване на съдебни удостоверения. По 3 отношение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 960,00 лева с ДДС, настоящият състав намира, че същият се явява справедлив с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия.

Поради това посоченият размер не следва да бъде редуциран, като същият е съобразен (като ориентир) и с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Предвид посоченото обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 312 от 09.09.2024 г., имащо характер на определение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, постановено по гр. д. № 1065/2023 г. по описа на РС-Костинброд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4